В азиатските страни, когато родителите изпращат децата си на училище, се стараят да изберат най-добрият учител за тях.
Един дядо повел внука си на училище. Когато влязъл в училищния двор ги обградили много деца.
– Вижте колко е смешен този дядо? – засмял се един малчуган.
– Ей, намръщен дебеланко, погледни ме, – направил му гримаса друг.
Останалите деца скачали около дядото и внука, като през цялото време крещели. Скоро учителят звънал със звъмчето и обявил началото на уроците, а децата влезли в училището.
Дядото хванал внука си за ръка и го извел от училищния двор.
– Няма ли да ходя на училище? – попитало детето.
– Ще отидеш, но не тук, – сърдито отговорил старецът. – Аз сам ще ти намеря добро училище.
Дядото върнал внука у дома, оставил го на грижите на бабата и тръгнал да търди най-добрия учител.
Когато виждал някое училище, влизал в двора и чакал децата да излязат в междучасие. В някои училища децата изобщо не му обръщали внимание, в други му се присмивали и го дразнили. Дадото гледал, наблюдавал, а след това си тръгвал.
Посещавайки доста училища, той много се отчаял, че ще намери това, което търси.
Изведнъж забелязал малък двор със схлупено училище. Влязъл в него и се облегнал на оградата. В това време звънал звънеца и децата излезли навън.
– Дядо, лошо ли ти е? Да ти донеса малко вода? -чували се детски гласчета край него.
– В двора има удобна пейка, елате да седнете на нея, починете си, – предложило друго дете.
– Ще ида да извикам нашият учител, – добавило по-голямо момче.
Скоро в двора дошъл и младият учител. Дядото го поздравил и му казал:
– Най-накрая намерих най-доброто училище за внука си.
– Вие се лъжете. Нашето училище съвсем не е най-доброто. То е малко и тясно, – възразил учителят.
Старецът не спорил с него, но се договорил с него, внукът му да посещава имено това училище и си тръгнал.
Вечерта майката на момчето след като изслушала разказа на стареца му казала:
– Татко, ти си неграмотен, от къде знаеш, че това е най-доброто училище?
– Учителите се познават по техните ученици, – казал дядото.

Хора, които трябва да пътуват сутрин с градския транспорт до работата си, знаят колко силно на човек му се иска да заспи. За възглавница може да послужи каква да е опора за главата, в това число и обикновения прозорец.
За такива случаи е измислено устройство, което не дава на пътниците да пропуснат спирката, на която трябва да слезнат.
То се закрепва за прозорците на обществения транспорт и остава незабелязано за пътниците.
Работата се състои в това, че устройството предава леки високочестотни вибрации, които не се улавят от ухото. Но човек ги усеща, ако приклони глава към прозореца, за да си подремне. Звукът се предава чрез костите, а не чрез ухото. Хора, които заспят в автобуса, ще го чуят, даже и в съня си, ако слухът им е притъпен.
За съжаление такива вибрации могат да почувстват само тези, които стоят близо до прозорец. Съседите им не могат да се възползват от това приспособление и единствено трябва да разчитат на слуха си.

Нека отиде в църквата, друг изход няма. Но в храма трябва да влязат не с краката, а със сърцето. Да влезеш в църквата, означава да намериш своето място в живота. Винаги има начало и първа стъпка.
Жената трябва да бъде слаба, но не немощна, болна и крехка. Нейната слабост трябва да бъде „мъдра“. Силата на жената е в нейната слабост. Именно това я прави по-красива. Но тя може да си позволи тази царственост, само ако до нея стои силен мъж.
Родината е силна, когато има достойни бащи.
Срам ме е за мъжете и ми е болно за жените, когато гледам 40 и повече годишен мъж да се държи като малко момченце.
Какъв трябва да бъде истинският мъж?
Отговорен и надежден. И независимо от етническата си принадлежност, здраве, професия, богатство, социално положение и т.н. той трябва да е стабилен, глава, а не опашка.

Един млад поет поискал да прочете свои стихове на известният писател Бернард Шоу, за да чуе мнението му за тях. Той едва прочел няколко стиха, когато Шоу казал:
– Извинете, господине, ще отворя прозореца.
– Защо искате да го отворите? Вие искате и другите да слушат моите вдъхновени слова? – попитал изненадан поетът.
– А, не, – казал Шоу, – как да ви кажа, когато лягам да спя, обикновено отварям прозореца.
Като чул тези думи, поетът си взел „вдъхновените слова“, извинил се и си тръгнал. За него това била красноречива ясна оценка.
Това е един добър урок за много проповедници. Може думите ви да изглеждат много вдъхновени, но ако забележите, че на слушателите им се доспива или изобщо не слушат, то по-добре бързо завършвайте и си седнете на мястото.
Човек изпълнен със свои мисли, но може да бъде Божий съд. Проповедникът може да говори красноречиво, но ако сърцето и устата му не са докоснати от помазанието на Святия Дух, думите му няма да достигнат до сърцата на хората. Без съдействието на Божия Дух най-добрият проповедник е като барабан, който издава звук, но вътре е пуст.
Не се старайте вашите изказвания да са изящни, а да бъдат разбрани и да запалват душите на слушателите. Само така ще можете да пленявате и привличате хорските сърца. Демостен казва: „Който иска да води другите, сам трябва да напредва“. Този, който иска да запали слушателите си с идеите си, сам трябва да гори от тях.
Проповедникът трябва да бъде силен не само в слово, но и на дело. Личният пример е винаги по-силен от самата проповед.

Довели в училище нов ученик, който бил изгонен от три други учебни заведения.
На първият урок влязъл един учител, погледнал новия и си помислил: „От къде ги вземат тия…“
Следващия час дошъл друг учител. Виждайки новия, казал гневно:
– Не ти ли стига вече…..
Третия час влязъл следващия учител.
– О, имаме нов ученик, – зарадвал се той.
Пристъпил към новодошлия, стиснал му ръката, погледнал го в очите, усмихнал му се и казал:
– Здравей…. Чаках те!