По времето на династията на Птоломеевците в Египет била създадена Александрийската библиотека. Тя съдържала сбирка от безценни свитъци съдържащи знанията на онова време.

Когато Юлий Цезар посетил египетската царица Клеопатра, при едно прибързано нападение на римските войници в Александрия избухнал пожар, чиято жертва станали голяма част от съхраняваните в библиотеката над 700 000 свитъка.

Марк Антоний наредил да се възстанови библиотеката. Обезщетил загубите като дарил нови 200 000 свитъци.

В следващите векове Александрийската библиотека процъвтявала. Тя съществувала до 389г. сл. Хр., когато била унищожена от една полудяла, наричаща себе се „християни“ група, по заповед на император Теодосий. Тя била подклаждана от епископа на Александрия, религиозен фанатик. Под негово влияние библиотеката била запалвана няколко пъти.

Хората интересуващи се от математика и астрономия, трябвало да заплатят с живота си изследователската си страст и жажда за знания.

Повече от половин милион свитъци били хвърлени в пламъците.

Каквото останало било унищожено по-късно от войните на халиф Омар, когато завладели града.

В началото на 90-те години учените смятали, че са открили най-старата цивилизация на земята използвала писменост.

Това била древноевропейска цивилизацията Винча, наречена на малкото село Винча в Сърбия, намиращо се на 14 километра от Белград.

Там са намерени около 2000 покрити с писмени знаци глинени фигури, за които се смята, че са създадени 6000 години пр. Хр.

До тогава за най-древни са се смятали кръглите шумерски печати и староегипетските гравирани надписи датиращи от 2500-3000г. пр Хр.

Езикът на хората от Винча отдавна е забравен, за това тяхната писменост не би могла да се разчете.

Най-новите открития на френските учени доказват, че използването на първия писмен знак би трябвало да бъде много по-назад в миналото. Древните драсканици върху камък, намерени в Сирия, са всъщност пиктограми, които притежават чертите на съвремената писменост.

Защо е необходимо да знаем това?
Ако къщата не се тресе много има по-малка вероятност да се срути. Съществуват различни методи.
Един от тях е използването на противошокови абсорбатори. Това са гигантски гумени уплътнители, които поглъщат ударните вълни. Вградени в стените, намаляват клатенето. Използвани са при строежа на моста Голдън Гейт, намиращ се в земетръсния Сан Франциско.
Някои небостъргачи имат яки тежести на върха. Тежестите се изчисляват електронно. Когато удари земетресението, те се люлеят противоположно на труса. Така балансират сградата. Гениално, но ужасно скъпо.
Други предлагат за защита от срутване да се залепват специални тапети. Те приличат на ролка лъскава черна пластмаса. След залепване ги оставаш да изсъхнат. Когато изсъхнат са 17 пъти по-твърди от стомана. И вместо стената ти да се напука, противосеизмичните тапети ще я запазят непокътната.
Много са начините за противодействие, но защо се сещаме за тях, когато вече е късно?

Ето какво се случило в Мексико Сити през 1985г.
Градът е построен върху пресушено езеро. Това била лоша идея. Когато станало земетресението, дъното на езерото се превърнало в желе.
Някои сгради потънали в земята. Други се наклонили на една страна.
Освен това дъното на езерото имало формата на купа. И какво от това?
Тази форма уголемила и усилила ударните вълни.
Пораженията и разрушенията били много, много по-големи.

Десет дни след силното земетресение в Мексико Сити през 1985г. спасителни отряди били свидетели на чудо. Две новородени бебета са извадени от развалините на родилен дом живи.
Бебетата са много издържливи. Когато страдат от силен шок, функциите в организма им се забавят. Приличат на животни, които спят зимен сън. Така могат да останат живи изключително дълго време без храна и вода.
Бебетата се оказали големи късметлии. Многоетажната болница, където са се родили, заедно с къщите наоколо са се срутили до основи. Там имало само останки. Под развалините им били затрупани хиляди лекари и медицински сестри.
Били тежки дни. Спасителните групи вече изваждали само трупове. И когато изкарали живите бебета, те се обнадеждили, че могат да намерят още живи хора и продължили да копаят.