Съпругата на тридесет и втория американски президент Франклин Делано Рузвелт е наречена „първата дама в света“. Тя е добре известна със своята фраза: „Великите умове обсъждат идеи. Средните умове – събития. Малките умове обсъждат хората“. Държала е Белия дом 12 години и се е радвала на изключителна популярност сред американците.
Франклин и Елинор се срещат още, докато са били все още много млади. Тогава те едва ли са знаели каква съдба ги очаква.
През цялото време, докато Рузвелт е бил президент, Елионор е била дясната му ръка: обикаляла е страната, срещала се е с хора и е предавала на мъжа си за истинското настроението на избирателите. Тя е била не само първата дама, но всяка седмица е давала собствената пресконференция.
С политическа и обществена дейност Елионор Рузвелт се е занимавала активно до края на живота си. Тя се е борила за правата на жените, участвала е в създаването на организация за защита на човешките права Freedom House. По нейна инициатива е била разработена и приета Всеобщата декларация за правата на човека.

„САЩ трябва да запази своята уникална роля на незаменим нация в света“. До каква степен Вашингтон възнамерява да се намесва във вътрешните работи на други държави? За това президентът Барак Обама е говорил по време на обръщението си към възпитаниците на престижната военна академия в Уест Пойнт.
„По не малко показатели Америка е силна  по отношение на останалата част от света. Когато тайфун се устреми към Филипините, в Нигерия отвличаха момичета, а в Украйна хора с маски завладяваха здания
светът гледаше към Америка и чакаше нейната помощ. Мисля, че Америка трябва да поведе всички след себе си. Ако не поемем тази роля, то ще я вземе някой друг.
Обама е казал, че САЩ ще използва военна сила, когато това включва някакъв интерес. Дали тогава САЩ признава правото на другите страни?
На този въпрос Обама е казал, че след Втората световна война Америка е бил достатъчно мъдра, за да създаде организации за запазване на мира в света, такива като ООН. След това той споменал страни, които се намесват в международното право и международните институции, според него това били Русия, Иран и Китай.
Въпреки, че президента  е говорил за военна намеса, той е изразил мнение, че някои проблеми могат да се решат и по мирен начин.
„Нашата намеса да осигурим мира в другите страни, не означава, че това може да се  реализира по военен път. След Втората световна война станаха грешки и това не беше поради нашата сдържаност да се намесим с военна сила в дадената авантюра, тогава не обмисляхме добре последствията и не осигурихме международна поддръжка и легитимността на нашите действия, не говорихме открито на нашите граждани за необходимостта от жертва“.
Срещу обвинението, че САЩ не достатъчно се намесва чрез военни действия от думите на Обама е станало ясно, че бъдещата политика на САЩ ще бъде както никога до сега свързана с операции на интервенция.

Травматични преживявания на родителите могат да се предават пряко на потомците чрез така нареченото епигенетично наследство.
Учени от университета в Атланта експериментирали върху мишки. Предизвикали при животните страх от миризмата на ацетофенон, като всеки път при появата на тази миризма ги удрял ток.
Децата и дори внуците на тези мишки също изпитвали страх, усещайки тази миризма. Въпреки, че някои от тях са заченати ин витро и никога не са познавали родители си.
Специфичният механизъм за предаване на отрицателни опит не е изяснен. Но едно е ясно, мъжките екземпляри участващи в експеримента са успели някак да променят участъци от ДНК в спермата.

Думата „книга“ при славяните е съществувала още преди да са имали писменост и истински книги.
Те обозначавали с „книги“ не това, което днес разбираме използвайки тази дума.
До XIII век тази дума не е имала форма за единствено число.
Славяните, когато не са имали писменост, наричали „книги“ самото знание, от глагола „кнет“ – „знание“.
Това „книжно“ знание се е предавало от уста на уста.
По-късно след появата на писмеността под думата „книги“ се е разбирала цялата мъдрост, съдържаща се в хартиените екземпляри.
Много по-късно името “ книга “ се дава на материалния носител на тази мъдрост.

По време на посещението на президента на Китай в Германия, китайския лидер получил ценен и символичен подарък, връчен му от Ангел Маркел – старинна карта на Китай, съставена от немски картографи от 1735 г.
Картата е интересна с това, че на нея в границите на Китай влизат огромни територии, които сега са в състава на Русия – Далечния изток, Сибир и Тува.
Така Германия е напомнила на Китай за правата ѝ на някои части от Русия.
Този подарък е предизвикал възторжени одобрения сред китайските блогери. Те са благодарни на Ангел Маркел и утвърждават, че тази карта е „по-красноречива от сто хиляди думи“.
В Интернет смятат, че по този начин Германия е изразила своята подкрепа на Китай относно хипотетичния бъдещ спор за някои руски територии.