В твоето тяло има лостове. Не става дума за задвижване или влияние върху психиката ти.
Този интересен факт е открит от италианския художник и учен Леонардо да Винчи.
Той разрязвал човешки ръце и крака, за да разбере как са устроени. Установил, че мускулите дърпат костите по същия начин, по който ти дърпаш лост, за да преместиш даден обект.
Леонардо бил толкова развълнуван от откритието си, че дори направил работен модел на крак с медна тел и парченца от истински човешки кости.

Предполагам ще се съгласите, че е неприятно с петите си да усещаш асфалта и да събираш върху тях цялата мръсотия на улицата. Ами през зимата, май не трябва изобщо да излизаме от къщи?
Не много отдавна нашите прабаби и прадядовци са имали само по един чифт обувки и който е станел пръв, той ги е надявал….
Първото споменаване на обувките е от осмото хилядолетие преди новата ера. Тогава хората са използвали различни приспособления, просто за да се придвижат.
За сега най-удобни се смятат маратонките и обувките с ниска платформа. Много жени се отказват да носят обувки на високи токове.
Но днес хората се шокират от някоя нова модна обувка. Например, през 2008 г., Виктория Бекъм пусна обувки, които нямат пета. Жени изпробвали тези обувки твърдят, че са много удобни. Въпреки това, лекарите не подкрепят тези обувки, защото те имат отрицателно въздействие върху стъпалото и крака, като цяло.
Да изненадват хората с нов вид обувки е станало традиция на съвременните дизайнери. В последно време към създаването на нови модели обувки се отнасят както към създаване на архитектурен шедьовър.
Така например, Julian Hakes създаде обувки, които нарече Mojito Shoe. Те са модел, в които са отбелязани местата за петата и пръстите, но средната част напълно липсва.
Външният им вид е привлекателен, но ако държите за здравето си, то по-добре не ги носете, тъй като тези обувки предизвикват проблеми с краката.
Можете само да ги гледате или да ги поставите в дома си като декорация, ако толкова много ви харесат.

Ново проучване е установило, че диетичните газирани напитки увеличават риска от развитие на диабет с 60%.
В изследване на френски учени са взели участие 66 000 жени. Състоянието на здравето им се е наблюдавало в продължение на 14 години от 1993 до 2007 година.
Жените, които са пили напитки с изкуствени подсладители са по-склонни да развият диабет, отколкото участничките, които са пили обикновените версии на тези напитки.
Учените са установили, че феновете на всички газирани напитки са имали по-високо предразположение да развият диабет, отколкото любителите на плодовите сокове.
Според Световната здравна организация, 347 000 000 души по света страдат от диабет. Тя е хронично заболяване, причинено от липсата на инсулин в организма, което води до повишаване на кръвната захар. С течение на времето, заболяването води до унищожаване на сърцето, кръвоносните съдове, очите, бъбреците и нервната система.

През 1868 г. американецът Джордж Уестингхаус изобретил въздушната спирачка. Тя работи използвайки смекчаващия ефект на въздушното налягане, за да спре движещ се влак. Железопътният магнат Корнелиус Вандербилт я нарекъл „глупаво хрумване”. Той не вярвал, че въздухът може да спре влак. Но днес въздушните спирачки се използват в автобусите и в камионите.

Въздушното налягане може да направи удивителни неща, но в състояние ли е то да задвижи влак? Само гений можел да допусне, че идеята за такъв „измислен влак” е осъществима.  Точно такъв е бил енергичният, безкрупулен, работохоличен гений с черен цилиндър Айзамбард Брунел. Той посветил живота си на инжинерството. Разработил няколко грандиозни инженерни проекта, за да улесни живота на хората. Разсипал се да строи железопътни линии, гигантски железни кораби и тунели.

Вечно бил потънал в работа и не обръщал внимание на хората. Брунел обичал да се залавя с очевидно непостижими неща. Някой път успявал, но допускал и много грешки. Една от тях била железница, задвижвана чрез въздушно налягане.

