Близо до кралския дворец се събрали влюбени, за да помогнат на цветето на любовта да разцъфти.
Настанал тържествения момент. Феята на любовта посяла семе в земята.Зазвучала нежна музика. Стотици младежки очи, затаили дъх, наблюдавайки как от земята изниква стръкче, а на него имало пъпка. Феята махнала с криле и възкликнала:
– Кажете най-прекрасните думи за любовта, тогава цветът ще разцъфне и вашата любов ще цъфти с него!
Напред излязъл най-смелия юноша и казал:
– Любовта е катонебето събрана в един поглед!
На цветето се появили първото крехко листенце.
– Любовта е като океан събран в една сълза! – Казало второ момче.
На цветето се оформило и второто листенце.
– Любовта е като буря в един дъх
– Тя е като мълния при едно докосване!
– Любовта е вечност събрана в един миг!
Един след друг всички изказвали красиви думи за любовта. Все повече листенца се отваряли от цвета, изпълвайки въздуха с аромат. Накрая всички думи били изказани, но цвета не се отворил до края. Изведнъж той отпуснал глава и неговите листенца потъмнели. Тълпата замряла. Едно момиче дотичало до цвета и промълвило:
– Ако ти умреш, аз също ще умра без любов.
При момичето дошъл юноша, прегърнал я и обещал:
– Аз няма да позволя да умреш.
Изведнъж цветът повдигнал глава, а листата му заблестели по-ярко от всякога.
– Думите за любовта са хубави, но любовта е повече от тях, – прошепнала феята на любовта.

Два млади щрауса били дълбоко покрусени. Всеки път, когато самката сенастанявала на яйцата, за да се излюпят те се чупели под нейната тежест.
Отчаяни от това, те се отправили на път за съвет при една умна старица, която живеела на другия край на пустинята.
Много дни и нощи преминали, докато се добрали до целта.
– Помогнете ни! – извикали двата млади щрауса. – Научете ни как да си излюпим малки! Всичко опитахме, не не успяхме да се сдобием с потомство.
След като изслушала тъжната им история умната старица казала:
– Това е много трудно. Освен желания и усилия трябва да има и още нещо.
– Какво е то? – възкликнали развълнувани щраусите. – Ние на всичко сме съгласни!
– Ако е така слушайте и запомняйте! Най-главното е сърдечната топлина. Вие трябва с любов да се отнасяте към снесените яйца. Постоянно да се грижите за тях. Те да бъдат най-скъпоценото за вас. Само топлината на вашите сърца е способна да им вдъхне живот.
Окрилени от надеждата, щраусите се прибрали.
Когато яйцето било снесено, младото семейство започнало внимателно да се грижи за него. Те не сваляли очи от яйцето. А сърцата им били изпълнени с любов и нежност.
Така минали много дни. От постоянното бдение двойката щрауси едвя се държала на краката си. Но тяхната вяра, търпение и старание били възнаградени.
Веднъж в яйцето нещо трепнало, то се напукало и се разцепило. От черупката излязло малко, пъргаво, пухкаво щраусче.

