Някои снимки са създали сериозен обществен отзвук. Без съмнение, това включва и моментната снимка на Кевин Картър, която показва сгънато от глад суданско момиче и голям кондор, който изчаква смъртта му.
След като направил снимката, фотографът е прогонил птицата, а малко след това детето е събрало сили и си е тръгнало.
Публикувайки своята фотография Кевин получил не само Пулитцеровска награда, но и упреци. Хората смятат, че фотографът е трябвало да помогне на момиченцето, да го вземе със себе си, да разбере от къде е…
Но никой не приел думите на фотографа, че там, където е правена снимката всички деца умират от глад.
Тези критики нанесли психологическа травма на Кевин Картър, който видял всичко това в Судан. Той не издържал и два месеца след получаване на наградата, той се е самоубил.

„Фотографията е най-мощното оръжие на света“ е казал фотокореспондентът  Еди Адамс. И не е сбъркал. За потвърждение можем да приведем историята свързана с тази снимка.
През 1968 г. фотографът е получил Пулитцеровска награда за снимката, на която е изобразен арестуван с белезници и офицер, стрелящ в главата му. Тази фотография окончателно е изменила отношението на американците към войната във Виетнам и е изиграла не малка роля за нейното приключване. За съжаление световната общественост видяла тази снимка първоначално без описание.
Всъщност офицерът е капитан  от  „воини на отмъщение“ на чиято съвест лежат стотици смъртни случаи на цивилни граждани.
Както се изяснило по-късно, на офицера от снимката е лепнато клеймо на жесток убиец, което е унищожило целият му по нататъшен живот. Защото му отказвали да го лекуват в болницата, не му давали да работи, а дома и ресторантът му, който се опитал да открие, постоянно е атакуван от вандали.

Столичния град бил превзет, след атаката на скитите. Победителите били очаровани от хилядите дворци от мрамор и гранит.
Сред многото чудеса на града се издигала голяма статуя на княз, владял тук в по-славна епоха. Позлатен надпис на него гласял: „Най-могъщия, най-справедливия, най-благородния, най-милостивия…..“
Завоевателя останал поразен от това как хората тачат владетеля си, заслужил тяхната любов. Тогава скитския цар пожелал да научи за подвизите и мъдрия живот на този мъж. В свитата му имало човек, който знаел много езици. Той разгърнал един свитък и прочел следното за „прославения“княз: „Властта му бе срам за родната страна. Той бе безсъвестен тиранин. Потъпка закона, обичаите и реда. Когато враг нахлу в пределите ни, градът се предаде. Защитниците му, привикнали на окови, без бой отвориха градските порти…..“
Историята бе запазила истината за жестокия владетел, извоювал си мрачна слава.
Тогава скитския цар възкликнал:
– Ако тази история е вярна, защо е издигнат този паметник с такива хвалебствени думи? Тук нещо е объркано.
– От тукашните първенци е издигнат този паметник, докато княза е бил жив, а пък историята, – казал преводачът му, – говори винаги за мъртъвци.

Тази система може да премахва въглеродния двуокис от въздуха в стаята, както го правят и растенията.
В новата разработка компанията е използвала нитрид-полупроводникови съединения, които обикновено се използват в светодиоди, за преобразуване на светлината в енергия, както и като  метален катализатор  при използване на въглероден двуокис и вода, за образуване на киселини.
Говорейки за новата система, Panasonic, заяви, че тя възпроизвежда процеса на фотосинтезата при растенията, а също, че чрез слънчевата светлина преобразува въглеродния диоксид в кислород и вторични продукти. Системата произвежда вода и въглехидрати, такива като захарта.
Компанията твърди, че теоретично „изкуствените листа“ могат да бъде вградена в слънчеви панели, които по време на работа не само ще генерират електричество, но и чист кислород. За сега тази технология е много скъпа и трудно ще се наложи на пазара.
КПД на новата система е едва 0,2%, но такива са показателите и на растенията в природата. В бъдеще производителят възнамерява да използва своята разработка за генериране на кислород в промишлен мащаб.

Полицията намерила пет годишно дете, момиченце, което живеело във фермата в Соликамския район, което знаело само да мучи и през зимата изобщо не излизало на улицата, защото нямало никакви дрехи.
Детето не е посещавало детска градина. По цял ден то било между кравите, а вместо с кукли си играело с угарки.
Интересното е, че детето не е сираче. То живее във фермата с майка си и втория си баща. Но методите им на възпитание били малко странни. Когато момиченцето им пречело, те го заключвали в килера.
Освен това майката и вторият й баща, които често посягали към бутилката, често биели детето. Те не се постарали да научат петгодишната си дъщеря да говори. Момиченцето подобно на крава мучало.
За непоносимите условия, в които живеело детето се обадил в полицията местен жител.
Момиченцето е изпратено в рехабилитационен център. Сега се адаптира към нормален човешки живот и усвоява необходимите навици.