Ликантропия произлиза от гръцки Λύκος – вълкът и άνθρωπος – човек. Това е митично или вълшебно заболяване, което предизвиква метаморфози в тялото, при които болния се превръща във вълк.
Наред със вълшебната ликантропия съществува реално психическо заболяване, при което болния се смята за вълк, върколак или някое друго животно.
Според славянските поверия, такова заболяване имат тези, които носят омагьосана вълча кожа или сексуалните им партньори са били върколаци.
В съвременните фантастични произведения ликантропията се разпространява чрез ухапване от върколак. В повечето разкази, болният не винаги може да избере времето и мястото на трансформацията си, за това това често се случва в най-неудобния момент. Съществува и риск, при който човек не може да върне първоначалния си образ.
Гръцките легенди разказват за цар Ликаон, които предложил на Зевс ястие с човешко месо. Разгневеният гръмовержец превърнал Ликаон във вълк.
В Библията в книгата на Даниил 4 глава в стиховете 28-36 се говори, че от ликантропия е заболял вавилонския цар Навуходоносор.
Съществувала е и ритуална ликантропия, която се заключавала в ритуално превръщане на човек във вълк. Религиозното или магическо изживяване, радикално променя живота на посветените, които трябвало да преодолеят своята човешка форма в изблик на агресивни, ужасяваща ярост, оприличавайки се на хищник.

Мадам дьо Помпадур с уловки успявала да подържа любовните си авантюри.
Литературата и киното я разкриват като неуморимата куртизанка и налагаща новата мода в XVIII век. Целият й живот минава под покровителството на любовника й Людовик XIV.
Възприетият образ много се различава от реалната личност.  С цената на значителни усилия и ненадминати хитрости маркиза дьо Помпадур успяла да привлече вниманието на Краля-Слънце и да стане негова фаворитка.
Но най-интересното започва по-късно. Мадам дьо Помпадур не се е славила като красавица. Тя била дребна на ръст и затова въвела модата на обувките с високи токчета.  И тъй като била физически несъвършенна, не обичала плътските удоволствия. За това тя трябвало да изобретява хитроумни стратегии, прикривайки своите недостатъци.
Така се появили знаменитите салони на Мадам дьо Помпадур, където краля можел да общува с интелектуалния елит. Людвик не обичал да скучае. А с какво ще го развлече – любов, книга или пореден бал, се решавало за момента.
Съществуването на мадам дьо Помпадур се концентрирало върху чувствата на краля. Той често бил напрегнат, изпълнен с тревоги, а тя трябвало да измисли с какво да го изненада.
Интересното е, че Мадам дьо Помпадур и законата съпруга на краля Мария Лещинска си симпатизирали една на друга. Вина за това имали сходните им тенпераменти. На Лещинска принадлежи твърдението: “ Легло, бременостт, раждане…каква скука“.
Историята на Мадам дьо Помпадур има добър край. Тази мъдра жена намерила сили да признае на краля, че й е по-добре да бъде добър приятел, отколкото лоша любовница. Кралят оценил искреността на влюбената дама и нежно се грижел за нея до края на живота й.
Безразличието й към плътските наслади, усложнявало живота на маркизата, защото не съответствало на образа на неуморима жрица на любовта, създаден от нея самата. Тя била искрено привързана към краля и се притеснявала за чувствата му към нея. Целия си живот Мадам дьо Помпадур е сложила в краката на краля. Но е влязла в историята, колкото и парадоксално да звучи, именно като удивителната Кралица на флирта.

За неосведомения човек думата гибон не означава нищо.
Някой може да предположи, че това е митично животно или някакъв специфичен механизъм.
Думата гибон е пряко свързана с миналите битки и представлява кошница пълна с камъни или парчета от скали.
По времето на появата си служи като изкуствена преграда, стена от укрепления за защита на войниците от куршуми и шрапнели.
Но такъв род войни приключиха, човечеството се поуспокои и гибонът намери по мирни приложения.
Той е станал елемент от ландшафтния дизайн.

Плодът киви бил получен в началото на 20 век от новозеландския градинар Александър Елисън от китайската  дървовидна лиана Актинидия. Той оправдал всички надежди на своя създател и днес този плод помага на хората в борбата им с много болести.
Първото название на този плод е „китайско цариградско грозде“, но когато новозеландците решили да експортират киви в САЩ,,  това название не било приемливо, заради бушуващата Студена война и високите данъци върху плода. Находчивите търговци решили да го преименуват на „киви“.
Днес киви се отглежда в Нова Зеландия, Франция, Италия, САЩ, Чили, Китай и други страни с топъл климат. Дори се експериментира отглеждането на киви в Кавказ.
Узрелите плодове от киви имат овална форма. Покрити са от кафява кожица с фин пух. Месото на плода е ярко смарагдово с множество черни семенца, които заобикалят светло-зелена сърцевина. Плодът от киви тежи 100 грама, а миризмата му е комплект от аромати на ягода, лимон и банан. Неузрелите плодове са твърди на пипане и узряват в течение на няколко дни.
Киви се използва при лечението на стомаха и червата, както и да снижава нервната възбудимост. Съдържа много калий, за това го препоръчват при лечение на тромбози, хипертония и други сърдечно-съдови заболявания.
Плодът от киви нормализира работата на стомаха, отслабва симптомите на недостиг на йод, има антиоксидантно и антимикробно действие. В допълнение този плод има антитуморни свойства, подобрява усвояването на протеините, допринася за бързото възстановяване на физическите сили и повишава работоспособността.
Киви опъва, овлажнява и подмладява кожата, възтановява тонуса и еластичността ѝ, почиства порите и изглажда бръчките. За това се използва за приготвяне на кремове в козметиката.
Доказано е, че ако се яде по 3 киви на ден, след 4 седмици холестерола в кръвта ви ще намалее с 15%, а вероятността за образуване на кръвни съсиреци намалява с 18%.

Този дом ще бъде с автономна система за поддържане на живота. Проектът е предназначен за използване в райони, където няма енергийни ресурси, земетръсни зони и места с повишено морско равнище. Такова здание може да плава по вода.
Според проектът, домът ще бъде във формата на купол с централна опора. Надземната част ще достига височина 30 метра.
Предполага се, че сградата е оборудвана със системи за намаляване на емисиите от въглероден диоксид, събирането и използването на дъждовна вода и рециклиране на отпадъци. Вътре зданието ще бъде озеленено за производство на кислород.
Авторите на проекта твърдят, че използването на типови сборни елементи и свръхлеки строителни материали ще позволи бързо да се издигнат такива сгради. Предполага се, че те могат да бъдат приспособени за различни функции, като жилища, търговски или индустриални площи.