Никола Тесла е известен с използването на променливия ток, безжичното електричество и „лъча на смъртта“, но някои негови поклонници не биха се зарадвали от някои прогнози на учения относно бъдещето на науката и културата. Той е прогнозирал не само идването на роботи, които ще помогнат на човека в работата му и края на войната с появата на свръхоръжия, но и разпространението на евгениката през XXI век, с която смятал, че ще се подобри човечеството.
На 9 февруари 1935 г. в списание „Tesla Liberty Magazine“ е публикува статия, озаглавена “ Машина, която ще сложи край на войната. „. Навярно ще бъдете удивени от изразената в нея вяра на учения в стерилизацията и стратегическото събиране на индивидите.
„До 2100 г. евгениката ще се прилага повсеместно. В миналият век е действал закона за оживяване на по-приспособения, като се отстраняват най-нежеланите щамове. Човек от съжаление се намеси в работата на природата. В резултат на това се съхраняват и размножават неподходящи видове. Единствения метод, който се съгласува с нашите представи за цивилизацията и расата, се заключава в предотвратяване на размножението на негодните, чрез стерилизация и съзнателно управление на брачните инстинкти.
Някои европейски страни и редица райони в Америка стерилизират престъпниците и лудите. Но това е недостатъчно. Поддръжниците на евгениката са съгласни, че институцията на брака трябва да се усложни.  Разбира се, на нито един от тези, които не могат да бъдат достойни за родители, не може да се даде разрешение да се възпроизвежда.“
Тесла не е бил единствения, който е разсъждавал така. Интересното е, че изобретателят е имал психически отклонения, така че според вярванията си, той би трябвало да бъде един от първите, които трябва да се лишат от създаване на потомство.
Но тази прогноза се съгласува и с други.
Например, ученият е предсказал, че до 2035 г. постът на  министър на здравеопазването и физическото възпитание в САЩ ще бъде един от най-престижните. Стимулаторите като кафе, чай и тютюн ще излязат от мода, а алкохола ще стане „еликсир на живота“.

За това се е говорило не веднъж. Австрийски изследователi изяснили, че има връзка между гледането на телевизия и продължителността на живота. Човек ежедневно стоящ пред телевизора няколко часа, живее средно пет години по-малко..
Учените анализирали анкетите на австралийското бюро за Националния статистически данни и информация, и установили, че най-активната аудитория е много по-вероятно да страдат от затлъстяване, диабет и други заболявания. Това произтича от липсата на физически упражнения. Освен това, много хора ядат пред екрана и често това са висококалорични и нездравословни храни като сандвичи и чипс.
Специалистите са изчислили, че един час, прекарано в гледане на телевизия прави живота ни по-къс средно с 22 минути. Така че, ако ежедневно стоим пред телевизора по няколко часа скъсява живота си с пет години.
Експертите изразиха сериозна загриженост за въздействието на телевизионните предавания върху човешката психика. Не е тайна, че тези предавания формират общественото мнение. Съдържанието на програмите оказва силно емоционално въздействие върху зрителите. Човек започва да се вълнува, а това може да доведе до спадане на самочувствието му. За някои хора телевизията е станала своего рода наркотик.
Британската компания-Comet Electric подготвя доклад, съгласно който в най-скоро време вместо телевизор ще се използват специални контактни лещи, които ще се зареждат за сметка на енергията на тялото и ще се управлява от човешкия глас. Това ще позволи да се гледа телевизия без прекъсване. На желаещи ще се нанасят „цифрови“ татуировки, които ще позволяват на човек да усещат чувствата и да съпреживяват с хората от екрана. Например, при гледане на футболен мач можеш да усетиш чувствата и напрежението, както на публиката, така и на самите отбори.
В последно време телевизията все повече се слива с компютъра. Продават се специални телевизори, които могат да се включат към компютър. Също има и тунери, които се поставят в компютъра, така че да може да се гледа телевизия. Ако имате достатъчно бърз Интернет, вие можете да гледате филми от мрежата.
Всичко това натоварва допълнително очите и нервната система. Има над какво да се замисли човек.

