Американски учени са установили, че арктическите термокарстови езера, зоните на вечния мраз, образувани в резултат на размразяването на леда, регулират климата чрез абсорбиране на парниковите газове.
До сега се смяташе, че тези езера допринасят само за глобалното затопляне. Вярно е, че те водят до увеличаване на температурат на емисиите на метан в момента, когаато става тяхното формиране. Но през по-голямата част от времето те стават „охладители“ на климата и поглъщат много повече въглерод, отколкото произвеждат.
Според учените, няколко хиляди години термокарстовите езера са усвоили 1.6 пъти повече въглерод, отколкото са излъчили при тяхното формиране. Преди пет хиляди години Арктика е преминала на преходен режим от отделяне на въглевод до режима на поглъщането му.
Учените предполагат, че високият темп на натрупване на въглерод в езерата са били стимулирани от няколко фактора, термокарстовата ерозия и земните свлачища.
В момента арктическите езера поглъща въглеродните съединения, като по този начин намаляват отрицателното въздействие на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, които водят до парниковия ефект.

Професор по икономика спорил веднъж с една група студенти. В групата студентите настоявали, че социализма „работи“ и при него няма да има бедни и богати.
Професорът се засмял и предложил:
– Ще направим следния експеримент. Всички резултати в групата ще се усредняват. Оценките ви ще бъдат еднакви. Така никой няма да се провали, но и никой няма да получи „отличен“.
След първата контролна всички получили оценка „добър“. Тези, които се трудили много над учебниците били разстроени, а тези, които учили по-малко били щастливи.
За втората контролна тези, които четяли малко изобщо не отворили учебниците, а тези, които обикновено съвестно се трудили над книгите решили, че ни си заслужава толкова много да се занимават. Оценката на тази контролна работа била „среден“. Никой не бил щастлив.
На третата контролна работа всички получили оценка „слаб“.
Резултатът не се е подобрил, тъй като кавги, обвинения и злоупотребите довели до враждебни отношения и никой не искал да учи заради другите.

През 1950 г. поради страх от биологична война със СССР, американски служители били принудени да проверят възможността от подобна атака.
Изпробвани били бактерии върху жителите на Сан Франциско.
В експеримента се използвал плавателен съд, който се намирал на няколко километра от Сан Франциско. На него поставили бактерии, известни като Serratia marcescens. Тези бактерии създават ярко червени колонии върху земята и лесно се забелязват в пробите от вода, което ги правело идеални за проследяване.
Изследователите са предполагали, че бактериите са напълно безопасни за човека, но се оказало, че предизвикват инфекции на дихателните и пикочнопроводните пътища. Лекарите на близкото крайбрежие наблюдавали рязкото увеличение на пневмонии и инфекции на пикочнопроводните пътища.
Стотици хиляди мирни жители били подложени на въздействието на потенциално смъртоносни бактерии.
Още по-лошо било това, че този експеримент бил напълно ненужен. Той можел да се проведе в някоя безлюдна местност и в по-малък мащаб.
Единственото, което доказал този експеримент е, че Сан Франциско е уязвим на такава биологична атака, при това подготвена от страна на собственото му правителство.

Хора, които се плашат в тъмни пещери, както и тези, които страдат от клаустрофобия, и тежки пристъпи на виене на свят при висока надморска височина, едва ли ще харесат това необичайно забавление, разположен в малък уелски град. Тези, които нямат посочените по-горе проблеми, когато могат, трябва да посетят най-големия батут в света, който се намира под земята.
Bounce Below е невероятна атракция. Това е огромна мрежа с батут и пързалка, опънати в изоставена мина, разположена в Северен Уелс.
Необичайното приказно място става още по-тайнствено и красиво, благодарение на зашеметяващото светлинно шоу.
На посетителите се предоставя уникалната възможност да поскачат и да се повеселят на гигантски транплин под земята, обиколен от уникална декорация и светлината на неонови лампи.
Това вълнуващо забавление определено ще остави много приятни емоции и впечатления.

Моряците, които пътуват до Бахамските острови, се сблъскват с невероятен феномен – плаващо прасе по протежение на крайбрежието на остров Big Major Cay.
Този остров е рай за прасетата, които по цял ден се наслаждават на белите пясъци, а когато огладнеят, отиват да търсят храна по много оригинален начин.
Виждайки туристи прасета смело се хвърлят във водата и плуват до лодките, надявайки се да получат нещо вкусно.
Прасетата са наистина интересни, различни по цвет, а престоя им във водата ги прави по-чисти.
Няколко поколения от свине, са отглеждани в такива условия, за това още от малки са свикнали с водата, а с времето стават добри плувци.