Това удивително дърво е високо 12 метра. Расте в Бразилия, Парагвай, Боливия и на север в Аржентина. Известно е със своите плодове, растящи на ствола и клоните.

Диаметърът на плодовете му е около 4 сантиметра. Под кожицата на плода се намира сладка, розова и студена маса, задно със семена от едно до четири на брой.

Гроздовото дърво дава плод два пъти в годината.

От тях се правят мармалади, желета, сокове и червено вино. Освен това се използват и в медицината за лечение на слънчеви изгаряния, диарии, дизинтерия и астма.

В редица тропически страни, като Колумбия, Перу, Панама, Куба, Уругвай и Филипините това дърво се развъжда като култура.

Тези модулни жилища притежават всички необходими свойства, за да бъдат временен подслон при всякакви метеорологични условия, по всяко време на годината.
Иновативната структура е създадена от украинския архитект Алекс Шелест. Тя е идеална за плажовете.
Конструкцията не се нуждае от основа. Тя се състои от различни типове тетраедъри, обръщащи се твърди панели изпълнени с плат.
Това е най-бързо инсталиращата се „къща“, но все пак и тя изисква известно усилие и време. Модулите имат два типа структура, едностепенни и двустепенни с открита тераса, където през деня можеш да се припечеш, а вечерта да се полюбуваш на звезното небе.

Хора, които трябва да пътуват сутрин с градския транспорт до работата си, знаят колко силно на човек му се иска да заспи. За възглавница може да послужи каква да е опора за главата, в това число и обикновения прозорец.
За такива случаи е измислено устройство, което не дава на пътниците да пропуснат спирката, на която трябва да слезнат.
То се закрепва за прозорците на обществения транспорт и остава незабелязано за пътниците.
Работата се състои в това, че устройството предава леки високочестотни вибрации, които не се улавят от ухото. Но човек ги усеща, ако приклони глава към прозореца, за да си подремне. Звукът се предава чрез костите, а не чрез ухото. Хора, които заспят в автобуса, ще го чуят, даже и в съня си, ако слухът им е притъпен.
За съжаление такива вибрации могат да почувстват само тези, които стоят близо до прозорец. Съседите им не могат да се възползват от това приспособление и единствено трябва да разчитат на слуха си.

Известно е, че при охлаждане на въздуха, намиращите се водни пари в него се превръщат в течност.

Френският изобретател Марк Парент използвал този факт и конструирал уникална вятърна турбина. Новата турбина освен да добива енергия има допълнителна функция, да събира прясна вода от атмосферата. Настоящият модел е резултат от многогодишна работа и множество изследвания в тази област.

Скоро бе пусната такава турбина в пустинята на емирството Абу Даби, където тя доставя около 500-800 литра прясна вода на ден, извлечен от сухия пустинен въздух. Едновременно с това получава електрическа енергия от вятъра.

Изобретателят също е казал, че вятърните турбини могат успешно да се прилагат не само в пустинята. Пълна автономност ги прави полезни в отдалечени от центровете на цивилизацията райони , където създаването на пълноценна инфраструктура с енергоснабдяване и водоснабдяване икономически е неизгодно. Турбините от този тип могат да бъдат успешно инсталирани в бедствените райони, острови и така нататък.

В вятърната турбина се използва водно кондензаторна система от пето поколение – WMS1000, която се намира в гондолата на вятърни турбини, дължина й е шест метра, а ширината два метра. Самата гондола се намира на двадесет и четири метра над земята и носи ротора с диаметър тринадесет метра. Вятърната турбина е с капацитет от 30 кВт и минимална скорост на вятъра, необходима за да го стартира, е двайсет и четири километра в час.

Според изобретателят, в атмосферата на Земята са концентрирани огромно количество вода, не само във влажните райони, но и в пустинята Сахара, тъй като относителната влажност там е двадесет и пет процента.

Част от произведената енергия се използва за захранване на интегрираното устройство за охлаждане на въздуха, в която става и кондензацията. Събраната вода се филтрира и се изпраща в специален резервоар, изработен от неръждаема стомана, за съхранение. Разчетът за живот на една такава турбина, при планирана профилактика е тридесет години.

За подобряване на ефективността на инсталацията са добавени фотоелектрически елементи.

Най-известното ловно оръжие, което използват много индиански племена в източната част на Амазонка е тръба, от която се издухват стрели. Понякога тя достига дължина 5 м. Изпращаните малки стрелички са с отровни върхове.
Любимата отрова на индианците от Амазонка е кураре. Алкалоид от кураре поразява централната нервна система на жертвата. Веществата влизащи в отровата на кураре не са биологично активни, когато попадат в организма през стомашно чревния тракт. Месото на животни, отровени с кураре може да се яде.
Едно от тукашните ловни племена – еквадорските хиваро са се прославили не само с оръжията си, но това, което обстрелват. Те убивали с тях враговете си. На убития отрязвали главата и я намалявали до размера на топка за тенис. Освен това образът на мумията запазвал предишния си облик. Технически този процес не може да се нарече балсамиране, но той предизвиква голям интерес за изследователите.
Костите на черепа се отделят чрез дълъг и тесен разрез в скалпела. Кожата на главата заедно с косата се вари във вода, съдържаща треви със стягащи свойства. На тези места, където преди са били костите на черепа, се слагат горящи камъни, като постепено се намалява големината им. Когато кожата достигне определените размери, камъните се отстраняват и разрезът се зашива.
Хиваро вярват, че тсантса – изсушената глава, дава на ловеца силата на убития неприятел.