Истинска революция в IT-технологиите е направил учен от Астрахан със своето изобретение. Той за първи път е създал, а после и подобрил въздушен монитор, известен като Displair.

Той представлява видеопроекция с високо качество, която позволява да се рисува и пише направо във въздуха.

Още преди шест месеца ученият е създал устройството си, но едва сега след усъвършенстването му, когато то може да се управлява с ръка е станало известно на по-голямата част от хората.

Само със един жест, картината леко може да се увеличи или придвижи. На екрана може да се гледа даже и видео.

Технологията на този екран ще бъде приложена и към мобилните телефони.

Системата на въздушния екран позволява не само да се управлява изображението, но и да се играе. Този дисплей се планира да се използва в медицината при релаксация и психофизическите кабинети.

За сега мониторът работи само в 2D режим. В Астрахан работят по привеждане на изобретението за показване на триизмерни изображения. Планира се Displair да се обучи да разпознава потребителя, да го поздравява, да общува с него, а близкото бъдеще въздушните екрани ще се обединят в една социална мрежа. Тази мрежа ще се намира на улицата, така че всеки минаващ може да остави съобщение на друг, а този до когото е изпратено, когато приближи екрана съобщението, което е за него ще изскочи и той ще може да го прочете.

За да се пуснат въздушните монитори са необходими много инвестиции. Кога потребителите ще видят тази техника на бъдещето, за сега зависи единствено от мястото и времето за масовото производство на тези екрани.

На територията на Северния остров в Нова Зеландия има едно прекрасно място, система от пещери Вайтомо, което на езика на майорите се превежда като „вода“ и „дупка“. Сред туристите то е придобило огромна популярност и то не заради невероятната си красота и причудливи форми. Това място си има своя чар. В една от пещерите може да се наслаждавате на елегантно „звезно небе“. Само, че това небе не е обикновено, а съставено от множество комари.

Това, което на пръв поглед изглежда като милиони малки звездички, всъщност са осветените мрежи на ларви на гъбични комари.

Всичките 4 вида комари от този вид се срещат само на територията на Нова Зеландия. Те живеят в тъмни и влажни пещери, защото там се среща основната им храна, особен вид гъби. Личинките на тези комари се хранят с тези гъби, но предпочитат мухи, молци и други малки насекоми.

За да хванат храната си те правят капан под формата на копринени нишки с дължина 30-40 сантиметра. Всяка една от тях е закачена за гнездото на ларвата. В края и по цялата дължина на нишката има лепкави капчици течност. Тези капчици имат парализиращо действие.

Изработеният капан ларвата осветява със светлина от собственото си тяло, за да привлече плячката си. Колкото е по-гладен „ловеца“ толкова по-ярко е осветен капана. Когато плячката попадне в мрежата, личинката бързо събира нишките и „улова“ попада в устата ѝ.

Това светене е резултат от химическа реакция, която се провежда в един специален орган, намиращ се в стомаха на ларвата. Той съдържа два химикала люциферин и люцифераза. При смесването им с кислород става окислителна реакция и започва да се произвежда светлина.

Порасналите ларви на гъбните комари достигат дължина 3 сантиметра. През целия си живот, 5 до 12 месеца в зависимост от храненето, дават 4 пъти поколение. След това започва какавидния етап, който продължава 1-2 седмици. През това време светенето престава.

След „освобождението от оковите“ гъбните комари започват живот на възрастен индивид. Главната им цел е да търсят партньор и да се оплождат. Скоро след това мъжките умират. Със самките това става след снасянето на яйцата. След 20 дена от яйцата се излюпват 3-5 милиметрови личинки.

Естествените им врагове са малко. Най-голямата заплаха идва от нас, хората.

Често в изкуството, ако се вгледаш по-внимателно, можеш да видиш повече, от колкото си видял първият път. В живописта има картини, скриващи двойно съдържание. Такива не се появяват за първи път.

На маслените картини на украинският художник Олег Шупляк зад драматичните сцени и спокойни пейзажи са скрити необикнивени образи. Чрез внимателно поставени предмети, символи, оцветяване и сенки, образите на втория план са умело скрити в тези, показани на преден план.

Шупляк е роден на 23 септември 1967г. в западна Украйна. Учил е архитектура в Лвовския Политехнически институт. Негова страст винаги е била живописта. В своето творчество той често използва техническата точност на архитекта за да създаде тези интригуващи оптически илюзии. Често в картините му са изобразени известни исторически личности като Чарлз Дарвин, Винсент ван Гог и Уилям Шекспир.

Произведенията на украинския художник напомня на известния мексикански художник Октавио Окампо, който е добре известен със своите многобройни рисунки, където се преплитат малки и сложни изображения, от които по-късни създава по-големи изображения, имащи двойно значение. Често използва в работите си техниката на оптичните илюзии.

Окампо е толкова съвършен в този метафоричен стил с използване на техника за суперпозицията, че втория образ на неговите картини много трудно се различава. При Шпуляк е обратно, втория образ така леко се разпознава, че зрителят малко трудно се ориентира в това, кой е първият и кой вторият план на картината.

Знаете ли, че на телефона зa психологическа помощ е възникнал през първата половина на ХХ век в САЩ?

През 1906 г. в Ню Йорк, пастор Уорън основава лигата “ Спасете Живот „, чиято цел е да се предостави морална и емоционална подкрепа по телефона.

В европейските страни такава служба се появи след края на Втората световна война през 1948 година.

Психиатрите H. Hoff и E. Ringel организират център за „медицинска помощ за хората, които са уморени от живота“, За първи път се комбинират телефон за бърза помощ и телефона на доверието.

На 1 януари тази година отбелязваме 10 години единна европейска валута. За юбилея тя не е в най-добрата си форма. Финансовата криза постави под въпрос бъдещето ѝ. Някои анализатори твърдят, че въвеждането на еврото не е най-успешният експеримент.

По улиците на Берлин, Париж, Мадрид и Рим еврото не се посреща така въодушевено, както преди 10 години. За някой то си остава символ на мира и просперитета в Европа, но за повечето единната европейска валута е свързана с по-високи цени и несигурност в бъдещето.

Преди 10 години еврото се въведе със гръмки обещания, за стабилни цени, за отсъствие на загуби при обмени операции, за улесняване на туристическите пътувания….

Рожденият ден на еврото бе развален от неканената финансова криза.

Еврото, което трябваше да стане реално въплъщение на европейската интеграция, стана символ на кризата с външни дългове и редица икономически неуредици. Финансовите проблеми на Гърция и Португалия са тежко бреме за тези, който живеят в рамките на възможностите си. Германци, французи и италианци с носталгия си спомнят за марката, франка и лирата.

В дейсвителност еврото празнува 13 години от съществуването си, но именно на 1 януари 2002г. стана едина валута за европейците. Сега официално еврото се използва от 17 страни членки на Европейския съюз. Това е втората, след долара, резервна валута. Еврото не се превърна в обект на завист за жителите на страните членки на ЕС, които не са се отказали от собствената си валута. Освен това британското правителство е разработило авариен план в случай на срив на единната валута с припокриване на физическите и финансовите граници на континента.

Чудя се дали еврото ще доживее до следващия си юбилей или ще остане на рафтовете на историческите музеи.