На едно събрание обсъждали въпроса: „Кое е най-страшното, което може да ти се случи?“

Един казал:

– Болест.

Друг:

– Бедност.

Трети:

– Смърт.

Всички възможни страхове на хората били споменати. Накрая се обърнали към един мъдрец. Той казал:

–  Лошо е ако не се изпълни това, което искаш, но още по-лошо е, когато стане това, което не искаш.

Тя се усмихваше, когато хората й се подиграваха на това, което мислише  или правеше.

– Не позволявай да те разстройват, – ми казваше тя, когато се ядосвах. – Така върви историята. Трябва да мине много време, за да се промени нещо. Всеки, който се опитва да го направи, е жестоко осмиван от тези, които искат нещата да останат същите. Виж борците за отмяна на робството. Как ли не са ги наричали? „Натрапници, глупаци, смутители“. Погледни жените, които са се борили да гласуват. Наричали ги: „Агресивни мъжкарани! Вандали! Срам за женския пол!“ Подигравките само доказват, че сме на прав път.

Лошото е, когато хората от властта не те забелязват. Щом започнат да те хулят и да викат, че си заблуден глупак, вече си силен. Тогава те започват сериозно да се притесняват. И изведнъж си не само глупак, но и много опасен. Опитват се да накарат тези, които не са на твоя страна, да ти се подиграват.

Ако не могат да те оборят с аргументи, замерят те с каквото им попадне.

Когато забележиш, че опонентите започват лично да се заяждат с теб, бъди сигурен, че вървиш към победа.

Една жена отишла при един мъдрец и му казала:

– Ти ни събра с мъжа ми, сега ни разведи.

– Защо, какво се е случило? – попитал мъдрецът.

– Всички мъже се прибират навреме в домовете си, а моя все закъснява. Казва, че му се налагало да остане до  по-късно. Не искам да живея с мъж, който има такъв недостатък.

– Добре, – казал мъдрецът, – ще ви разведа, но при едно условие. Искам да  ми изпечеш питка, но всички продукти, които използваш ще вземеш от съседите си, като им обясниш причината.

Жената се прибрала и веднага се заела с питката. Отишла при една от съседките си и я помолила за кана с вода.

– Че у вас водата да не е свършила? – изумена я попитала съседката.

Жената й разказалаза причината поради, която поискала вода от нея. Другата я погледнала и започнала:

– Ех, да знаеш какъв е моя! – и продължила да разказва нерадостната си съдба.

Жената отишла при друга съседка и й поискала сол. И тази жена й се оплакала:

– Ех, да знаеш какъв е моя! – След което следвало поредното оплакване.

Така жената обиколила махалата, събрала продуктите за питката и се наслушала на оплакванията на другите жени.

Запретнала ръкави и омесила обещаното на мъдреца. На другата сутрин отишла при него, дала му хляба и казала:

– Със здраве да си я изядеш,  но не ме развеждай с мъжа ми.

– Защо така? Какво се е случило? – изненадано попитал мъдрецът.

– Събрах продуктите, както ме научи. Всяка жена, при която отидох ми се оплака от мъжа си. Оказа се, че моят е най-добрият.

Слонът и жирафът били приятели. Рано сутрин слона  тръбейки будел жирафа и след това отивали заедно да игрят футбол на игрището. Обядвали и отново се събирали, след което отивали на реката да се изкъпят. Нямало ден, в който да не били заедно и да си играели. Те скачали и дружели, докато един ден се случило непоправимото.

Слагайки го да спи майката на слончето му казала:

– Ти си най-доброто, най-умното и най-красивото слонче.

– Дори и от моят приятел жирафа? – попитало слончето.

– Разбира се, – отговорила майката.

И слончето повярвало на майка си.

На следващата сутрин слончето не затръбило, за да събуди жирафчето. Защо да го буди щом слончето е най-доброто?

Така жирафчето не излязло да се разхожда по улицата, защото мислело, че е още рано и слончето не се е събудило.  Слончето обиколило наоколо и се прибрало.

Така този ден двамата приятели не се срещнали. Това се случило и на другия ден. Когато слончето не го събудило и на третия ден, жирафчето взело от сладките, които приготвила майка му и отишло да види приятеля си. „Може да му е лошо или да се е разболял.  – помислило си жирафчето. – Но тези сладки действат по-добре и от лекарство.“

Слончето го нямало у тях, било излязло. Майка му мислела, че е с жирафчето.

Жирафчето било смаяно. То обиколило всички места, където преди обичали да играят, но слончето го нямало никъде. Жирафчето изяло сладките и се прибрало.

Жирафът се обидил на слона, а слончето толкова много се възгордяло, че изобщо не искало да разговаря с приятеля си.

От тогава те престанали да разговарят.

В Сингапур живеят 3 милиона човека. предимно китайци, които се славят със своята послушност. Ли  Куан Ю управлява Сингапур от 1959 г. до 1990 г. Той е притежавал практически такава неограничена власт, че е създал държава компютър, тоталитарно управление в стил Оруел.

Сингапур се състои от три зони туристическа, икономическа и спална. Всяка зона е отделена от другите с пет километрова раззеленена ивица.

Нарушенията на обществения ред се наказват строго. За плюене на земята глоба 500 долара. За пушене на обществени места глоба 500 долара. Изхвърляне на хартиени обвивки по земята глоба 500 долара. За оставяне на вода в чинийката под полято растение глоба 500 долара. Водата привлича комарите.

Броя на автомобилите изкуствено се ограничава в Сингапур. За да си купиш автомобил трябва да си вземеш разрешение за покупката, което се дава за 10 години. Разрешението струва няколко хиляди долара. След това трябва да купи автомобила, в чиято стойност влиза пътно право, което е 41% от стойността на покупката. След което трябва да плати сума за водене на автомобила на отчет, която съставлява 140% от стойността на автомобила. По такъв начин една Toyota Corolla се закупува за „скромната“ сума от 100 000 долара.

Ако куче лае нощно време му отрязват гласовите връзки. Мъжете трябва да носят панталони, дори да е горещо времето, а жените чорапи, даже ако на улицата е плюс 35 градуса.

Всеки автомобил е снабден със сирена, която оглушава шофьора, когато кара с повече от 80 км/ч.

След 18.00 е забранено да се возите сам в колата. Трябва да возите колега или някой пътник, в противен случай глоба 500 долара. Всеки сингапурски шофьор трабва да постави на колата си датчик, за да може полицията да знае на къде се придвижва. Ходещите пеша трябва да казват името си, когато влизат в дома си, на пазача, който го охранява. Освен това градът е наводнен със камери за наблюдение.

Сингапур е демократична държава, но за да не гласуват поданиците й както не трябва, на всяка бюлетина са отбелязани паспортните данни на гласуващия.

За кражба, насилие, наркотици и подкупи се наказва със смърт чрез обесване. За по-леки нарушение наказанието е с камшик. Тези закони важат и за туристите. Много безрасъдни от тях са осъдени на смърт, заради носене на по-голямо количество наркотици за лично ползване

Пресата се цензурира. За секс и политика е забранено да се пише.

За да поощри сингапурците да станат по-умни Ли Куан Ю е създал правила за избор на партньор. Мъж, който се жени за жена с висше образование получава възнаграждение. Жени, които нямат висше образование, ако родят второ дете плащат глоба. Неграмотните се стерилизират в замяна на значителна сума пари. Максималният брой деца в семейството не трябва да бъде повече от две. За това вечер от полицията се обаждат в семейства с две деца, за да ги предупредят да вземат противозачатъчни таблетки или да използват презервативи.

Иска ли ви се да живеете в Сингапур?