Отломки от японското земетресение  са образували вал, който скоро ще удари брега на Британска Колумбия.

Според някои оценки, отломките са издухани в океана след  опустошителното земетресение и цунами, през март в Япония, Сега те заемат площ в океана равна на площта на Калифорния.

В провинцията срочно е създадена група, която да ликвидира последствията от наближаващата опасност. Ще възникнат редица проблеми. Вероятно защитниците на околната среда ще трябва да се справят с токсични материали и човешки останки.

По дани на Международния тихоокеански изследователски център отделни отломки са забелязани край Вашингтон, а край канадския град Тофино и остров Ванкувър са намерени пластмасови бутилки с японска маркировка и други малки предмети.

Градските власти нямат нито пари, нито оборудване за големи почиствания на брега  и на морето. Дори не разполагат с подходяща земя, където  да изхвърлят тези отпадъци.

Ако не се помогне на време, хората от  крайбрежията трябва да се приготвят за най-лошия сценарий.

Учените са открили, че листата на разтящият евкалипт в Австралия има специфична функция.

Учените са провели редица опити с тях. Покрили листата с черен тонер за принтер. Капките вода стичащи се по тях бързо ги почистили. По-късно опитите са били разнообразени и с други оцветени течности. Резултатът бил същия.

В друг експеримент остъргали повърхността на лист от дървото и го нанесли върху стъклена пластинка. Нанесените частици започнали самостоятелно да създава собствени туберкули и наностъбла, подобни на тези върху растението.

Обработена с восък от евкалипт пластинка става непроницаема за чужди тела и има добри плавателни свойства. Това може да се използва при защита на корпуса на плавателен съд, а също и за обезпечаване на стерилност при микротечности.

Способността на едроплодния евкалипт, характерна за повечето водни растения, помага на растенията да се справят със засушаването на климата. Всичката достъпна вода се стича по листата направо в корените.

Учените продължават да проучват тези естествени технологии, за да намеря колкото се може повече техни приложения.

Немски инженери са създали дрехи, които предпазват краката на дървосекачите от нараняване със резачката.

При лесодобива в Германия всяка година се отчитат около 1700 наранявания.

Защитно облекло, което предпазва от физическо нараняване съществува, но то е неудобно, защото е прекалено плътно и доста тежи. Учени от Университета в Бремен са създали електрона защита, която се основава на зашити датчици върху панталоните на работещия.

Сензори с дължина няколко сантиметра имат чувствителни елементи, които са разположени на малки разстояния един от друг. Магнит поставен в резачката, влизат в контакт с тези елементи и след изпращане на радио команди, уреда се изключва. Резачката се изключва и при по-малък заряд на батериите.

Единственото опасение е, че сензорната система може да доведе до невъзможност да се изпълнят определени операции, поради прекалената близост на триона до крака на работника.

Панталоните могат да издържат на многократно пране. Сега прототипът се тества в горски условия. Очакват се още подобрения, след което ще се премине към масовото му производство.

Ако хората на Дания решат да дадат на страната си ново име то със сигурност ще я нарекат „Земя на сандвичите“. Нищо чудно, че сандвичът е наречен цар на кухнята.

Ценителите на датската кухня познават от 200 до 700 вида от този деликатес, като се започне от филийка намазана с масло и се стигне до многопластовия сандвич наречен „Любимя сандвич на Ханс Кристиян Андерсен“.

Той се състои от няколко слоя с бекон, домати, черен дроб, пастет, желе и бели репички, разделени от филийки хляб. Яде се, като се премахва слой след слой.

За това, колко са популярни сандвичите в Дания, говори следния факт. В много градове има специализирани магазини за продажба на сандвичи. Един от най-известните ресторанти в Копенхаген „Оскар Давидсен“ е специализиран само върху сандвичи и дори получава поръчки от чужбина.

Испански учени са установили какви вещества издишва човека. Някои от тях свидетелстват за наличие на рак. Благодарение на тези изследвания са създали уред за ранно диагностициране на ракови заболявания.

Клетките на рака в белия дроб могат да бъдат открити косвено.

Някои заболявания, като рак на белия дроб или стомаха, трудно да се диагностицират в ранен етап, тъй като те могат лесно да бъдат объркани с други заболявания.

„Първите лястовички“ на злокачествени новообразувания са специфични вещества, които се съдържат в издишания въздух. Учените са експериментирали с кучета, които са се научили да „надушват“ рака на простатата, дебелото черво и белия дроб.

Използването на „приятелите на човека“ постоянно е доста трудно, така изследователите потърсили възможности за заменяне на „живите сензори“ с изкуствени.

Не знаем дали учените са използвали кучешкия опит, но основно те са разчитали на  метод, съчетаващ газова хроматография и мас-спектрометрия.

С негова помощ са изучили вещества отделящи се при дишането  на болни от рак на белите дробове. Отчитайки концентрацията на тези вещества, те са създали биосензор за ранно откриване на рак на белия дроб, който проследява издишвания въздух.