Всички тези бисквитки, Google, бъгове и други са термини, които са се появили в резултат на някакво събитие, съвпадение или случайност.
От къде идва Cookies – бисквитки?
Не знаех, че този термин има толкова интересен произход.
Общо казано, Cookies е начин да се запази потребителската информация засягаща различни сайтове и браузъра на диск. Cookies позволяват да се идентифицира потребителя, без да се налага да въвежда данните отново. В „бисквитки“, като цяло, има не  само една функция, а
няколко, но всички имат сходни характеристики – цялата информация се съхранява в кода на всяка бисквитка.
Програмистите, които са работили над концепцията за бисквитките, са ги нарекли така, защото наподобават на китайските  „бисквитки на щастието“, в които се съдържат парче хартия с предсказания.
Bit (бит), това е дума, която е образувана от съвкупността на няколко термина. В зората на програмирането, двоичната система на изчисление е приет като най-простият и ефективен начин за „общуването“ с компютъра.  Двоичен знак на английски е binary digit, но програмистите ги мързяло да пишат всеки път „binary digit“ в резултат, на което се появила думата „bit“.
Интересно е, че думата Wiki е дошла в английския и другите езици от хавайски. На хавайски „Wiki“ означава „бързо“. От там и Wikipedia се разглежда като бърз и лесен начин да се получи достъп до всякаква информация.

През XIX век по време на буря в Петрюи, в южната част на Франция, работникът Елсон с приятеля си, по време на дъжд, се укрили в една колиба. В нея ударила силна мълния. И двамата оцелели, но на гърдите на Елсон били „преснимани“ бора и тополата, стоящи зад прозореца, а също и отпечатък на контурите на джобният му часовник.
По време на трагедията  през 1945г. в Хирошима и Нагасаки, според свидетели, подобни на топлинно изгаряне следи, са се появили върху жителите на тези градове след ядрения взрив, под форми на листа и клони.
Едни смятат, че тези „рисунки“ са вследствие на мощно излъчвани, а други, че невидима ръка е оставила белег за доказателство на своето присъствие, но ясна теория за появата на тези и подобни „картинки“ за сега няма.

Такова състезание се организира в САЩ всяка година от 1975г. насам.
Организаторите са производители на дезодоранти и спортни облекла. Така сред независимите съдии са майстори парфюмеристи от известни фирми, които произвеждат парфюми и одеколони.
Разбира се обувката, която се представяла на комисията не трябва да бъде нова. Някои участници не са си мили краката няколко години, дори са спали така с обувките си.
Веднъж един от съдиите на състезанието отбелязал, че обувките на някои състезатели така силно вонели, че тази отвратителна миризма го преследвала даже и през нощта.
Въпреки съмнителната слава и чест, победителят получавал порядъчна сума от няколко хиляди долара и пари за нови маратонки.

Такова съревнование се провежда в Уелс, в западната част на Великобритания, от 1976г.
Плувците са оборудвани с маска, шнорхел и плавници. Те трябва да преодолеят 50 метра блатиста местност.
Не всички участници успяват да стигнат до финала, поради трудните условия. Някои не успяват да изминат и половината път.
Тези, които пресечат финала, се покриват с кал и по тях се полепват водорасли. Така всеки победител се превръща в герой от филмите на ужасите, а това много развеселява зрителите.