Имало едно време едно семейство мишки. То живеело в красиво пиано. Техният свят често се изпълвал с красива музика.

Мишките, наслаждавайки се на прекрасните звуци, се питаха:

– От къде идва тази вълшебна музика?

– Кой я създава?

– Сигурно е пианистът, – реши най-старата мишка от тях.

Те не го виждаха, но усещаха, че е някъде наблизо.

Един ден една от малките мишки, тя бе много смела, реши:

– Ще се изкача по пианото и ще разкрия тайната за раждането на прекрасната музика.

Когато навлезе по-навътре в музикалния инструмент, мишката откри, че в него има метални струни, които като трептят и вибрират издават тайнствените звуци.

След това откритие мишките изоставиха вярата си в съществуването на пианиста.

– Металните струни създават красивите звуци, – казваха си те.

След известно време друга мишка достигна нови върхове на познанието.

– Малки чукчета с подложки от филц, – обясняваше тя, – подскачат и танцуват по струните. Така се ражда музиката.

Старата вяра в металните струни също надживява възрастта си и сега мишките живееха в един просветен и научно обоснован свят.

А през това време пианистът продължаваше да създава своята прекрасна музика.

В един малък град, който по нищо не се различаваше от другите, ставаха странни неща.

Хората носеха маски. Държаха се на дистанция един от друг. Вратите на църквата бяха затворени. В магазините се мяркаха малко хора.

– Защо децата не ходят на училище ? – попита един странник минаващ през града.

– Появило се е нещо страшно и всеки си седи у дома? – отговори му случайно минаващ мъж.

– Къде са изчезнали възрастните хора?

– О, за тях е много опасно, – обясни мъжът. – Срещне ли ги това зло, умират веднага. За това си седят по домовете и не смеят да се покажат.

Странникът се огледа. На лицата на малкото хора, които срещна се четеше страх и отчаяние.

– Как живеят тези хора? – запита се той. – Без приятели, без човек на който могат да се облегнат в труден момент. Пълна изолация и страх един от друг.

Странникът вдигна глава и погледна към празния площад.

– Днес е празник, а по нищо не личи, че е, – отбеляза тъжно той. – Градът е станал сив и мрачен, а хората егоистични и сърдити, не се знае на какво.

Подухна по-силен вятър и забравената камбана се обади със медения си глас.

Смутени хората надигнаха глава натам.

– Забравихте Бога и ето какво ви сполетя, – обади се настойчив глас, който разтърси хората. – Ако има малко надежда за хората, тя е в Бога. Той е Единственият, Който пое човешкия ни товар и ни помага да осмислим живота си.

Всички погледнаха към странника, който изрече тези думи.

Докато решат да го нарекат безумец и да го изгонят с тояги от град си, той се стопи във въздуха и изчезна.

Всички останаха смаяни.

– Кой каза това?

Смущението нарастваше. Хората сякаш се събудиха от дълбок сън.

Още дълго време думите на странника звучаха като камбанен звън в главите им. Това бе сериозно предупреждение за тях.

Какво направиха месните ли? Не знам.

Всеки има право на избор. А вие какво решихте за себе си?

Петър бе слушал да се казва за едно племе:

– Там тестват младите мъже за зрелост, като ги остават в самота.

И той като младеж реши да изпита себе си.

Тръгна на далечен път и се озова в една красива цъфтяща долина.

Огледа се наоколо и забеляза заснежения връх на планината, който си извисяваше много високо.

– Ще се изкача до него, – реши младежът.

И започна да се изкачва.

Когато стъпи на върха, видя в безкрайното пространство красиви пейзажи. Сърцето му се изпълни с гордост.

Изведнъж чу странно шумолене в краката си. Погледна и видя една змия. Той веднага отскочи, но змията проговори:

– Умирам, тук е прекалено студено за мен и няма никаква храна. Вземи ме със себе си и ме занеси в долината.

– Да не съм луд, – намръщи се младежа. – Познавам природата ти. Ти си змия и ако те взема ще ме ухапеш. Смъртта ми е неминуема.

– Няма да се държа с теб така, – примоли се змията. – Ако ми помогнеш няма да ти навредя.

Петър ѝ нямаше доверие, но тя толкова изкусно го убеди, че той я пъхна под дрехата си и заслиза за надолу.

Когато слезе в долината младежът, внимателно положи змията на земята.

Изведнъж влечугото се обърна и го ухапа за крака.

– Обеща ми, – извика Петър.

– Ти какво очакваше? Много рискува, като ме взе със себе си.

Един млад човек дойде при учителя си и го попита:

– Как трябва да живея и какво точно трябва да правя в живота си?

Учителят влезе в една от съседните стаи. Забави се съвсем малко, а когато се появи, в ръцете си държеше малко ковчеже.

Обърна се към младежа и каза:

– Вземи това и го сложи на видно място в дома си. Това е всичко, от което се нуждаеш.

Младият човек се прибра и постави страната вещ, както му бе поръчано.

След известно време младежът усети в себе си раздразнение. Огледа се и се замисли. И накрая разбра.

– В стаята нищо не хармонира с ковчежето, – извика изненадано той.

Преобрази стаята.

След време откри, че обстановката в стаята ярко се откроява от тази в къщата и промени дома си.

Погледна през прозореца и прозря, че домът му не се хармонизира с града и промени града, а след това ……страната си и света.

Ако открием нещо скъпоценно и стойностно, не трябва ли това да ни подтикне да променим всичко около нас и да го уподобим на него?!

Струйки вода пробиха земята и се образуваха два прекрасни извора.

Наоколо дървета, храсти, птици и животни ги приветстваха и шепнеха за тях:

– Колко са красиви.

– Водата им е чиста и бистра.

Старият дъб се огледа във тях и им каза:

– Пред вас се отварят две възможности.

Изворчетата, които шумоляха и буйно изразяваха възторга си от посрещането, се смълчаха и се заслушаха във вековния глас на старото дърво.

Листата на дъба зашумоляха, а от ствола му се изтръгна загрижена въздишка.

– За вас сега има два пътя, – обърна се той към изворчетата. – Може да станете по-дълбоки, но по-малки или да бъдете големи покривайки големи площи от земята.

Едното от изворчетата веднага се обади:

– Ще се разширя и ще стана голямо, така че птиците да ме виждат от високо.

– Бих искало, – прошепна другото, – да запазя водата си чиста, така че, който пие от мен да утолява жаждата си.

– Че кой ще те види, когато си толкова малко? Ще се загубиш из тези шубраците, – присмяло се първото изворче. Те ще дойдат при мен, защото ще се виждам отдалече.

Минаха години.

Водите на първото изворче се разляха и покриха големи пространства от земята. Не беше трудно да бъде намерено.

Водата на второто си проби път в една огромна скала и излизайки през една пукнатина искреше от чистота. Слънчевите лъчи радостно се отразяваха в него, но водните му струи оставаха почти незабележими в гъстата зеленина.

Дойдоха лоши времена. Настана суша.

Образувалото се голямото езеро започна да губи водите си. От него започна да се носи смрад. Водата му стана зеленикава и слузеста. Никой не искаше да го погледне.

А малкото изворче, под лъчите на светлината стана още по-красиво, прозрачно и чисто. И въпреки че бе малко всички искаха от освежаващата му влага.

Така Истина разкрива скритите помисли на човека. И ако те са зли, се открива неговото загниване и умъртвяване.

Погледнете към Бога, Който може да ви очисти и ви направи полезни и плодотворни.