Обикновено в главата му се въртели хиляди идеи, колосални планове. ….. И всички те изглеждали толкова лесни.

Брунел с група инженери ходил в Ирландия, за да види как работи първата в света „атмосферна железница”. Железница, на която вагоните се движат бързо и тихо, задвижвани само от въздуха.

Идеята била много проста.

Мощни парни машини изпомпват въздуха от тръбата. По нея се движи бутало. То се изтласква от въздуха, който се опитва да се върне обратно. Буталото е прикрепено към пътническите вагони и ги задвижва.

Другите инженери се присмели на тази чудновата безшумна железница. Смятали я за не практична, но Брунел останал впечатлен. Той предложил да се използва атмосферното налягане в Южнодевънските железопътни линии. Тогава ирландската железница „сдавала багажа“. Но възрастни дами се юрнали да влагат спестяванията си в проекта, нали бил предложен от най-великия инженер по това време. Въздушните кули рухнали скоро.

Брунел отишъл лично да види как вървят нещата. Синът на стрелочника го развел наоколо.

– Кожените уплътнители, г-н Брунел, – прошепнал младежа, обзет от страхопочитание към великия мъж, – изсъхват и се пукат при студено време. А когато е горещо, изгниват.

– Разбирам, – отговорил Брунел. – Каква е тази отвратителна миризма?

– Трябва да е от рибеното масло. Компанията нае хора, които да минават по линията и да мажат кожата със сапун и рибено масло, за да не се втвърдява. Наистина мирише отвратително.

Те продължили да вървят и спрели при една от огромните тухлени помпени станции.

– Тук е другият проблем, – казал младежа. – Тръбите…

– Какво им е на тръбите? – изревал Брунел, заглушаван от шума на машините.

Огромната парна машина, като някой разгневен дракон, бълвала черен пушек. Пухтящите помпи засмуквали въздуха от кухите железни тръби. А с него пристигали мазна вода, ръжда и мъртви плъхове.

– Плъхове …  как са попаднали тук? – изръмжал Брунел, но вече се досещал за истината.

Гладните плъхове били изгризали намаслените кожени уплътнители и те започнали да пропускат въздух. Просмукала се вода и тръбите ръждясали.

Прочутия инженер крачел бясно, а младежа подтичвал след него, за да не изостане. Внезапно Брунел се навел, за да пипне наядената от плъховете кожа.. Младежът го погледнал с ужас.

– Нееее…! – изкрещял младия човек.

Брунел доближил ръката си към уплътнителя и младежа го хванал за рамото.

– Стой настрана, момче! – казал грубо Брунел.

– Не пипайте, моля ви…! – промълвил едва едва младежа.

– Защо не?

Тогава Брунел осъзнал надвисналата опасност. Вакуумът вътре в тръбата не бил стопроцентов, но можел да строши костите на пръстите му. Брунел отстъпил мърморейки. Имало някои неща, които и той не се осмелявал да направи.

През февруари 1848 г. Брунел заявил, че проблемите са разрешени, но седем месеца по-късно посъветвал директорите на компанията да замразят проекта.

Херодот пише, че македонският княз Александър I се считал за елин, но гърците не са го смятали за такъв. Когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, те му отказали, защото тези игри били само за елини, а не за варвари, какъвто бил Александър.

Това го накарало да докаже, че е елин. И той доказал, че е елин, защото е от аргийски произход. Но това не било достатъчно, за да твърди, че принадлежи на елинската раса, защото аргийците не са били елини, а само спечелени за елинската култура.

Още Изократ, който е живял в 5 в. пр. Хр., пише, че с името елини не се е означавал родът или родовият произход, а духът, убеждението и възпитанието. За това за елини са били признати и хора, които расово не са спадали към тях, но са държали за тях или били гръкомани.

Старите гърци са считали Александър за не грък от расово гледище, но като видели, че той приема гръцките убеждения, приели го в игрите.

Въпреки това, че Александър I бил допуснат в Олимпийските игри, старите гърци са продължавали да считат македонците и техните князе за варвари.