Немския египтолог и археолог Алтенмюлер знае по какъв начин са работили египетските архитекти, стенописци и майстори на релефи в потъналите от тъмнина работни помещения.
При работата си в гробниците на фараоните са използвани лампи, чийто фитил е бил потопен в сусамено масло, Добавянето на сол изтегляло водата от олиото и предотвратявало изпускането на сажди от лампите.
Два пъти по време на осем часовият работен ден на работниците били раздавани лампи и масло. Раздаването на лампи е било регистрирано. Списъците са все още запазени.

В миналото също са използвали електрически ток. Това не е измислица, приказка или сън. В музея  на Багдад се намира електрическа батерия отпреди християнското летоброене, която е действала на галваничен принцип.
Уредът се състои от глинено шише, цилиндър от медна ламарина и желязна пръчка. шишето е издължено и овално. Направено е от белезникавожълта изпечена глина с добавено дъно, което имало асфалтово покритие. Височината му е 14см, а най-големият му диаметър 8 см.
Директорът на музея и реставратора направили точно копие на тази батерия. Не забравили  и металните примеси, верни с оригинала.
След това поканили няколко специалисти на експеримента с копието на батерията. Един златар, двама химици от отдела „Конструиране на батерии“ на концерна Бош, както и един специалист по галванизиране.
Предвидено било да се позлати направената от сребро статуя на цар Хатра.
Необходимата киселина, която била използвана при опита била съобразена с тази, която са имали на разположение в Ориента тогава, а именно прясно изстискан гроздов сок.
Успехът не закъснял. Медният цилиндър, желязната пръчка и киселината произвели ток с напрежение 0,5 волта.
Този източник на ток бил свързан с галваничната вана, където била поставена малката статуетка. След два часа фигурата наистина била позлатена.

Ако сте се наранили в гората, знайте че тя е пълна с естествени лекарства. Всичко, от което се нуждаете е малко знания за да ги използвате.
От незапомнени времена е известно, че кората на някои дървета има целебни свойства.
Треска, болка в мускулите, остеоартрит, главоболие, менструални болки, артрит и възпаления, включително бурсит, тендинит и наранявания като навяхвания – всички те могат да бъдат лекувани с дози от природния салицин, извлечени от кората на тополата.
През 19 век учените са извлекли от кората на тези дърветата салицин, определяйки го като мощен аналгетик, а след това е продаван като ацетилсалицилова киселина, която ние днес знаем като „аспирин“.
Салицина се съдържа вътре в кората на дървото, между грубата кора и твърдата дървесина.
Миризмата и вкуса на кора от топола е много подобен на аспирин. Можете да сдъвчете част от кората и да я преглътнете с малко вода. Ако не ви харесва да я дъвчете, то кипнете за 10 минути около две чаени лъжички от кората на тополата. От тази напитка можете да приемате 3-4 чаши на ден.
Запомнете! Вземете само толкова колкото ви е необходимо, а останалото запазете непокътнато. Не наранявайте дърветата, като премахвате кората от ствола. Вместо това използвайте малки клонки, така ще намалите вредните последици.

Учените изобразили на една картинка всичките 1235 открити до днес планети извън Слънчевата система.
„Кеплер“ изстрелян в космоса през 2009г., търси планети, анализирайки яркостта на звездите, които наблюдава. Когато по диска на светлината преминава планета, тя за малко закрива излъчването и телескопа улавя само „намигвания“. Орентирайки се по параметрите на трептенията, учените приблизително могат да определят размерите на планетата и нейната отдалеченост.
На рисунката са изобразени потенциалните планети открити от „Кеплер“.
Част от откритите планети по своите характеристики напомнят на Земята. 68 тела са сравнени с нашата планета по размер, а 288 принадлежат към клас Суперземя.
Тяхното действително съществуване ще бъде потвърдено, когато телескопа ги види отново.

Откриването на телескопа се приписва на италианския естествоизпитател Галилео Галилей. Археологическите открития на оптични лещи, противоречат на това твърдение и свидетелсват, че тези шлифовани стъкълца са били познати много преди XVI век.

Известно е, че стъклото е произведено за първи път около 3500г пр. Хр. в Египет. На остров Крит са намерени много прости оптични лещи, които са от около 2000г пр. Хр.

Не е било особено трудно да се поставят две от тези лещи една след друга, за да се получи далекоглед.

Дори самият Галилей предполагал, че „древните“ са познавали далекогледа.