В нашата памет може ли гладко да се натрупа цялата информация, предоставена от сетивата ни?
Изследвания и експерименти проведени от психолози показват, че това не винаги е възможно. Не винаги паметта на човека е способна достоверно да възпроизведе получената от нея информация.
По време на един такъв експеримент на участниците е бил показан диапозитив. На него имало вагон в метро. Във вагона пътували двама човека, един чернокож и един бял. В ръката на белия човек имало испански сгъваем нож.
Експериментът се е извършил така. На един от групата е показан диапозитив. Той по памет е трябвало да разкаже за видяното на друг, а той на друг и т. н., докато описанието достигне до последния от групата.
Изследователите се убедили, че в паметта на участниците стават интересни и разнообразни изменения на информацията. Ножът сменил собственика си, даже се появила и възможна жертва. Ето как звучало описанието на последния участник, когато то стигнало до него: „Във вагон от нюйоркското метро, който вървял по улица Портленд, се намирала еврейска жена и чернокожо момче, което държало испански сгъваем нож“.
В друг експеримент на групата участващи бил прочетен списък от  думи: сън, уморен, събуждам се, креват, нощ, отдих, хъркане, безсъние, одеяло. Когато помолили участващите в експеримента да възпроизведат по памет някои от думите, болшинството добавяло думата „спя“, която изобщо не фигурирала в списъка, но всички били убедени, че тя се намира там.
Дори постъпващата информация да се запомня достоверно, в някои случаи тя все пак ще бъде изкривена.
В момента, когато стане изкривяването, започва процес на кодификация. Процесът на кодификацията позволява да се съхранява и след това да се възпроизвежда информация с по-голяма прецизност и икономия. Кодификацията е активен процес, включващ цялата система от умствената дейност на човека. С помощта на умения и стратегии нашия мозък реагира на нуждите и ценностите ни. Тези лични фактори, понякога до неузнаваемост променят информацията.

Приготвил се търговец да пътува зад три морета та на четвъртото. Извикал дъщерите си и ги попитал:
– Какви екстри да ви донеса, скъпи мои?
– Донеси ми, татко, кривка! – помолила първата
– Това лекарство ли е, какво е? А на теб за какво ти е? – вероятно бащата бе чул копривка.
– О, не, татко! С него се правят по-лесно овали. А, вземи ми и логаритмична линийка.
– Колко сантиметра да бъде дълга, дъще?
– Няма значение, татко. Ще запомниш ли?
– Ще запомня. А на теб какво да донеса ? – обърнал се към втората си дъщеря.
– А на мен ми донеси тестер.
– Сухари ли ще печеш на него? – попитал бащата вероятно чувайки тостер.
– Не, татко, това е измервателен уред с проводници и скоби. И електронен не ми взимай. По стар модел искам. По-полезен ще ми бъде.
– Ох, – въздъхнал бащата, – а на теб какво да ти донеса? – обърнал се той към най малката.
– А на мен, татко, ми донеси фреза. А още електричен трион, ъглошлайф, бормашина и уред за електро-дъгово заваряване, а електроди не ми взимай, ще си взема от строежа.
– По дяволите! – закрещял бащата, – Вие сте жени! Не се ли виждате? На тебе червило, на тебе помада, а на най-малката  лак за нокти и списание „Cosmopolitan“.  И докато си дойда да бродирате! Ясно ли е? Огради не стройте, канали не копайте и дърва не сечете. Бог ми е дал дъщери, чувате ли ме?!

През 1965г. осеммесечното бебе Брюс Раймер, който е роден в Уинипег, Канада, по съвет на лекар, бил подложен на обрязване. Поради грешка на хирурга, който е извършил операцията, пениса на момчето е напълно повреден.
Психологът Джон Пари, когото родителите потърсили за съвет им дал „лесен“ начин за излизане от положението. Смяна на пола на бебето и да го възпитат, като момиче, докато не е пораснал и не е започнал да има комплекси за своята импотентност.
Направили го. Брюс станал Бренда. Нещастните родители не са имали представа, че детето им е жертва на жесток експеримент. Джон Пари търсел възможност да докаже, че сексуалната идентичност не се дължи на характера, а на възпитанието и Брус станал идеалният обект за наблюдение.
На момчето премахнали тестисите, а след това в продължение на няколко години, Мани, публикувал в научни списания отчети за „успешното“ развитие на експеримента си с това дете.
Въпреки това в дома и учителят в училище отбелязвали в детето типично момчешко поведение. Най-лошото от всичко било, че родителите скривали от детето си истината, а това ги карало да изпитват силен емоционален стрес.
В резултат на това у майката се наблюдавали суицидни наклоности, бащата станал алкохолик, а братята близнаци постоянно били в депресия.
Когато Брус -, Бренда достигна юношеска възраст, започнали да му дават естроген, за да стимулират растежа на гърдите. След това психологът настоявал за нова операция, в която Бренда трябвало да получи женски полови органи.
Тогава Брус – Бренда въстанала. Тя категорично отказал операция и вече не ходела на преглед при Мани. Един след друг последвали три опити за самоубийство.
Последният от тях завършил с кома. Но той се възстановил и започнал да се бори за връщане към нормално му съществуване, като мъж.
Сменя името си на Давид, подстригва косите си и започва да носи мъжки дрехи. През 1997 г. той преминал през поредица от реконструктивни операции, за да се възстановят физически белези на пола.
Оженва се и осиновява три деца. Всичко вървяло добре до май 2004 г. След като скъсване със съпругата си, Дейвид Реймер  се самоубива на 38 години.

