Имало едно време един мъж и една жена.Тя се казвала Елена, а той Иван.
Мъжът се връщал от работа, сядал на стола, четял вестника или гледал телевизия. Жена му приготвяла вечерята. Сервирала храната на масата и му крещяла:
– В къщи нищо полезно не правиш, а и пари малко изкарваш.
Иван се дразнел от мърморенето на жена си, но не й отвръщал грубо, а в същото време си мислел: „Самата тя  не успява във всичко, но отгоре на всичко ме и упреква. Когато се оженихме беше съвсем друга, красива и любяща“.
Веднъж, когато отново Елена крещяла на Иван, че не е изнесъл боклука, той с неохота се съгласил да го направи. На връщане се спрял пред вратата и мислено се обърнал към Бога:
– Боже мой, трудно стана в живота ми. Нима половин век трябва да живея с тази заядлива и грозна съпруга? Това не е живот, а страдание.
Изведнъж Иван чул тихия глас на Бога:
– Добре, сине, ще ти помогна. Мога да ти дам за жена прекрасна богиня, но ако съседите  щом разберат веднага ще дойдат и… Нека да направим така. Аз ще променям женати постепенно. Ще вселя в нея духа на богиня и външно ше подобрявам вид й. Но запомни, ако искаш да живееш с богиня и твоя живот трябва да стане достоен за богиня.
– Благодаря ти, Боже. Всеки мъж би изменил живота си, заради богиня. Само ми кажи, кога ще почнеш да променяш жена ми?
– Ще започна още сега. И през всяка измината минута, тя ще се променя към по-добро.
Иван си отишъл в къщи, седнал, взел вестника и включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал никакъв филм, той искал да разбере каква малка промяна е настъпила в нея.
Станал, отворил вратата на кухнята и започнал внимателно да наблюдава жена си. Тя миела съдовете.
Елена виждайки необичайното внимание на мъжа си, пооправила косите си, изчервила се и го попитала:
– Иване, защо ме гледаш така?
Мъжът не знаел какво да каже и смутено промърморил:
– Мога ли да ти помогна в миенето на съдовете? Помислих, че….
– Съдовете? Да ми помогнеш?- Елена била удивена, – та аз вече ги измих.
А Иван си помислил:“.. Тя се изменя пред очите ми… Изведнъж стана по-красива“. И започнал да изтрива съдовете.
На другия ден Иван бързал да се прибере в къщи. Той искал да види как неговата мърмореща жена се превръща в богиня. Изведнъж той се усетил, че в нищо не се е променил. За всеки случай решил да купи цветя, за да не се изложи пред богинята.
Отворил вратата на дома си и застанал очарован и объркан. Елена била облякла рокля, която той й бил подарил преди една година, Косата й била сресана и закрепена с красива шнола. Подал й цветята, но не могъл да откъсне поглед от нея. Тя ахнала, отпуснала леко клепачи и се изчервила.
„О, колко прекрасни са миглите й. И каква е кротка по характер. Каква необичайна вътрешна и външна красота излъчва!“ – ахнал на свой ред Иван.
На масата били сервирани прибори и горели две свещи. Две чаши с искрящо вино и ароматната храна привличали двамата.
Когато седнали, Елена изведнъж скочила и казала:
– Извинявай, сега ще включа телевизора и ще ти донеса новият вестник.
– Не ми е нужен телевизор, не иска и вестник, там пишат все едно и също. – Иван бил искрен. – По-добре ми кажи къде искаш да отидем в събота?
Елена  загубила и ума и дума:
– Така ли?
– Купих два билета за театър. А може би днес искаш да пообиколим магазините, за да си купиш плат за нова рокля.
Едва Иван не изтърсил: „Плат, достоен за богиня“. Той погледнал жена си и ахнал. Пред него стояла истинска богиня. Нейното лице сияело от щастие, а очите й блестели
„О, Боже, колко е прекрасна. Ако тя  със всеки ден така се променя, ще съумея ли да бъда достоен за нея? – като мълния прескочила мисълта в главата му,  – Трябва да успея! Трябва да успея, докато тя е до мен“.

