В детството сме готови да изживеем нещо невероятно, необикновенно в живота си. И всичко вътре в нас има нагласата и чака кога това ще стане, кога това ще се случи.

Като пораснем вече сме други. Свикнали с лъжите и измамите, сме готови да нападаме и да се отбраняваме. А желанието за простите и добри отношения остават някъде вътре дълбоко в нас.

Как можем да се изменим така, че да се погрижим за другия не според принципа аз на тебе, а ти на мен, но искрено от сърце? Защо използваме другите за собствените си нужди и за собственото си забавление?

Биолозите са стигнали до заключението, че само 2% от мозъка ни работи активно. Останалия потенциал за какво ни е?

2% от мозъкът ни служи, за да получаваме блага лично за себе си. Останалите 98% са предназначени, за да мислим за другите.

Тогава идва въпросът: Какъв е смисълът да мисля, работя и живея само за себе си?

Японски инженери са открили още едно решение против хъркането. За целата те са сложили във възглавница с вид на бяла мечка устройство, което помага на спящ човек да измени положението си, ако започне да хърка.
Принципа на действие е много прост. Анализирайки височината на къркане, измерена с помощта на вграден микрофон, лапата на мечката се задвижва. Тя гъделичка главата на спящия и го кара да промени положението си. Това продължава до тогава, докато къркането на престане.
Успоредно с това роботът следи за нивото на кислород в кръвта. Така той помага да се предотврати синдрома на сънна апнея – внезапно спиране на дишането по време на сън.

Слънцето страхливо подаваше глава зад облака. Градът още не беше се събудил, но то не бързаше да го огрее поради събитията, които се повтаряха тук всеки ден. Живеещите във високите и мрачни сгради същества имаха странен вид. Сякаш някой бе извадил кибритените клечки от кутийката и заедно с късчета от ламарина с различна големина и форма бе образувал странни образи.

Тези необикновенни обитатели постоянно се караха и търсеха повод да се спречкат. При всеки от тези двубои всяко от съществата проявяваше неподозирани от него способности. Така всеки откриваше своите таланти и дарби.

Тук можеше да се види как, когато единият от побойниците замахва с юмрук, ръката му придобива гигантски размери, а в края ѝ вместо длан изниква боздуган. След удар с такова оръжие противникът е повален на земята. А какво да кажем за разяреният противник, от чиято уста изригва буен пламък, който обгаря другия.

Тежки удари, снаряди, бомби и огън хвърчаха наоколо, а опиянените противници се наслаждаваха на новопридобитите си умения по време на тези стълкновения. Мнозина падаха, а други ставаха все по-силни прибавяйки нови умения към старите. За какво им бяха необходими тези „дарби“, за защита и самоотбрана или за надмощие и придобиване на повече власт? Трудно е да се каже, но обстановката в града бе тягостна и подтискаща. По-слабите бягаха и се крие из тъмните покрайнини.

Тук живееше едно странно малко същество, пълничко с изтеглени крайща. Къде му е главата трудно можеше да се определи. Навсякъде около тялото му имаше нещо приличащо на лъчи, които бяха леко огънати надолу и му служеха за придвижване. Тези многобройни „крачета“ придвижваха съществото само напред и назад. То не бе открило своите способности, затова се криеше и избягваше срещите със силните противници.

Веднъж излизайки от дома си не можа да избегне срещата с един освирепял нападател. Единствената му надежда за спасение бе да отстъпва и при първа възможност да се пъхне в някоя цепнатина. Но такава не се оказа наблизо. При отстъпването усети как тялото му се залюля и загубвайки опора, полетя стремглаво надолу. Първата му мисъл бе : “ Край всичко свърши. Не успях да разбера каква дарба имам, какви са уменията ми….Жалко.“

Изведнъж усети как нещо го спря и олекоти удара му. Да то беше още живо. Огледа се и не повярва на очите си. Лежеше в средата на една човешка длан.

Мислите му се движеха объркано, като в тъмен лабиринт, търсейки някаква светлина. Накрая осъзна . То също притежаваше някаква дарба, дарбата приятелство. Това е нещо, което те подкрепя, подпомага и закриля, когато си в беда. Появата на тази длан бе предизвикана от чувството на страх и безпомощност.

Съществото разбираше, че с тази дарба може да помогне на много други от града, но му предстоеше много борба и отстояване. Тя бе дошла на време, за да спаси живота му, щеше да го направи и с други, само не трябва да се отказва.

Англия се счита за лидер по количеството на легенди за призраци живеещи в стари замъци. И въпреки, че много се отнасят скептично към това, всеки британец е готов подсъзнателно да се срещне с нещо необичайно.

Вик Тенди програмист от Ковънтри, неочаквано се срещнал с привидение в стаята си. Нещо безформено с пепеляв цвят се материaлизирало в помещението, след което безследно изчезнало.

Тенди започнал да търси причината за необикновеното явление. Той я намерил с помощта на своето хоби, фехтовката.

Един ден след тренировка, Тенди решил да почисти шпагата си и за целта я поставил в менгеме. Изведнъж оръжието започнало да вибрира. Програмистът веднага измерил фоновия шум в стаята. Оказало се, че е налице невъобразим нискочестотен звук.

Източник на инфразвука бил вентилаторът на климатика. След като го изключил, шпагата престанала да вибрира.

От тук дошло и обяснението на Вик Тенди за появата на паранормални явления. Според него тези явления са налице, когато инфразвук влияе на предмети и хора.