Ние всички имаме нашите собствени нужди, които се нуждаят от удовлетворение. Част от тях ние изразяваме явно, а други не желаем да изкажем на глас, но въпреки всичко те не престават да бъдат значими за нас. Едно от тези изисквания е необходимостта да се чувстваме важни.
Независимо от пола, възрастта и професиите всяко едно лице има нужди да бъдат оценено и то високо. Човек иска да чувства, че неговите действия и постъпки в някаква степен, влияят на хода на някои събития. Но както обикновено, потребността да се чувстваме важни остава неудовлетворена.. Често хората се чувстват незначителни вплетени в огромна система, за която нищо не допринасят.
Навярно сте чували фрази като: „Аз съм малък човек“, „Какво мога да направя?“…. Зад всяко едно такова изказване се скрива желанието на човек да се почувствува значим и да прави макар и нещо съвсем малко, което се явява важно, дори за една малка група. Не подценявайте тази нужда.
Когато на човек му дадат възможност да се почувства особен и значим, той се старае да се покаже в най-добрата си светлина.
Хората разцъфтяват в атмосфера на одобрение и признание и тогава у тях могат да се открият такива способности и таланти, за наличието, на които те сами не са подозирали.
Спомнете си макар и един случай в живота си, когато са ви дали възможност да се почувствате значим и особен. Как ви повлия това? Навярно сте се изпълнили с топли чувства към човека, който ви е дал възможност да се почувствате важен.
Възхищавайте се от хората, признавайте достойнствата и талантите им, високо оценявайте способностите им и ще видите каква радост ще усетите у тях.
В дейстителност не е толкова трудно да видиш във всеки човек доброто и да му помогнеш да се почувствува значим и полезен.

Разбира се на свеки своето си. Вашето разбиране за щастие може да не съвпада с представата на другите, независимо, че някои от тях са ви съвсем близки.
Понякога ние се опитваме да съотвестстваме на чуждото видение за щастливи отношения, приятно поведение и успешни достижения.
Другите често представят своето виждане за щастие. Налагат свои правила, като смятат, че така ще направят другите щастливи. Но по този начин никой не става доволен и щастлив, нито ние, нито те?
Съществуват два начина, според които посрещаме дадена ситуация, това са стрес и щастие.
Например, зад прозореца вали дъжд. Вие можете да изпитвате стрес, когато мислите за кишата и студа навън. Съжалявате, че не можете да излезете на улицата. А можете да изпитате щастие от миризмата на озона, вида на цветните чадъри, брилянтните пръски от водни капки…Изборът е ваш.
Вие може да се ядосвате на мъжа си, когато е ангажиран с един мач, а не ви помага в къщи, забелязвате колко е несериозен и безотговорен. А можете да бъдете щастлива за това, че близкият на вас човек се чувства добре, почива си, не ви се пречка в ръцете и атмосферата в къщи е добра.
Безпокоите се за порасналия си син. Съветвате го да постъпи в престижно Висше учебно заведение, да си избере перспективна професия, а той не ви взема на сериозно. По-добре се зарадвайте, че той има собствено мнение за своето бъдеще, защитава собствените си интереси и взима решение сам. Вие можете да го обвинявате или да се гордеете с него.
Помислете, какво ще ви донесе избора на стрес, лошо настроение, мрачно бъдеще, упадък на силите, гняв, раздразнение, обида, тревога….?
А ако оцените ситуацията за щастлива, ще се чувствате спокойни, радостни, удовлетворени, с очакване да ви се случат хубави неща.
Може това да ви се струва трудно. Действително, трябва да поработим над себе си, да изменим някои привички, да се освободим от стереотипите и негативния си опит.