Представете си, че има банка, която всяка сутрин внася на твоя сметка 86.400 лева. В нея не се пази дневния остатък. Всяка нощ той става нула, всичко което ти ни си използвал през деня изчезва.
Какво бихте направили?
Разбира се, всеки ден ще изтегляте всичките пари до стотинка!
Знайте, че всеки от нас има сметка в банка, която се нарича „Време“. Всяка сутрин банката ви начислява 85, 400 секунди за деня.
Всяка нощ в банката изтриват даните и гледат каква част от твоя кредит ти не си инвестирал в нужните цели. Тази банка не съхранява пари и не позволява да ги прехвърляте на друга сметка. Всеки ден се отваря нова сметка. Ако не използваш тези пари, губиш само ти. Ние не можем да се върнем назад и да вземем от предишния кредит. Ти трябва да живееш с това, което ти се дава днес.
Инвестирай добре, за да не съжаляваш за вложеното.
Часовата стрелка продължава да се движи и достига максимума за деня.
За да оцените една година, попитайте студент, който е загубил една година от обучението си.
Ако искаш да разбереш стойността на един месец, попитайте майка, която преждевременно е родила.
За да разберете стойността на седмицата, попитайте издателя на някое седмично издание.
За да разберете стойността на часа, попитай влюбените, които очакват да се срещнат.
За да разбереш цената на минутата, попитай човекът, който току-що е изпуснал влака.
За да разбереш стойността на секундата, попитай човекът, който за малко е избегнал катастрофата.
За да се оцениш хилядната от секундата, попитайте спортист, който е изгубил сребърния медал на олимпийските игри.
Оцени по достойнство всеки момент, който живееш и му придай още по-голяма значимост. Посвети го на специален човек, толкова специален, че да можеш да му посветиш цялото си време.
И запомни, времето никого не чака!

Известен генерал воювал във войната. Неговият син бил лейтенант и също бил на фронта.
Бащата водел своята дивизия в атака и се придвижвал по бойното поле. Погледът му се спрял на убит офицер. Това бил неговия син.
Желанието на бащиното сърце било да спре до любимия си син и да се отдаде на мъката си, но дългът го зовял да продължи напред.
Бързо се навел над убития и едва докоснал бузата му и без да се бави дал заповед за атака.
Неутешимите сълзи на гроба няма да ни върнат загубеното и такава скръб няма да ни донесе нищо. Мъката оставя дълбоки белези, тя прави своя неотменим отпечатък в сърцето на страдалеца.
В действителност ние не забравяме тежките изпитания и никога не оставаме същите, каквито сме били преди да преживеем болката. Но мъката действа смекчаващо и облагородяващо на сърцето.
Наистина нещастни и достойни за съжаление са тези, които никога не са страдали и на които скръбта не е оставила своя отпечатък.
Ако останем в неутешима скръб, ние само сгъстяваме мрака около себе си, давайки му възможност да стигнем до сърцето и да подкопае усилията ни. Ако се отвърнем от мрака и се заемем с изпълнение на възложените ни задачи, силите ни ще се възстановят.
Вървейки напред по пътя на дълга, намираме своето пълно и истинско утешение.

Бедата идва без да пита. Тежко заболяване, травма…. „Как ще живея по-нататък?“ Отговора на този въпрос не е заложен в нас, човек сам трябва да търси изход от такава ситуацията. Нещата се преодоляват постепенно…
Първоначално е неприятно и човек се стреми да отрече случилото се. Той не иска да повярва, че това се е случило с него. Спомня си как е живял преди. През този етап е много важно да  не се отива „прекалено далеч“ при обслужването на болния. Грижата трябва да бъде дозирана. Само най-необходимото.
Факт е, че прекалената грижа лишава болния от възможността да взема самостоятелно решения, той остава без избор. Така привиква с мисълта за своята безпомощност.
След това идва най-трудното. Човек започва да разбира трагичността на случилото се. Осъзнава, че вече сам не може да живее пълноценно. Престава да бъде пълноправен член на обществото, много такива хора губят и семействата си. Мисълта за отхвърлянето насажда депресия. В такива моменти човек става раздразнителен от всяка дума. Това е времето, през което този човек не трябва да остава абсолютно сам. Трябва да му се доказва непрекъснато, че той е нужен. За целата, искайте от него съвет, споделяйте новини…. Хубаво е ако на такъв човек се намери практическо занимание.
Идва време, когато човек започва да се възприема такъв, какъвто е. Това е преломния момент след случилата се беда. Той разбира, че живота му се е изменил и трябва сам да намери място в  новия си живот. Именно в това търсене човек може да се „спъне“ и да се унищожи всичко, което до тук е било постигнато.
Този човек трябва да има ясна цел. Нужно е да има стремеж за постигане на определени задачи. Отначало се поставят по-малки цели. Всичко не става изведнъж. Изисква се търпение.
По-нататък човек „придобива“ нови приятели, има други интереси. Появява се стимул и желание да помага на другите. Това вече е победа. Победа над самия себе си.

Веднъж едно момче помагала на дядо си в градината. Двамата усърдно плевили цял следобед. Когато свършили детeто попитало:
– Дядо, защо плевелите, които не садим така добре растат, а това, което съдим, се нуждае от повече внимание, грижа и труд?
– Радвам се, че си толкова наблюдателен, а и си направил ценно откритие. Всичко, което е ценно и значимо за човека, често изисква немалко усилия, а вредното и ненужното само си израства.

За да успяваш в нещата, които вършиш, трябва да бъдеш работоспособен. Много хора смесват понятията „трудолюбив“ и „работохолик“. В действителност, работоспособен е онзи човек, който умее правилно да планира деня си, така че да има достатъчно време за работа, почивка и самоусъвършенстване в дадено направление. Как да подобрим работоспобността си?
Първо, трябва да се занимаваме с това, което ни харесва. Ако вие сте творческа личност потърсите хора, които да оценят вашето творчество, като за това ви заплащат определена сума пари. Вашата задача е да реализирате таланта си. Така вие ще станете нужен на някого, ще се занимавате с това, което обичате и за тази си дейност ще получавате пари. Звучи доста изкушаващо, но не забравяйте, че за да стане трябва сериозно да поработите.
Отделяйте достатъчно време за почивка. Ако малко почивате, малко и ще работите, защото вашият организъм не може да изработва допълнителна енергия. Особено внимание трябва да се отделя на съня. Именно здравият сън ще ви направи по-работоспособни, а работата ви много по-продуктивна. Тези, които отделят малко време за сън се чувстват постоянно уморени. Учените са доказали, че енергията на човека е достатъчна, за да повдигне два слона. Така че защо да не я реализираме?
Съществуват още много други способи за увеличаване на работоспособността, като правене на гимнастика, по-малко гледане на телевизия и стоене пред компютъра…. Но най-важното е да повярваме, че можем да бъдем по-работоспособни.