На Филипините им затвор, за който знае цял свят. Своята известност той не дължи на своя контингент или суровите условия прилагани към затворниците, а благодарение на необичайния подход по въпроса за превъзпитание на престъпниците.

Администрацията на филипинския Провинциален център за задържане и рехабилитация в град Себу превъзпитава затворниците чрез танци. Тази методика има възпитателен ефект и е донесла на затвора световна слава.

Автор на тази идея е консултанта по безопасността Байрон Гарсиа, чиято дейност се заключавала в потушаване на бунтове. Той решил да съсредоточи усилията си към профилактика на престъпността и измислил интересно занимание за обитателите на затвора.

Първото видео с масови танци на затворници в затворнически униформи се появи в YouTube преди три години и тези кадри обходиха целия свят. От тогава затворнически записи на танци се появяват в Интернет постоянно. Престъпниците се превръщат в класически танцьори и се стараят да не пропуснат нито един световен хит. В града този затвор се е превърнал в туристическа атракция.

Въпреки това световната слава не се е отразила на условията на живот за затворниците, които както и по-рано живеят при строг режим. Спят на корави нарове в камери за 10 и повече човека и се хранят доста оскъдно.

Танците са неизменна точка от дневния ред и никой не пита затворниците за техните желания и предпочитания. От тренировки се освобождават болните и старците, а останалите се гонят масово на занятията и представленията. Много от тях с желание участват в тези мероприятия, тъй като тези занимания се явяват отдушник и единствената им радост в живота.

Двама от затворниците са направили танците своя професия и след като били освободени от затвора станали професионални танцьори.

Професор Алан Дейвид Сокал е математик и физик. Научните му търсения са насочени към статистическата физика и комбинаториката. Той се отличава с добро чувство за хумор.

Така през 1996 г. в списание „Social Text“ Сокал публикувал статия с гръмкото заглавие „Престъпната граница към въпроса за трансформативната херменевтика на квантовата гравитация“, където изкусно жонглирайки с физически термини, фактически се изсмял на съвременния еснафски подход към науката.

Много научно-популярни издания, по-скоро популярни, отколкото научни печатат на своите страници откровена ерес, нямаща нищо общо с физиката, ако тя е написана красиво и подредено.

Своята „шега“ ученият по-късно разкрил на страниците на друго списание „Lingua Franca“.

Балаклава е свръхсекретна база за подводници, който се намира в кримския град Балаклава и е един от най-големите военни обекти, под сводовете на които могат да се настанят до 14 подводници.

Тази военна база е построена през 1961 г. и изоставен през 1993 г., след разпадането на Съветския съюз.

Балаклава се намира непосредствено под комплекс Таврос

Някои хора твърдят, че базата е била транзитна точка, където подводните лодки се ремонтирали, презареждали и допълвали с боеприпаси, включително и ядрени.

Балаклава е построен стабилно, за да издържа на пряк ядрен удар.

Но сега това е изоставен военен комплекс, който се разглобява от местните жители.

През 2002 г. било взето решение върху руините на базата да се издигне музеен комплекс, но всичко останало на думи, а на дело нищо не е направено

Канадски учени провели изследване и установили, че успеха на лечението зависи до голяма степен от участието, което демонстрира лекарят на пациента.

В рамките на изследването специалисти от Университета по физиотерапия Алберта, разделили повече от сто пациента със заболявания на гърба на четири групи.

С част от пациентите лекарят изобщо не общувал, с друга част едва говорели, трета част получила психологическа подкрепа. Освен това някои пациенти са получили лечение, а други плацебо, но не знаели за него.

Установено е, че най-добри резултати са постигнати при пациенти, които са получили реално лечение и подкрепа от лекари. Благодарение на общението с физиотерапевти те са се чувствали значително по-добре в сравнение с останалите.

Двама израелски учени от Университета на Тел Авив са демонстрирали възможност да се съхранява информация в живи неврони.

Резултатите от това проучване могат да отворят нов път към разбиране на принципите за функциониране на човешкия мозък, и дори намекват за възможността на създаване в обозримо бъдеще на киборгови системи, които съчетават, живи материали и чипове памет.

За вход на информационните последователности учените в определен ред въздействали на неврони чрез химически съединения, а образувалите се в резултата възбуждания в нервната система, регистрирали с помощта на матрица от електроди.

В резултат на това било предемонстрирано, че при тройно въвеждане на информационни последователности, те продължават да се съхраняват в невронната мрежа, в продължение на 40 часа, без да се покриват една с друга.

Подобни изследвания са правени с неврони, но израелските учени за първи път са успели да запаметят информацията за относително дълъг период от време, като се използва като носител култура неврони.