Мравките отнасят семената на растенията в мравуняците си, където имат по-голяма възможност да покълнат. Тъй като семената не са отдалечени твърде далеч от дървото-майка, мравките спомогне за появата на нови видове.
С разпространение на семената на растенията не се занимават само птиците, тук свой дял имат и насекомите, особено мравките. Доказано е, че там където има мравки се увеличава значително разнообразието на растителните видове.
Семената привличат мравките с хранителните си части. Самото семе насекомото не докосва, но си взима хранителната част от него, която му е необходима. Останалата част попаднала в по-плодородна среда, облагородена от отпадъците разхвърляни край мравуняка покълват.
Трябва да се има в предвид, че мравките не отнасят семената  много далече, понякога и в непредсказуеми направления. Това означава, че на тази територия ще има напълно жизнеспособни растения, носещи  доста уникален набор от гени. Така те два пъти повишават биоразнообразието на растенията. Там където живеят се образуват повече видове. Мравките дават възможност да се прояви разнообразие от геномни комплекти.

Как бихте реагирали, ако батерията на телефона ви се зарежда, след като я закрепите на подметката си?
Този странен сценарий, изведнъж се превърна в реалност благодарение на усилията на учени от Технологичния институт в Джорджия. Техният „източник на енергия“ се основава на кръгла литиева батерия с размерите на монета и тя периодически се зарежда от механична компресия.
За да направят това, авторите се заменили пропускливото за йони полиетиленово фолио, което разделя анода и катода с фолио от PVDF. При натиск на част от зарядите, обусловени от частичната поляризация на молекулите PVDF,  те се оказват върху двете повърхности на полимерното фолио, което привлича известно количество свободни литиеви йони от традициония LiCoO2-катод чрез LiPF6-електролит и след това през мембраната по посока на нанотръбестия TiO2-анод.
Това осигурява необходимата движеща сила, под действието на която се окислява катода, освобождавайки все повече и повече литиеви йони и електрони, които след това намаляват и се включва анода. При всяко налягане процеса на зареждане продължава до тогава, докато системата не достигне химическо равновесие.

Изследователи са установили, че мократа космена покривка на бозайниците развива центробежно ускорение, десет пъти по-голямо от земното.
За да разберат как животните бързо изсъхват, учените са поливали 16 вида бозайници с вода, живеещи в близкия зоопарк и записвали поведението им на високоскоростна камера.. Сред участниците на експеримента били кучета, мишки, тигри, кенгуру. Освен това авторите са разработили роботизиран симулатор, който възпроизвежда тези действия в лабораторни условия.
Оказало се, че куче със средна големина след „тръскане“ около 4 секунди успява да отнеме от козината си 70% от водата в нея. Освен това капките вода получават ускорение от 10 до 70 грама. За да избегнат всяко повреждане животните извършват това със затворени очи.
Колкото е по-малък бозайникът, толкова по-бързо трябва да се движи. Причината е малкия радиус, около, който става въртенето. Ако кенгуруто прави 5 завъртания за секунда, плъховете само 18, а мишката 27. Всички  те са в състояние да регулира честотата на движения си, за да изразходва най-малко количество енергия за сушене.
По-рано учените са установили, че по времето на дъжд колибрите съществено увеличават честотата при махането на крилата си.
Птиците, които трябва да се хранят при лошо време, по този начин отделят водата от перата си.

Когато чуете „каубой“ какво си представяте? Вероятно някой як мъж, с цигара в устата, чифт пистолети на кръста и суров поглед. Но всъщност каубоя е момче, което се грижи и пасе кравите.
Каубойската шапка е изработена от Джон Стетсън през 1860 г. и става популярна в югозападната част на САЩ, северната част на Мексико и западните провинции на Канада.
Родеото е традиционен вид спорт, водещ началото си от мексиканските и американските каубои.  Първото състезание по родео се е състояло в тексаския град Пекос през 1883 г.
Епохата на каубоите е започнала през 1965 г., когато е трябвало да се намали числото на големи стада от бикове, предимно в Тексаския район и е приключила двадесет години по-късно.
Въпреки изложените факти в киното, каубоите не са воювали с индианците. Индианските войни, който са започнали през 1864 г. са се водели между американската армия и индианските племена. Самите индианци са били каубои, защото са могли да се държат на седлото и да стрелят от него от ранното си детство.
В така наречените каубойски градове липсвали жени и някои каубои танцували един с друг. Този, който играел жена, връзвал на ръка си кърпа.
Според статистиката, през последните сто години, не е имало повече от 20000 представители от тази професията.
Приблизително една трета от каубоите са били черни, които са получили свободата си след Гражданската война, но не са имали работа и имущество. Една трета от каубоите са били мексиканци, а 1/3 – потомци на имигранти от Европа.
Работата на каубоя е била ниско платена. Той е получавал 25-40 долара на месец. Поради това каубой рядко имал собствен кон и обикновено използвал конете на стопанина си.
Заплатите на каубоите били много малки, за това през зимата били принудени да работят в ранчо само за храна и подслон. По-големи суми пари каубоите получавали при прехвърляне на стада от едно място на друго. Голяма част от заработката си те изразходвали за пиене. Най популярната напитка сред тях била бирата, а не уискито както обикновено пишат по вестниците.
Най-интересното за каубоите започвало, когато се завръщали със заработените пари. Властите на околните градове, по край които минавали техните маршрути, наемали хора за да защитават обществения ред от гуляите на каубоите.
В американската история има само един президент, който е бил каубой. Това е  бил Теодор Рузвелт. През 1883-1886, той е работил като каубой.
Първата църква на каубой е била организирана в град Ваксахачи Тексас. Сега каубойското християнско движение се е сляло с Американската асоциация на каубойски църкви.

Много малко автори са писали афоризми. Те са едно от най-трудните видове творчество.
Афоризмът е светкавица на мисълта. Той е неочакван изблик, изненадващ  гръм, неудържим хвърчащ ескадрон, който изкача изневиделица и мигом обезоръжава и завладява.
Точното подбрано слово винаги върви ръка за ръка с афоризмът.
Взирайки се в него, вие ще почувствате, че той не е едно просто лаконично изречение, а че зад него се крият цели томове и библиотеки от преживявания и дълбоки страдания.
Афоризмът е елегантен тиранин.
Той не е само повърхностно изявление, а сгъстена до крайни предел мисъл без излишни примеси, наподобаващо кристализирано чувство.
Афоризмът е една ослепителна комета, която неочаквано блясва, но не угасва Тя намираща  отражение в душата, а нейното сияние остава завинаги  там.