Мечтата е една или няколко, такива всеки има от нас. Въпреки, че някои хора отричат, че имат мечта, те имат заветна мечта, не само моментно желание или някаква потребност. Уверена съм, че всеки пази дълбоко в душата си една единствена мечта.
Мечтаейки, ние се боим от промените и сами си слагаме препятствия на пътя към изпълнението на мечтите. Изглежда е по-лесно да носим цял живот мечтата си, отколкото да направим крачка и да я изпълним.
Човек започва да мечтае още от детството си. Но тези детски мечти приличат повече на обикновени моментни желания: нова играчка, лакомство или отиване до някъде.
Когато пораснем, мечтите ни стават по-дълбоки и перспективни. Нашите мечти могат да се променят с течение на времето и да се добавят нови.
Не е вредно да мечтаеш, лошо е ако не мечтаеш… Съгласете се, че когато човек мечтае, той живее, вярва и се надява, а не просто да съществува, плувайки по течението на живота.
Ако не мечтаеш, ти не се стремиш към нищо. Мечтата ти дава сила да устояваш в живота.
Запомнете, ако имате мечта в сърцето си, то ви е дадена и възможност да я изпълните. Стани от дивана, откъсни погледа си от телевизора и започни да действаш, за осъществяването ѝ. Пребори се с мързела си и предубежденията си.

Срещу чуждестранен дипломат, проникнал в чужд дом, не било повдигнато никакво обвинение.за престъпление. Той ударил с колата си оградата, отворил вратата с крак, събрал всички скъпоцености в една торба и ударил стопанина със кана по главата.
На пияният генерален консул сложили белезници, но после го пуснали, защото пострадалия решил да не го съди. Дипломатът можел да бъде наказан за хулиганство, но от това го защитавал международния закон за дипломатически имунитет.
Всички, които са приели Христос като спасител имат имунитет, но от друг вид. Той не ни защитава от светските съдилища, но ни защитава от осъждението съдния ден. Нашият грах има последствия, но не ни лишава от правото да попаднем на небето.
Как ще реагирате на такова снисхождение? Трябва ли да считаме прошката в името на Христос за индулгенция в егоистичния си живот?
Ако вярваме това, което се говори за робството на греха, ако се грижим за тялото и ума си, ако мислим за другите, ако мислим как той е страдал за нас, то не.
Имунитет, което ни дава Христос е даден с една единствена цел: да се покаже колко много Бог ни обича, и да ни обясни, че трябва да живеем за Него и чрез Него.

Пухкав сняг се стелеше по земята. Диди разбра, че още малко и приказната картина зад прозореца няма вече да се вижда. Момичето погледна светещата звезда на върха на елхата и реши да иде при баба си в кухнята.
Диди погледа как баба й прави празничната торта и каза:
– Бабо, как ми се иска да направят такава машина, в която да сипят брашно, мая и всичко необходимо за една торта. Да натисна бутона и моля, всичко е вече готово! Тогава ти няма да работиш толкова много. Това ще бъде истинско чудо!
– Но защо, скъпа, – уморено се усмихна бабата, – работата не ми тежи. Да ви храня за мен е удоволствие. Когато се върнат от работа татко, мама, брат ти от лекции, всички ще се зарадват на нещо вкусничко. А торта направена без душа, никой няма да хареса. Хубаво е, че няма такава машина, а ако тя се появи, съвсем няма да бъде чудо.
– Как няма да е чудо? – попита изумена Диди.
– Е, не истинско чудо, – поясни бабата.
– Не е истинско чудо ли? Винаги съм мислила, че например, компютъра е  чудо. А кое според теб е истинско чудо?
– Ти си още малка, за да разбереш това, – въздъхна бабата.
– Бабо, моля те, разкажи ми за истинското чудо? – започна да я умолява Диди.
Бабата въздъхна, постави тортата във фурната, изтри ръцете си, седна на дивана до внучката си и с недоверие гледайки към нея каза:
– Няма значение, ти все едно няма да разбереш….
– Ще разбера, моля те, само ми разкажи, – моли Диди баба си.
– Добре, –  примирено прибра ръцете си възрастна жена и започна.