Имало едно време един мъж и една жена.Тя се казвала Елена, а той Иван.
Мъжът се връщал от работа, сядал на стола, четял вестника или гледал телевизия. Жена му приготвяла вечерята. Сервирала храната на масата и му крещяла:
– В къщи нищо полезно не правиш, а и пари малко изкарваш.
Иван се дразнел от мърморенето на жена си, но не й отвръщал грубо, а в същото време си мислел: „Самата тя  не успява във всичко, но отгоре на всичко ме и упреква. Когато се оженихме беше съвсем друга, красива и любяща“.
Веднъж, когато отново Елена крещяла на Иван, че не е изнесъл боклука, той с неохота се съгласил да го направи. На връщане се спрял пред вратата и мислено се обърнал към Бога:
– Боже мой, трудно стана в живота ми. Нима половин век трябва да живея с тази заядлива и грозна съпруга? Това не е живот, а страдание.
Изведнъж Иван чул тихия глас на Бога:
– Добре, сине, ще ти помогна. Мога да ти дам за жена прекрасна богиня, но ако съседите  щом разберат веднага ще дойдат и… Нека да направим така. Аз ще променям женати постепенно. Ще вселя в нея духа на богиня и външно ше подобрявам вид й. Но запомни, ако искаш да живееш с богиня и твоя живот трябва да стане достоен за богиня.
– Благодаря ти, Боже. Всеки мъж би изменил живота си, заради богиня. Само ми кажи, кога ще почнеш да променяш жена ми?
– Ще започна още сега. И през всяка измината минута, тя ще се променя към по-добро.
Иван си отишъл в къщи, седнал, взел вестника и включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал никакъв филм, той искал да разбере каква малка промяна е настъпила в нея.
Станал, отворил вратата на кухнята и започнал внимателно да наблюдава жена си. Тя миела съдовете.
Елена виждайки необичайното внимание на мъжа си, пооправила косите си, изчервила се и го попитала:
– Иване, защо ме гледаш така?
Мъжът не знаел какво да каже и смутено промърморил:
– Мога ли да ти помогна в миенето на съдовете? Помислих, че….
– Съдовете? Да ми помогнеш?- Елена била удивена, – та аз вече ги измих.
А Иван си помислил:“.. Тя се изменя пред очите ми… Изведнъж стана по-красива“. И започнал да изтрива съдовете.
На другия ден Иван бързал да се прибере в къщи. Той искал да види как неговата мърмореща жена се превръща в богиня. Изведнъж той се усетил, че в нищо не се е променил. За всеки случай решил да купи цветя, за да не се изложи пред богинята.
Отворил вратата на дома си и застанал очарован и объркан. Елена била облякла рокля, която той й бил подарил преди една година, Косата й била сресана и закрепена с красива шнола. Подал й цветята, но не могъл да откъсне поглед от нея. Тя ахнала, отпуснала леко клепачи и се изчервила.
„О, колко прекрасни са миглите й. И каква е кротка по характер. Каква необичайна вътрешна и външна красота излъчва!“ – ахнал на свой ред Иван.
На масата били сервирани прибори и горели две свещи. Две чаши с искрящо вино и ароматната храна привличали двамата.
Когато седнали, Елена изведнъж скочила и казала:
– Извинявай, сега ще включа телевизора и ще ти донеса новият вестник.
– Не ми е нужен телевизор, не иска и вестник, там пишат все едно и също. – Иван бил искрен. – По-добре ми кажи къде искаш да отидем в събота?
Елена  загубила и ума и дума:
– Така ли?
– Купих два билета за театър. А може би днес искаш да пообиколим магазините, за да си купиш плат за нова рокля.
Едва Иван не изтърсил: „Плат, достоен за богиня“. Той погледнал жена си и ахнал. Пред него стояла истинска богиня. Нейното лице сияело от щастие, а очите й блестели
„О, Боже, колко е прекрасна. Ако тя  със всеки ден така се променя, ще съумея ли да бъда достоен за нея? – като мълния прескочила мисълта в главата му,  – Трябва да успея! Трябва да успея, докато тя е до мен“.

Много отдавна живеел един китаец. Било му предсказано, че на 36 години ще стане много богат човек. Родителите му много се зарадвали на това и го разказвали на всеки. Цялото село се радвало, че при тях ще има такъв богат човек.
Този човек произхождал от рода на градинарите. Не отишъл да учи. Че защо му е? Нали ще бъде богат. Така той живеел в очакване, а неговите родители го хранели. Когато родителите му умрели, той останал без пари. Продал къщата и градината. Започнал да живее в една плевня в покрайнините на селото. Селяните го хранели, нали ще стане богат.
Минало време. Станал на 36 години, а богатството му не идвало. Съседите се ядосали и престанали да го хранят.
Запътил се към гората да търси плодове. Не намерил. Решил да се върне обратно и по пътя паднал в една яма. Трябвало да си изкопае стълба, за да излезе, но го домързяло. Седял така, докато го намерили селяни и го измъкнали от ямата. Дошъл до плевнята, легнал и умрял.
Отишъл китаецът на небето и веднага отишъл при Бога с претенции:
– Как така? Обещал си? Къде са парите?
Всички се засуетили и хукнали да гледат какво е написано в книгата на съдбата. Всичко съвпадало. На 36 години китаецът трябвало да получи богатство. Започнали да изясняват случая. Извикали пазителя на златото. А той казал:
– Разбира се, богатството е налице. Когато дойде срока да му го дадем, го потърсихме сред градинарите. Нямаше го. Търсихме го в дома на родителите му, но там живееха други хора. Обикаляхме навсякъде и го намерихме в гората. В една яма му подхвърлихме богатството, само трябваше малко да копне от стената. Отново не се получи. Най-накрая го намерихме в плевнята на леглото. Искахме да изсипем богатството на главата му, но се уплашихме, че беше много слаб и може да умре. И изведнъж той сам си умря.
Така китаецът не получил богатството си.

А може и да не е легенда. Така невероятно са се стекли нещата.
Родил се един по-различен от другите. Той решил да спаси хората от злобата и гордостта.
Затова направил от смирението философия, а покорството превърнал в начин на живот. Но не са ли думите му демагогия и притворство? Това не е ли ексцентричност или заболяване на мозъка?
И той кротко приел екзекуцията на кръста. Не се възпротивил, не молил за спасение, не оплаквал съдбата си. Отишъл си, както живял и както проповядвал.
Тогава те му повярвали…..