Малка морска видра е открита изоставена на строителна площадка в Уелс. Отвели я в резерват, където я нахранили и излекували. След това решили да я пуснат на свобода.
Няколко месеца по-късно тези, които се грижили за малката видра, решили, че тя има нужда от приятел. Така, че неудържимата ѝ енергия да не пропадне.
Видрите се смятат за много любознателни. За идеални техни приятели били признати малите кученца.
В резултат на това при видрата „преселили“ осеммесечен лабрадор. Те играли заедно, докато видрата се научила да плува.
Видрата скоро ще бъде освободена на воля.

През 1743 г. английския изобретател Джон Смийтън създал такъв пумпал, който можел да стои в хоризонтално положение дори и на кораб. Това помагало на моряците да разберат къде е хоризонта. Така те можели да установат разположението на Слънцето и звездите и се ориентирали по тях.
Новият пумпал не станал популярен, защото моряците хич не ги бивало във въртенето.
Откритието на Смийтън било предшественик на съвременния жироскоп, който днес се използва в повечето самолети и кораби.
Жироскопът на Фуко работи подобно на група от пумпали. Те балансират един върху друг и винаги стоят изправени. Това е идеално, ако искаш да следваш стабилен курс.

Лъкът бил изобретен много хиляди години пр.н.е. През Х век тюрките стреляли с добри лъкове. Правели ги от парче животински рога и сухожилия, подсилени от дърво. Външната извивка на лъка позволявала тетивата да се издърпват с по-голяма сила.
Европейците изобретили арбалета. Това смъртоносно оръжие може да изстреля стрела на 305 метра.
Тетивата на арбалета трябва да се натягат бавно. Тогавашните стрелци били толкова добри, че можели да надупчат стрелеца с арбалета като игленик, ако той не успеел да стреля пръв.
Един човек от Уелс изобретил дългия лък. Той можел да изстрелва стрели на 320 метра. На по-къси разстояния можел да пробие и броня.
Съвременните лъкове са много по-добри.
При стрелба свободен стил състезателите лягат по гръб, закрепват лъка с краката си и опъват тетивата с две ръце.

За вечен двигател са мечтали много хора. Между 1617 и 1906 г. Британската служба за издаване на патенти получила идеи за шестотин машини с вечен двигател. Но нито една не проработила.
Какво ще кажете за вечен механичен часовник?
Неговото устройство било просто. Промените в атмосфеното налягане премествали нагоре и надолу стъклена колба. Така се задвижвало зъбно колело, което навивало часовник.
Такава машина е била построена през 1765 г. И се още тиктака! Но един ден ще спре…..

Бен Томпсън бил учител, който зарязал  училището си. Роден е в Съединените щати. Освен това бил гимнастик и студент по медицина.
Американците воювали с Великобритания за независимост. На коя страна да застане Бен? На американска или на английска?
Злите езици говорят, че избрал и двете. Бил шпионин на англичаните и на американците. Нещо като двоен агент. Но англичаните никога не узнали това и крал Джордж III дори посветил Бен в рицарско звание.
Бен обичал силните предизвикателства на войната. Казвал, че не иска „да вегетира в Англия“. И какво направил?
Заминал в Бавария като съветник на правителството по военните въпроси и през 1793 г. станал министър на войната.
Като военен министър Бен скроил хитър план. По улиците било пълно с просяци, а в армията не достигали военни облекла. Бен решил да накара просяците да шият униформи. Но с какво да ги нахрани? След много проучвания установил, че най-евтината храна е рядката вегетарианска супа. Толкова се запалил от идеите си, че публикувал рецептите в готварска книга.
По-късно го осенило и второ решение. Той впрегнал войниците на работа. Те отглеждали картофите за супата, с която хранел просяците, които шиели униформите. Планът имал страхотен успех.
Умният Бен направил и много други интересни открития. Нов комин за къщите, нова готварска печка и кафеник.
Най-накрая открил и триенето. Един ден Бен наблюдавал изработката на оръдие. Цевта му била пробита със свредел. Бен усещал топлината, която се носела от оръдието. По онова време хората смятали, че топлината е невидима течност.
Бен установил, че ако се използва тъп свредел се отделя повече топлина. Затова заключил, че топлината се произвежда от свредела. Бил прав. Тъпата бургия имала грапавини по повърхността си, за това се получавало повече триене, а от там и повече топлина.