По улиците на Каира излезли стотици хиляди демонстранти, които искали оставката на правителството.

Това многолюдно сборище е зрелищно, но демонстрантите добавили и малко красота, въоръжавайки се с лазерни указатели.

Хиляди зелени и сини лазери осветявали полицейските въртолети, висящи над тълпата. Такова лазерно шоу не може да се види никъде.

Този номер е много опасен, защото ако  пилотът погледне надолу, временно може да ослепее.

Такива лазерни указатели, които имат голяма мощност са забранени в някои страни и не се продават.

Например, в САЩ е осъден подрастващ  на 2,5 години затвор, за опит да ослепи пилот на самолет, който в момента кацал.

Учени от Политехническия институт в Мадрит са конструирали прототип на система, която преобразува енергията на теченията в електричество.

Разработката може да работи на 40 метра дълбочина. Тя ще има мощност 1МВт.

Системата може да се управлява дистанционно, което може да се окаже полезно в бъдеще за създаване на подводни електростанции.

Първото поколение от тези системи са стигали на дълбочина не повече от 30 метра, а генераторите са били неподвижно закрепени на дъното, а това е затруднявало обслужването им.

А сегашният прототип използва анкери и е потопен във водата. Той е направен от неръждаема стомана. Към основата са прикрепени три периферни части. Генераторът на устройството е разположен в корпуса, а роторът  изнесен навън.

Група малайски архитекти са разработили проект за затвор.

Той представлява цял град намиращ се на достатъчно голяма височина над земята, стоящ на опори.

Затворниците в това изправително заведение могат да имат максимална степен на свобода.

Те могат да работят в селското стопанство или в заводи, които са разположени там и практически да живеят пълноценен живот.

Ограничени са само в това, че не могат да напуснат границите на „въздушния град“.

P { margin-bottom: 0.21cm; }

Томас Мидгли е отговорен за изобретяването на оловния бензин, които той създава за „General Motors“. Днес такъв бензин не се прави, защото е токсичен.

Само през първата година на производството му десетки работници умрели, а много повече от тях се разболели тежко.

Това не се харесало на компанията, не толкова за това, че хората умирали, а защото спадали темповете на производството й. Така в името да добрата стара американска ефективност, построили нов завод.

Следващите месеци се появили нови жертви на отравяне с олово. Те получавали халюцинации, а някои от тях се побърквали. И отново имало пет смъртни случая.

През цялото това време, Мидгли направил, може би само едно разумно нещо. На пресконференцията, той измил ръцете си в разтвор на олово, който се добавял към бензина, и в рамките на няколко минути вдишвал изпарения от горивото, за да докаже неговата безопасност. Така, благодарение на Томас Мидгли, токсичните газове тровели въздуха още няколко десетилетия.

По- късно „General Motors“ казал на Мидгли че търсят нов химикал за използване в хладилните системи и той им предложил хлорфлуорвъглеводороди.

Десетилетия по-късно, след смъртта на химика, светът научи, че тези вещества се направили дупка в озоновия слой.

Между другото, злополучния оловен бензин бил забранен чак през 1973 година.

Известно е, че този лак при всеки майстор си има своите отличителни особености, които никой не може да повтори.

Много специалисти смятат, че упадъка в направата на цигулките се дължи на изчезването на боровия балсам и „драконовата кръв“ – прозрачна тъмночервена смола, разтворима в етерични масла. Твърди се, че старите майстори са добивали лак от сандалово дърво и шафран. Лакът и дървото са били най-важните компоненти.

Френският учен Жак Савар доказал, че скоростта на разпространение на звука в дървесина от ела превишава тази във въздуха 15 пъти. По-надолу в инструмента обикновено се слагало клен. Черното дърво се използвало за гриф…….

За два века почти напълно изчезнали „музикалните“ гори. За да се намери сега подходящо дърво, трябва да се обиколят пазарите и да се изкупят стари столове и пейки.

Каквато и „дисекция“ да са правили на старините цигулки, дори са ги и копирали, но досега никой не достигнал „приказното“ им звучение.

А нима може да се повтори това вълшебство?