Един ученик попитал учителя си:
– Учителю, не мога да разбера това. Отиваш при бедняк, той е приветлив и ти помага с каквото може. Отиваш при някой по-богат, но той никого не вижда. Това само заради парите ли е?
Учителят казал:
– Погледни в прозореца. Какво виждаш там?
– Жена с дете в количка, отиват на пазара…
Учителят се усмихнал и казал:
– Добре. А сега погледни в огледалото. Какво виждаш в него?
Ученикът учудено попитал:
– Кого друг мога да видя там, освен себе си?
Учителят погладил брадата си и казал:
– Прозорецът и огледалото са направени от стъкло, само че на огледалото му е добавено малко сребро…затова и виждаш само себе си.

Бившия генерален директор на една известна корпорация е направил изследвания върху развитието на човека. Оказало се, че през 60-те на миналото столетие, технологическия прогрес бил огромен. По-рано парите се ограбвали, а сега ги „заработват“ с търговия. И този фактор е станал важен етап в развитието на човечеството, по-специално на икономиката. В средата на ХХ век хората са вярвали, че през следващите 50 години ще бъдат решаващи за живота на Земята. Така и не дочакахме това, с изключение на развитието на компютърните технологии. Приходите постепенно се увеличават, но това все още не е достатъчно. Като следствие от това ние изпълняваме дадена работа за по-дълго време, а обема не се увеличава.
Според Питър Тиел, човекът е забравил как да достигнат нови висоти. В същото време, той копира технология, използвана от няколко години. Е, разбира се има и съответно усъвършенстване.
Има два начина за прогрес. Първият е хоризонталния и представлява копиране на внедрени неща. За пример вземете последните 50 години на Китай. Никой не се съмнява, че в близко бъдеще тази държавата ще бъде подобна на днешен САЩ. Може би китайците ще пропусне някои от етапите, но общата тенденция продължава.
Съществува и вертикален прогрес, той се нарича още интензивен. В основата му лежи създаването на нов механизъм или технология. В научните среди, се нарича „преход от 0 до 1.“ Като правило, източник на такъв напредък е Калифорния, особено в Силиконовата долина. Но това е много малко за нашата цивилизация.
Голям брой от хората отделят повече внимание на глобализацията, а не на технологиите. Ако говорим за зависимостта на развитите и перспективни страни, то технологии вече не се внедряват, както по-рано.При хората не съществува стимул за това. Навярно се смята, че човечеството не се нуждае от технологии.

Смехът и усмивката са главните атрибути на открития и успешен човек. В процеса на формиране на искрен и неискрен смях лежат различни явления. Неискреният смях може да доведе до значителна вреда за човешкото здраве.
Това изявление са изразили психолозите от Университета в Мичиган. В рамките на две седмици, те са анализирали поведението на водачите на моторни превозни средства на различни градски маршрути и въздействието на техните усмивки и смях, когато са отговаряли на пътници.
Организаторите на това проучване смятат, че неискрен смях,  не съответства на вътрешното настроение на участниците и става основната причина за загубата на сила и настроение. Забавен е фактът, че жените повече страдат от неискрен смях, отколкото мъжете. Защо това е така, учените не знаят.
Авторите на това проучване смятат, че препоръката на ръководството работещите в една фирма да са винаги усмихнати и приветливи, може да има негативен ефект, защото изявата на способностите на тези хора ще бъдат по-ниски поради лошото настроение. По този начин фирмата може да загуби много повече, защото голям брой от мениджърите няма да са продуктивни.

Какво е мълва и какво е истина?
Мълвата за истината е голяма злина. Тя е като тинята във водата, която след време
превръща дълбокото езеро в плитка локва.
В живота винаги става така.
Всяка мисъл, родена за благото на хората, постигната в прозрение и страдания, но подета от мълвата и предавана от уста на уста, се превръща в злина както за самата себе си, така и за истината.
Бих искала да подчертая, че тези измислиците, на които вярваме, често се оказват мълва, а истината обикновено е друга.