Отдавна, много отдавна, точно преди Рождество, когато времето било снежно и мразовито, една стара бедна жена се връщала от пазара Тя носела старо палто, изтъркани ботуши и плетен шал.. Опитвала да стопли измръзналите си ръце, но нищо не се получавало, старите ръкавици не топлели.
Но не това тревожело старицата. Жената била огорчена от това, че за рождествената трапеза успяла да купи само хляб, а пари, за подаръци на внуците не й останали. А толкова много й се искало да им подари нещо.
Животът им бил тежък и труден. Живеели в една стая, постоянно гладни и им било студено, защото нямали пари за дърва. Бащата една тъмна нощ бил изведен нанякъде и не се върнал., а майката тежко заболяла. Скоро младата жена умряла. А бабата взела внуците си да ги гледа. Самата тя била болна и стара.
Пътят бил хлъзгав и трябвало внимателно да си гледа човек в краката. Изведнъж жената забелязала на тротоара хартийка. Вдигнала я и не повярвала на очите си. Били три лева. По това време тези пари били доста много. Старицата се отправила към магазина, като си представяла колко много неща може да купи. Но нещо я спряло.
По това време на покрива на църквата стоял ангел. Ангелът виждал как душата и се бори с желанието. Желанието казвало:
– Иди бързо в магазина, купи подаръци за внуците си..
Душата я разколебавала:
– Намери собственика им и му ги дай…
С облекчение и радост ангела виждал, че жената клони към идеята да намери собственика. Самата тя бедна и гладна изпитала съжаление към него: „Ами ако, – мислила си жената, човекът загубил тези пари, е правел сметка да купи подарък на децата си и ги е загубил? Мога ли да зарадвам внуците си,  за сметка на чуждата мъка?“
Жената се засрамила, та това не били нейни пари. Но как да намери собственика им посред зима? Какво да прави? Старицата постояла известно време, а после се отправила към църквата. Вратите й били още отворени. Възрастната жена бързо приближила кутията с даренията и пуснала в нея парите.
Ангелът видял как горещи сълзи се стичали по бузите на възрастната жена, когато излизала от храма. Тя виждала внуците си, плачела и се самообвинявала.
Ангелът поискал да помогне на старицата и дълго мислил как да го направи. И изведнъж се сетил, че жената има далечен роднина, втори неин братовчед, но той не я зачитал много. Имал само едни роднини, това били парите. И тялото му и душата му били затлъстели, а край него било само тъмнина и мръсотия. Ангела се усъмнил в изхода на намеренията си, но се укрепил в Бога и полетял към братовчеда на тази жена.
Той през това време се бил затворил в дома си и броял пари. Проверявал колко са се прибавили през тази година. Ангелът започнал да обикаля около дома му…… Изведнъж мъжът си спомнил, че има братовчедка, която отдавна не е виждал….
Засмял се ангелът, когато видял как мъжа влязъл в магазина, накупил много неща, сложил ги в една чанта и се запътил към дома на братовчедка си.
А старицата в това време пристигнала в квартирата си, бавно се съблякла и унило тръгнала към стаята. Внуците вече спели. Уморена, тъжна и разстроена, седнала на стола и запалила свещта на масата.
Гледала пламъка и си спомняла миналото. Родният и дом, щедрите угощения за бедните, как се готвели за Рождество.. Колко много й се искало да подари на внуците си частица от това, което тя е видяла в детството си….
Изведнъж някой почукал несмело на вратата. Станала старицата да види кой е дошъл. Тя била изненадана, когато видяла на прага пълен мъж с очи, подпухнали от мазнина. В него тя едва познала братовчед си, когото не била виждала от младостта си.
Той коленичил пред нея  и й  казал, че през всичките тези години е постъпвал неправилно. Те седнали на празната маса един до друг и заплакали.
На следващата сутрин, когато децата се събудили видели в ъгъла красиво украсена елха и планина от подаръци. В стаята било топло и уютно.
На вратата стояла старицата и братовчед й облени в сълзи от радост. Радвали се и ангелите като гледали поправели я се скъперник и умеещата да прощава добра жена.