Разказваха, че попът гледал през пръсти на езическите обреди, дори се стараел да ги сближи с християнския календар.
Той оглавявал народното шествие и начело с кръста и кадилницата поливал реката с вино, за да дава повече риба, ръсел изпръхналия чернозем с китка босилек, натопена със светена вода, за да ражда повече зърно.
Едно време, когато техен бог бил Перун, тия обреди се наричали „жертвоприношения“, сега, когато в небесата царувал триединният бог на християните, поповете им измислили друго име, нарекли ги „водосвети“ и „молебени“. Но и попът не придирял твърде много. Селяните бяха запомнили само един по-тежък случай в свещеническата му дейност.  Когато отказал да кръсти едно новородено, защото вместо с обичайното печено прасенце родителите се  опитали да минат с варена кокошка. А с варена кокошка се заплащало заупокойната молитва при погребението на стар човек.

Равините учили:
– Човек трябва да научи сина си на някакъв занаят. Понеже, който него прави, го кара да стане крадец.
Човек, който има занаят е като лозе с ограда, тъй че добитък и зверове не могат да влязат. Нито странници ще ядат от него и няма да го оглеждат..
Въпреки всичко се прокарва разграничение между различните занаяти. Едни се препоръчват, а други се отричат.Например, при евреите се е изисквало да не учат сина си на занаят, при който да се допира до жена, водач на магарета и камили, моряк, бръснар или дюкянджия, защото такива предразполагали към кражба.Един от занаятите е строго заклеймен от равините – лихварството.. Който го упражнявал нямал право да дава показания в съда. Според Писанието, който взема лихва е извършил всички злини и прегрешения на света.

Това е тревисто многогодишно растение, достигащо височина от 20 до 50 сантиметра. Когато цъфти люцерната е богата на нектар.
Многобройните експерименти върху животни са показали, че люцерната влияе върху метаболизма на глюкозата. Както при хвойна, евкалипт и кориандъра, тя спира жаждата и намалява нивото на глюкоза в кръвта. Хората от Индия си приготвят лапа с люцерна за лечение на циреи. Освен това  тя се добавя в храната за възстановяване и прибавяне на сила. Люцерната се използва при кашлица и язва на стомаха.
Надземната част от люцерната се бере в началото на цъфтежа и се използва за направата на спиртни тинктури, течни и сухи екстракти.
Растението е богато на желязо, фосфор и калций. То съдържа витамин А и С, ненаситени мастни киселини, танини, аминокиселини, фитоестрогени.
Люцерната има възстановителни свойства, поради богатото съдържание на витамин С и се използва при скорбут. Активните вещества, съдържащи се в растението регулира менструацията и увеличаване на млякото при кърмене, което се дължи на наличието на фитоестрогени страхидрин и 1-гомострахидрин.
Екстрактът от люцерна предпазва от слънчево изгаряне и радиация. Използва се в козметиката за подхранване на кожата и в борбата против стареенето й.
В билколечението люцерната се използва при изтощение и умора на тялото. Добри резултати са получени при лечение на камъни в бъбреците, прекомерното отслабване и нервност при децата, менструални нарушения и недостиг на майчиното мляко при кърмене.
Внимание: Не използвайте растението при лупус!
Ето и някои рецепти от народната медицина с люцерна.
При прекомерно отслабване на деца, нервност, изтощение и хронична умора:
Взимат се 50 капки спиртна тинктура от люцерна в чаша с вода.
При захарен диабет, нарушение на функциите на щитовидната жлеза, панкреатит:
В чаша с вряла вода сипете две супени лъжици смляна сурова люцерна и получената смес оставете така половин час. Извлека се пие през целия ден.
Люцерната ефективно лекува анемия.
Вземат се до 500 мг. екстракт от люцернови листа, или 100 мг. сух екстракт или 30 капки спиртна тинктура три пъти на ден.
Люцерната дава добри резултати при усложнения в период на менопаузата.
Две чаени лъжички суха люцерна се слагат в чаша кипяща вода. Полученият извлек се разделя на три и се пие три пъти на ден.
Може да се приемат и по 80-100 капки спиртна тинктура от растението в чаша вода сутрин и вечер.

Не веднъж местните жители са виждали четириметрови змии-мутанти. Хората от  село Вербилово виждали в гората огромни влечуги достигащи дължина 4 метра.
Скоро един младеж успял да убие една от змиите. На снимката ясно се вижда окаченият мутант на дървото.
Някои твърдят, че това е може би фотомонтаж.
Но местните твърдят, че ако попаднеш на изоставения полигон, където те събират гъби и орехи, там можеш да срещнеш тези чудовища.
Говори се, че това не са никакви змии. На главите им няма никакви жълти кръгове или други характерни белези за този род влечуги.
Ако това не е следствие от биологичен експеримент, а резултат от това, което изхвърляме от нашите домакинства, би трябвало да се замислим по въпроса: Какви продукти създаваме и до колко те са безвредни за самите нас?

Тези, които обичат да четат са запознати с напрежението, което изпитват, когато влизат в книжарница. Всеки иска да си купи нещо хубаво съразмерно с финансиите му. Обложките на книгите привличат очите на клиентите, но парите и времето ни не са безкрайни.
Нека да разгледаме следната ситуация. Нужна ние ни е хубава книга, но нямаме конкретна тема. Тогава в морето от книги трудно ще изберем най-подходящата.
На жертвите на продуктивните автори и алчните издатели могат да помогнат съветите на приятели и познати. Но ако такива няма?
В помощ на англоезичните читатели са предоставени професионални съвети в зависимост от техните индивидуални потребности.
Такава услуга наречена Bibliotherapy се предлага от лондонския клуб за саморазвитие The School of Life. Съветите се дават на читателя от жени, писатели, художници или бивши ръководители на книжарници.
Разговорът с един от тези библиотерапевти може да стане при лична среща, по телефона, по Skype, самостоятелно или в група.
Консултантите се потапят в жизнената ситуация на клиента и им предоставят списък с подходяща литература, съпроводена от съответен коментар.
Читателите са добили доверие в консултантите и често вземат участие на срещите в клуба The School of Life.