Един млад мъж катастрофирал сериозно. Колата му излятяла от пътя и се претърколила няколко пъти и след това започнала да потъва в блато.
Мъжът се измъкнал от колата и успял да стигне до града.
Поради преживяния шок, той не усетил болка, даже не можел да си представи колко сериозно е наранен.
По-късно той казал, че единствената мисъл, която го държала била: „Утре е сватбата“.
Когато пристигнал в болницата, се оказало, че има счупен прешлен и лекаря му забранил да стзва от леглото.
Този вариант не устройвал младия човек и той намерил изход……
Това е изава на силна воля!

Срещите ми със Маргарита и Петър бяха незабравими. Двамата старци са прекрасни хора. Никога не бях срещала толкова добри и мили хора.
През целия си живот бяха работили упорито и сега не стояха със скръстени ръце.
Достатъчно е само да ги погледнеш, за да разбереш, че са доволни от живота.
След половин час почивка на зелената пейка пред дома им, съчетана със спокоен и дружелюбен разговор, разбираш, че повечето хора полагат мъчителни усилия да постигнат всевъзможни, но ненужни неща,  но те не ги правят по-щастливи от Маргарита и Петър.

Юноша помогнал  с малка сума пари на един старец. Веднъж излизайки от дома си, старецът видял, че същия юноша водят на бесилото за извършено престъпление.
Изведнъж старият човек се развикал:
– Краля умря!
Стражите се объркали и докато дойдат на себе си, осъденият избягал. Старецът бил арестуван и го отвели при краля. Владетелят го попитал:
– Защо постъпи така? Защо си искал да бъда мъртъв?
Старецът отговорил:
– Моите думи, че ти си мъртъв не са причинили на никого беда, но спасиха един живот.
Кралят бил толкова изненадан, че заповядал да пуснат стареца.

На едно място построили църква. Една от характерните ѝ черти били цветните витражи на прозорците. Темата за картината на витражите била взета от химна „Около престола на Бога в небето, има хиляди деца.“
Поканили художник и той започнал работа. Когато завършил работата си, легнал и заспал. Сторило му се, че чува шум в работилницата. Там видял непознат с четка и бои в ръка, работещ над картината.
– Стой, – извикал художникът, – ще ми развалиш картината.
– Струва ми се, че вече си я развалил, –  отговорил непознатия.
– Как така? – попитал изумен художникът.
– Имаш толкова много бои, а си използвал само бялата, когато си рисувал децата. Кой ти каза, че на небето има само бели деца?
– Никой, – отговорил художника.
– Така си и мислех, – казал непознатия, – погледни! Ще направя няколко лица жълти, други кафяви, трети черни, а четвърти червени. Те всичките са там, защото откликнаха на моя зов.
– На твоя зов, – изненадал се художникът. – Но кой си ти?
Непознатият се усмихнал:
– Преди много време казах: „Оставете дечицата да дойдат при Мене, и не ги възпирайте, защото на такива е  небесното царството“. Аз и сега го казвам.
Тогава художникът разбрал, че пред него е Господ, но Той изведнъж станал невидим. Картината, на която били черните, жълтите, червените, кафявите и белите деца изглеждала още по-прекрасна.
На сутринта, след като се събудил, художникът отишъл в работилницата и започнал да рисува деца с различен цвят на кожата такива, каквито са по целия свят.
Членовете на комисията харесали много картината, а един от тях казал:
– Да! Това наистина е Божието семейство на небето.
Църквата е Божието семейство и в нея има място за всички народи по света. В нея няма бариери. Такива са създали само човеците, но Бог ги е разрушил.

Зад прозорците умират бездомници, отхвърлени като боклук. Безпризорните спят в мазетата. Децата се продават за наркотици, а  в нелегални клиники хората се разфасоват на органи, като машина на частите ѝ.
Милостта и съжалението чукат ли на сърцето ви?
Всеки ден в столицата пристигат провинциални работници, които човекомелачката обезобразява.
Хиляди момичета изкушени от бляскавия рай, изобразен в лъскавите списания, завладяват бордеите и публичните домове.
Имаме свобода, която се свежда до избор между веранда и панел.
Давате на просещите, за да се отървете от звънящите монети в джоба си, а към благотворителността се отнасяте като към излишна реклама. Връх на хуманизма се явява „преброяването“ на бездомните кучета. А от мръсните и вонящи бездомни хора се извръщаме със затаен дъх, „Това си е техен избор“.
Императорът Чин Ши Хуанг, унищожи всички книги, за да почнат летописите в Китай от неговото управление. Нашите лидери отидоха още по-далече, пренаписаха историята. Притискайки достиженията на свръхдържавите в „Черната книга на комунизма“.
Безчислени откриватели и тълкуватели са узурпирали историческата истина и са я нагодили според „изискванията“.
Който владее миналото, владее настоящето, а който владее настоящето владее бъдещето.