Това бе голямо постижение на отдела и директорът с интерес очакваше да види реализирането му.   Пред него стоеше млад учен, висок, слаб със скулесто лице и умни очи. Сомов реши шеговито да поднесе резултатите от своя труд. Той винаги е обичал такъв род дървета.

– Хайде да видим колко бързо ще израсте тази красавица, – загадъчно се усмихна младия човек.

Директорът стана и с леко съмнение в гласа каза:

– Разбира се в навечерието на Новата година това е много подходящо, но колко време е необходимо, за да порасне такова дръвче?

Сомов поривисто се отправи към лабораторната маса. Извади с пинсета от полупрозрачно бурканче малко семенце и каза уверено:

– Не повече от  двадесет-двадесет и пет минути.

– Прекрасно… – недоверчиво промърмори директорът.

Младият учен, без да се обърне, започна да обяснява:

– Биотоковете се предават по индукция. Записът се възпроизвежда и сигнала постъпва в електродите. Хранителният разтвор дава всичко необходимо за растежа на дръвчето…..

Шумът на моторите отслабна, настъпи тишина. Лампичките угаснаха и приборите заработиха. Изведнъж директорът се вцепени. Пред погледът му започна да изправя ръст малка елхичка. Последва възторжен възглас:

– Невероятно!..Великолепно!… Това е цяло чудо!

Сомов смутено се усмихна.

– Каква карасива елхичка, – повтори няколко пъти като в унес директорът. – Просто нямам думи!

– А на мен ми е жал за нея, – едва доловимо прошепна женски глас.

На вратата стоеше Сара младши научен сатрудник, работеща към същата лаборатория. Тя бе привлекателна и стройна млада жена. Директорът сви рамене в недоумение:

– Защо?

Сара дойде и нежно докосна с върха на пръстите си крехкото създание:

– Те не е видяла как тъжно се губи залеза, как се усмихва утрото. Нейните клонки не са поели от медения мирис на юни. Тя не е опитвала наелектризирания буреносен въздух. Не е слушала песента на птиците, почиващи си върху нея. А къде са приятелките ѝ? Къде е родната зелена гора? Тя никога няма да усети необятната тайга…..

На расниците на Сара блеснаха сълзи. Мъжете навели глави, мълчаха. В лабораторията стана тихо.

А елхичката се радваше на яркия лъч на лазера, на обогатения въздух с въглероден двуокис. Радваше се на биотоковете и на хората…

Това, за което говореше Сара, за нея беше напълно непознато.

При един мъдрец дошъл млад човек. Той искал да се ожени, но бил разкъсван от съмнения, за това го попитал:
– Учителю, искам да се оженя, но искам непременно тя да е девствена.
– А защо именно девствена? – попитал учителят.
– Така ще съм сигурен, че жена ми е добродетелна.
Тогава учителят станал и донесъл две ябълки. Едната била цяла, а от другата било отхапано малко парче. Той сложил ябълките пред юношата и му предложил да си избере.
Младежът взел цялата, захапал я, но тя се оказала гнила. Тогава той взел наръфаната, но и тя се оказала гнила. Младият мъж бил объркан и в недоумение попитал:
– Тогава, как ще си избера жена?
– Със сърцето, – отговорил учителя.

Според изследвания на GlobeScan, най-оптимистични са хората живеещи в най-бедните страни. И обратно, колкото е по-високо нивото на благосъстояние в дадена страна, толкова хората по-малко вярват в едно по- светло бъдеще.
Били проучени 25 хиляди души от 25 страни. Заключението било, че най-писимистичните хора живеят в Франция, Япония и Великобритания. В тези страни само 10 % от хората очакват настъпване на по-добри времена. В САЩ делът на оптимистите е 16 %.
Повече от половината население на Китай 51 % и на една от най-бедните страни в света Нигерия, повече от 70 % от жителите ѝ са оптимисти относно бъдещето.
Вярно е, че с пари не може да се купи щастие.
Но защо по-бедните са оптимисти?
Многото пари развалят хората, това всеки го знае. Когато човек има доста пари, започва да се изнервя от товa, че може да ги загуби или могат да му ги откраднат. А когато няма пари, животът изглежда по-лесен. Е, не когато имаш да плащаш големи сметки.
За да си щастлив не ти е нужно много, а достатъчно.

От подземните потоци се родили две красиви езерца. Те радостно запълнили две красиви земни раковини. Водата в тях  нараствала и всяко от тях трябвало да реши какво ще прави по-нататък. Докато се чудели, чули глас:
– Има два пътя, да станеш дълбок, но малък, превръщайки се в изворче, прозрачно като огледало или да се превърнеш в голямо и просторно водно пространство, разливащо се по повърхността на земята.
– Ще стана просторно и голямо, – решило едното езерце – та птиците в полета си от високо да ме виждат.
– Аз искам  да съхраня чистотата на водата си, така че да утолявам жаждата на всеки, – казало другото.
– Кой ще иска твоята вода, – усмихнало се първото езерце – ако трудно те намира из гъсталаците. Всички ще дойдат при мен, защото ще ме виждат отдалече.
Минали години. Първото езеро обхванало големи участъци от повърхността на земята. Никакви усилия не били необходими, за да го открият. Другото се вмъкнало в една пукнатина на земята и се промъкнало през кристалите на скалите. То станало мъничко, почти неразличимо в сянката на гъстата зеленина.
Дошло времето на голямото слънцестоене. От голямото езеро започнала да се носи неприятна миризма.То се покрило със зелен жабуняк. А малкото езерце, което едва се забелязвало, приело топлите слънчеви лъчи и станало още по-прозрачно и чисто. То заискряло с блясък и неподправеност. Колкото и малко да било, намирали го. Утолявало жаждата на хората и ги насищало със свежата си влага.
Под въздействие на слънцето процесите се ускоряват. Загниването става още по-бързо, а очистването излъсква до съвършенство.
Така става и с човека. Ако на него му стига само един повърхностен поглед върху нещата и не прониква дълбоко в същността им, той си остава сляп за истината.

Вървели веднъж един равин и майстор на сапуни.
– Какъв е смисълът на еврейската религия? – попитал майсторът. – Виж колко мъка и страдание има в света! Не помагат нито хилядолетното познаване на доброто, нито правдата, нито спаведливостtа, изучаването на Тората, мъдростта на праведниците, нито високите идеали на пророците. Ако нашата вяра е истинска, защо всичко е толкова лошо?
Равинът нищо не отговорил. Продължили да вървят по-нататък. Видели дете, което си играело в канавката, цялото мръсно с изпомачкани дрехи. Равинът казал:
– Погледни това дете. Ти казваш, че сапуна измива мръсотията от хората, а той целият е мръсен. Питам се, защо тогава е нужен сапунът?
– Но рави – възразил майсторът, – сапунът не може да помогне, ако не се използва.
– Вярно е! – оживил се равинът. – Така е и с нашата религия. Тя не помага, ако не я практикуваме всеки ден.