В Афганистан и Пакистан съществува традиция да се възпитават момичета като момчета.
Към такова средство прибягват семейства, където се раждат толкова много момичета, че според местните обичаи, това се считало за позор на семейството.
Такова момиче получава мъжко име, облича се в мъжки дрехи, подстригват я късо. То може да се появява на публични места, да ходи на училище и да спортува.
При настъпване на пубертета, тези момичета си възвръщат женския облик, лишавайки се от всички мъжки права, а след това се омъжват.
Често те не стават добри съпруги, защото не са се научили да готвят, да шият и да вършат домакинска работа.
Архив на категория: психология
„Помахай с опашка първи“
Вземи пример от кучето.
В 21 век не е важно какво правиш, а как мотивираш другите хора.
Прекрасен пример за това е кучето.
Кучето не си мисли: „Първо ще ме заведеш в къщи, ще ме измиеш и нахраниш и тогава ще ти помахам с опашка“.
Кучето първо отдава своята любов, а след това получава това, което му е нужно.
Забележете, то не ви заставя да му давате нещо, то прави така, че вие сами да пожелаете да го направите.
Когато умът е безсилен
Веднъж двама ангели говорили за ума и вярата.
На интелигентения човек му е по-лесно да вярваш в Бога. Той разбира, че вселената не е възникнала от само себе си, – казал единият ангел.
– Напротив, умните хора, понякога си мислят, че вяра не им е нужна, че човек може да направи всичко сам, – не се съгласил другият ангел.
Накрая решили да отидат на земята и да видят кой е прав.
Попаднали на честването на един виден лекар, който открил чудесно лекарство против слепотата. Всички се радвали за чудното средство. Единият от ангелите попитал учения:
– Кажете, в това откритие помогна ли ви вярата в Бога?
– Помогна ми вярата в собствените сили, а не в Небесните, – отговорил ученият.
– В живота има моменти, когато човек извиква: „О, Боже, помогни ми!“ Вие така ли направихте? – заинтересувал се ангелът.
– Мъдрият човек ще действа, а няма да вика към Небесата! – казал лекаря.
– Мисля, че на умния човек, му е много по-нужен Бог, за да не си помисли, че всичко знае, – възразил ангела, но ученият не го слушал.
– Виждаш ли умът пречи на човека да вярва в Бога, – въздъхнал вторият ангел.
– Почакай малко – помолил първият ангел.
Скоро ученият получил изгодно предложение за производството на новото лекарство, но изведнъж открил, че записките му са изчезнали. Никакви следи от взлом нямало и крадеца не успели да хванат.
Лекарят бил отчаян и възкликнал:
– О, Боже, помогни ми! Аз толкова много работих, нима всичко е било напразно?
Ангелите знаели, че крадецът е влязъл през прозореца и е скрил драгоценния ръкопис на дървото. Те се превърнали в птици, кацнали върху записките и запели. Ученият забелязал птиците и невярвайки на очите си, едва успял да промълви:
– О, Боже!О, Боже…..
Законите на Нютон за хората
Замисляли ли сте се, че законите на Нютон работят и между нас самите?
Първи закон опиращ се на инерцията.
Привичният спокоен живот, отключва чувствата и душата, превръща човека в студен камък, летящ в пространството.
Без да общувате с хората вие се превръщате в интериор на града и жилището си. Това е смърт.
Лема 1. Инерцията в живота е единствената форма на съществуване на тела без душа. Вас и без това ще ви изядат прилагайки телесни наказания.
Лема 2. Състоянието на отчаяние от безсмислено съществувание е временно и мнимо, ако още не са ви погребали.
Вторият закон на Нютон е свързан с ускорението на движението.
Промените във вашият живот винаги са свързани с човек. Ако сте се срещнали с добър човек, вие получавате тласък, който ви направлява към щастливия живот. Ако срещнете човек, извикващ във вас възторг и любов, вие получавате мощен ритник и летите към своето щастие без да се оглеждате.
Ако срещнете човек, който се стреми да ви унизи или обиди, вие също получавате ритник. Ударът винаги ви отпраща назад, а дали ще паднете, дали ще устоите или ще се вкиснете, зависи от това, какъв човек сте, колко съвест, ум, доброта и мъжество имате. Не на последно място търпение и любов.
Лема 1. Формулата а = F / m в хорските отношения означава. че скоростта на движението към личното ви щастие или нещастие е правопропорционално на силата на чувстват и обратно пропорционално на масата на качествата ви.
Теорема 1 за Лема 1. Формула m = V * р е продукт на истинските човешки качества и тяхния обем в главата ви.
Лема 2. Колкото сте по-слаб като човек, толкова по-малко ще ви се предаде, в какъв да е случай, радост или страдание.
Следствие от Лема 2. Ако сте никой, можете да се излъжете в собственото си щастие.
Трети закон на Нютон е свързан с взаимодействието.
Близките отношения водят до сблъсък. Това е сблъсък на интереси, вкусове, цели, дори и настроение. Така че сблъсъци между много близки и любящи хора са неизбежни. Но такова отблъскване ще бъде временно, ако с човека ви свързват истински чувства, а не желание да получите личен комфорт или някаква изгода. Това може да се нарече ефективно сливане, когато е трудно да ви разделят. Връзките между вас са толкова силни, че дори да останете и на голямо разстояние, сте мономолекулярни. И ако някой се опита да прекъсне такава връзка, ще му се отсекат ръцете до основата. Такива нишки се късат рядко, но ако това стане, руши се душата ви и остават неизлечими рани.
Пазете се! Ако отблъснете човекът, който ви желае добро, е равносилно да си нанесете удар с камшик. И ако това достигне до сърцето му, вие сте загубили един човек, дори той да остане жив. Вие също получавате удар. Може би не веднага, но колкото повече време минава, толкова повече сила се натрупва в този удар.
Случва се понякога да се движим с близки приятели, любими, но с различни скорости. Това не е толкова страшно, просто трябва да намалите темпото заради този човек. Страшно е, когато летите в различни посоки.
Ако си взаимодействате с лош и неприятен човек, вие ще се отдръпвате от него постоянно, на една ръка разстояние. Не се заблуждавайте! Ако не се доверявате на всеки подред и на себе си, вие ще преминете в състояние определено от Първия закон.
Лема 1. На първо място, установяването на отношения се изразява във въртене около другия с плах опит да се приближите по-близо към него.
Аксиома на Лема 1. Ако човек „хване бика за рогата“, той обича само себе си, а вас само ще използва.
Лема 2. Истинското отношение към човека не зависи от настроението и обстоятелствата.
Лема 3. Ако ви обичат, а вие ги отблъсквате,трябва да сте готов да получите удар и то болезнен.
Лема 4. На колкото повече хора се доверявате, толкова сте по-щастлив.
Лема 5. Не се опитвайте да нагодите посоката на движение на другия човек към своята. Намерете общата траектория на движение.
Закон за земното притегляне.
Хората, които са далеч един от друг, се привличат малко един към друг, но колкото по-близо са, толкова по- силно се привличат.
Хората се привличат един към друг винаги, с изключение на тези, които живеят по инерция.
Страхът в обучението
Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации? Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?