В Технологичния институт във Верджиния са направени първите изпитания на системи, които позволяват на сляп човек да управлява автомобил. По време на изпитанията незрящия шофьор успешно е преминал по трасе с препятствия.
За да може незрящ да кара кола е било необходимо да се преодолеят редица проблеми. Автомобилът допълнително е бил оборудван с лазери, които определят разстоянието до препятствията и уникална система за предаване на информация

. Авторът на изобретението твърди, че най-сложното било създаването на компютърна система, които да определят най-важните фактори, които влиаят на автомобила и бързо да ги съобщава на шофьора.
Слепият човек извършва същите действия, както и виждащия – върти кормилото, натиска педалите за газ и спирачка. Единствената разлика се явява в това, че незрящия получава информация, за да изпълни тези действия, чрез глас, звукови команди и вибрации, които се изявяват чрез специална жилетка, способна да пулсира, в зависимост от промяната на скоростта на автомобила.
Днес в много страни съществува забрана, слепи да бъдат водачи на превозни средства, но може би с този вид кола и това ще отпадне, така че и слепите ще могат да се наслаждават на емоциите съпроводени от шофирането.

Навярно всеки от вас има своя любима мелодия, но днес ви предлагам да чуете нещо уникално. Какво ще кажете за хуритски химн създаден 1400 години пр. Хр. в Месопотамия.
Самият химн е написан върху глинени плочки, открити през 1950г. по време на археологическите разкопки на древния Угарт. Тези плочки са привлекли вниманието на Ан Килмър от университета в Бъркли. Тя забелязала, че освен текста на песните имало инструкции за певец и изпълнители, включени били и струни за арфа.
Килмър обърнала внимание на това, че откъсите били написани в диатоничен звукоред.

За да се възстанови химна изцяло били необходими цели 15 години. В резултат се е получила мелодия, с която не всички са съгласни, затова са се появили множестви интерпретации, които повече или по-малко са сходни. Ритъма разбира се e неизвестен. Той е трудно да бъде възстановен.

Обикновено за поставянето на слънчеви батерии и вятърна турбина се използват по-особени места. Оказва се, че такива съоръжения ограничено могат да се впишат в градската среда. Например като навес над улица.
В италианския град Перуджа са намерили начин да получават електричество едва ли не от небето. В дадения случай се използват като източник на енергия слънцето и вятъра. Слънчевите батерии и вятърните турбини били поставени в пространството между покривите на домовете. Самата постановка покрива улицата над нея.
Според този проект някои улици на града ще бъдат снабдени със своеобразни покриви от „балдахин“. Тези „текстилни покриви“ ще бъдат насочени надолу по посока на минувачите, а отгоре ще бъдат поставени слънчеви батерии и вятърни турбини.
Първият „енергетичен“ покрив вече се е появил над пешеходната улица в Перуджа. Електричеството получено при този вид нови покриви ще се използва за осветяване на археологическите разкопки намиращи се близо до улицата и близката спирка на метрото.
Ако се покрие цялата улица със слънчеви батерии и вятърни турбини, живеещите на това място практически ще останат без слънчева светлина. За това архитектите са решили да покрият само малка част от улицата, около10 метра.
Не разбирам, защо слънчевите батерии и вятърните турбини не са поставени на покривите на къщите. Възможно е да се проявява някакъв по специфичен вкус за красота.

Децата на новото време съвсем не приличат на родителите си. Скоро прочетох за осемгодишния Росе Райан от Торонто, който е започнал да заработва първите си пари на три години.
В задния двор на къщата на родителите си организирал „кокоша ферма“. Шейсет кокошки му носели приход от три долара за десет яйца. За ден, два при добро гледане, той получавал по едно яйце от кокошка. За един месец момчето изкарвало от 200 до 300 долара.
След време уговаряйки се със съседите си започнал да коси тревата в дворовете им, за целта използвал и съответна техника.
Следващата стъпка на предприемчивото момче била поливане и грижа за градината. Разбирайки, че продажбата на услуги е по-изгодна, отколкото  да работи само за себе си, започнал да си намира работа и изпълнявайки я получавал съответния процент.
Цялата сума, която заработвал, Росе инвестирал в недвижими имоти. Днес Райан притежава няколко къщи в Онтарио, а богатството му възлиза на 900 000 долара.
Той е закупил хокейна и баскетболна площадка за семейството и приятелите си. Своята страст – четене на книги е задоволил със закупуването на повече от 4000 екземпляра.
Ако това е направило едно малко момче, защо се боим да напрегнем мозъците си и преодолявайки инерцията, да направим първата си крачка в бизнеса. Всичките ограничения и страхове са само в нашите умове.

Много хора в света предпочитат да заспиват на музика. Така те се освобождават от затормозяващи и ненужни звуци. Вероятно повечето от тях използват слушалки, но те са неудобни, тъй като самите слушалки са подложени на натиск, който застрашава здравината им, освен това физически пречат на съня. Именно за меломани е създадена възглавница с вградени слушалки.
Какво представлява тази възглавница? Тя е „магнетофон“ с няколко гигабайта памет, достатъчни да се запишат множество любими песни и вградени колонки, които позволяват да се слуша музика на всяко място, без ограничение на време. Самата възглавница е комплектувана добре, има и дръжка, така че лесно може да се премества от едно място на друго.
Когато настъпи нощта, вие  можете да отворите този „преносим магнетофон“, в който ви очаква мека възглавница и вътрешни колонки. Изходите на тези колонки са подходящо насочени, така че да възпроизведе музика в ушите ви, но да не смущава хората, които спят близо до вас.
Това устройство е отлично приспособление за тези, които обичат да пътуват и не могат да си представят живота без музика. Да полегнеш, наслаждавайки се на любимата си музика. това е един от най-добрите начини за отпускане.