Това е едно много загадъчно съкровище на земята. От къде са се взели тези уникални камъни, стоящи на границата между живото и мъртвото?
Вече няколко хилядолетия хората обработват и използват кехлибара. Дълго време те са се опитвали да разгадаят тайната свързана с произхода на „слънчевите камъни“.
Какви ли не версии са изказани. Смятали са го за застинала на слънцето морска пяна, вкаменен на морското дъно нефт и дори за рибено масло.
За първи път Плиний Стари писал за органичния произход на кехлибара. Той забелязал, че когато го запалвал той пушел и издавал миризма на смола.
През XVI век, хората вярвали, че кехлибар се формира от смолисто течно вещество в дълбините на земята и се втвърдява само на открито. В средата на XVIII век Ломоносов отхвърли аргументите на защитниците на тази хипотеза и доказал растителен произход на кехлибар.
Северна Европа е равнина и покрита с ниски хълмове. В нея има множество реки, блата и езера. Тук растат субтропични хвойнови широколистни гори. Климата по тези места е топъл, с яко изразени сухи и дъждовни сезони. Средната годишна температура е около 20 градуса. В най-горния пояс на горите растат секвои, по-надолу борове и ели. Наред с тях са и бука, дъба и други широколистни дървета. Под тях растат папрати и мъхове.
Преди много години климата по тези места е бил топъл и влажен. В резултат на това, субтропичните и тропически гори са се преместили на север. Обилното изтичане на смола от хвойновите дървета се явявало като защитна реакция при приспособяването им към новите необичайни условия за тях. Пожарите, ураганите, насекомите и други животни повреждали дърветата, а това допринасяло за още по-голямо отделяне на смола.
Смолата се плъзгала по стволовете и капела от клоните. Окислението на бъдещите „слънчеви камъни“ продължило доста дълго време. В плодородната почва смолата станало по-твърда и се покрила с дебела тъмнокафява кора.
Течащите води изкъртвали вкаменената смола от почвата и я отнасяли до устието на реките. Там тя се наслагвала, а останалото извършило времето.
