Закачалка е отдавна познат домакински прибори. Но нейната история е много по-кратка от историята на облеклото.
Първото споменаване на закачалки е през XVI век. Те са се появили във Франция и са били твърде обемисти със силно заоблени рамене. Смята се, че са били предназначени за военни униформи и дрехи на духовенството.
Дълго време дрехите са се съхранявали в специални сандъци, но в тях се слагали и бижута, запаси от храна и др. Да се намери нещо в такъв сандък е било проблематично. Не всяка кутия е имала отделения за по-дребни вещи.
До края на XVI век хората поумнели и започнали да слагат облеклото вертикално. Така се родил гардеробът. В него можело да се окачат дрехи на забити в него пирони.
Така се съхранявали дрехите до 1869 г, когато О. А. Нортон получил патент за „закачалка за дрехи“.
През 1903 г. Алберт Пархауз измислил закачалка от изкривен тел. Той бил обикновен работник в завод за проводници. Предприемчивият собственик на завода патентовал изобретението му, но самият изобретател останал работник до края на живота си.
Според друга версия закачалки за дрехи е изобретил студент в Бостанския университет Кристофър Кан през 1876 година.
През 1932 г. С. Хюлет започнал да използва картонени подложки при закачалките за дрехи. А през 1935 била приложена и по-долна лента за панталони. Това била идея на Елмър Д. Роджърс.
1935 е годината на раждане на закачалката, която днес е във всеки гардероб, за нея няма граници в разнообразието.
Закачалка може да служи като декорация в дома. Изящните закачалки перфектно се вписват в интериора на коридора и му придават изящество, особено когато се комбинират с други ковани предмети в обстановката.

В Талмуда е описано с най-голяма прецизност  всички характерни подробности, как трябва да бъде умъртвен животно за храна, като правилата са мотивирани от желанието, смъртта да е колкото се може по-безболезнена.
На три групи хора не е позволено да убиват животни. Това са глухонемите, малоумните и непълнолетните. На първите се забранява, защото не могат да произнесат нужното благословение, а на останалите, понеже не са в достатъчна степен отговорни да се заемат с подобна деликатна задача.
Ножът, с който се прави разрезът, трябва да е остър и гладък, без никаква грапавина. Законът е категоричен: “ И трите страни на ножа трябва да бъдат изпробвани“.
В Талмуда са изброен пет причини, поради които месото може да се окаже негодно за употреба. Това са: забавяне – ножът трябва да се движи напред назад без прекъсване; натиск – разрезът трябва да се направи внимателно, без да се упражнява каквато и да е сила; забиване – ножът не бива да се забива в плътта, освен да се разсече трахеята; приплъзване – разрезът не бива да се прави другаде освен в областта на врата; разкъсване – разрезът се прави така, че да не размести гръкляна и хранопровода.
Всяко от тези движения прави трупът негоден за консумация, ако е причинило болка на животното.

Терминът „стволови клетки“ е въведена в науката през 1909 г., от руския учен Александър Максимов. Така той нарекъл кръвни клетки, които могат да дадат начало на няколко различни вида клетки.
През 1960 г. било демонстрирано образуването на кръвни клетки от клетки на костен мозък, а през 1981 г. американският биолог за първи път въвел недиференцирани плурипотентни, способни да се развият в клетки от различен тип, освен ембрионалните.
През 1998 година американците Джон Гехарт и Джеймс Томпсън успели да получат култури от ембрионални стволови клетки, способни да се развиват като различни зрели клетки и органи. Използването на ембриони за получаване на стволови клетки е свързано с етични проблеми.
Изследователската група на проф. Яманака е  успяла в разработването на метод за получаване на стволови клетки от човешки IPS-клетки. Учените са успели с помощта на генетични манипулации, да „препрограмират“ клетките, които вече са „получили“ определена специализация в тялото.
Според експерти, ако с метода на Яманака се създадат неограничен запас от стволови клетки, то ще могат да „израстат“ от тях нужните тъкани в организма, което ще доведе до революция в трансплантацията.

Една от най-бързите коли-амфибии  Quadski  скоро ще бъде достъпна на пазара в САЩ.
Превозното средство е проектирано за един човек. Моделът развива скорост на сушата 72 км/ч.
За да премина автомобила в режим движение по вода, шофьорът трябва да натисне само един бутон. При преминаването на колата в този режим, колелата се прибират за 5 секунди.
По вода Quadsk също достига скорост 72 км/ч.
Представител на компанията е заявил, че за разработка на автомобила са отишли 16 години.

Моделът е получил малко страното наименование „Дъска на благоговението“.
Според представител на фирмата, устройството демонстрира нови възможности за шофиране в бъдещето.
Скейтбордът е оборудвани с Tablet PC на базата на система Windows 8 и Microsoft Kinect.
Дъската се управлява с движение на ръцете.
Колкото ръцете са по-близко до скейборда, толкова по бързо се движи той.