Чудесен пример за това как могат да се комбинират две несвързани хобита в едно увлечение, ни дава Jason de Caires Taylor. Той е скулптор и гмуркач, който е решил да показва своите работи не в задушните галерии, а в прохладните води на Атлантически океан.
Освен самореализацията на автора, подводните статуи имат и друга цел. След потапянето във водата, изкуството на Jason de Caires Taylor. започва буквално свой живот, отразявайки сложните екологически процеси на морската среда. Всяко едно от тях се покрива с водни растения в различна окраска, зависеща от чистотата на морското
дъно.
Творенията му носят в себе си скрито послание, което се заключава в това, че трябва да разбираме и защитаваме подводния свят.
Архив на категория: екология
В английския град Брадфорд започне строителството на най-голямото съоръжение от слама в Европа
То ще се простира на площ от 2787 кв. м и ще се използва като бизнес център.
Сградата ще бъде изградена според най-новите стандарти за качество и енергийна ефективност. Дебелина на стените ще достигнем до 1 000 мм.
Проектът включва такива еко технологии като термопомпа като ще бъде основен източник на топлина, събиране на дъждовна вода за технически цели …
На покрива ще бъдат монтирани фотоелектрични панели, които ще осигури електричество в бизнес център.
Повечето от довършителни материали ще бъдат изработени от рециклирани отпадъци.
Моделът на сградата е много прост. Носещата конструкция ще бъде от кирпични стълбове, а пълнежа – бали със слама. Мазилката ще бъде от глина.
Произхода на кехлибара
Това е едно много загадъчно съкровище на земята. От къде са се взели тези уникални камъни, стоящи на границата между живото и мъртвото?
Вече няколко хилядолетия хората обработват и използват кехлибара. Дълго време те са се опитвали да разгадаят тайната свързана с произхода на „слънчевите камъни“.
Какви ли не версии са изказани. Смятали са го за застинала на слънцето морска пяна, вкаменен на морското дъно нефт и дори за рибено масло.
За първи път Плиний Стари писал за органичния произход на кехлибара. Той забелязал, че когато го запалвал той пушел и издавал миризма на смола.
През XVI век, хората вярвали, че кехлибар се формира от смолисто течно вещество в дълбините на земята и се втвърдява само на открито. В средата на XVIII век Ломоносов отхвърли аргументите на защитниците на тази хипотеза и доказал растителен произход на кехлибар.
Северна Европа е равнина и покрита с ниски хълмове. В нея има множество реки, блата и езера. Тук растат субтропични хвойнови широколистни гори. Климата по тези места е топъл, с яко изразени сухи и дъждовни сезони. Средната годишна температура е около 20 градуса. В най-горния пояс на горите растат секвои, по-надолу борове и ели. Наред с тях са и бука, дъба и други широколистни дървета. Под тях растат папрати и мъхове.
Преди много години климата по тези места е бил топъл и влажен. В резултат на това, субтропичните и тропически гори са се преместили на север. Обилното изтичане на смола от хвойновите дървета се явявало като защитна реакция при приспособяването им към новите необичайни условия за тях. Пожарите, ураганите, насекомите и други животни повреждали дърветата, а това допринасяло за още по-голямо отделяне на смола.
Смолата се плъзгала по стволовете и капела от клоните. Окислението на бъдещите „слънчеви камъни“ продължило доста дълго време. В плодородната почва смолата станало по-твърда и се покрила с дебела тъмнокафява кора.
Течащите води изкъртвали вкаменената смола от почвата и я отнасяли до устието на реките. Там тя се наслагвала, а останалото извършило времето.
Те са виртуози на полета и шедьоври на красотата
Много насекоми са виртуози на полета. Например комарите могат да летят нагоре с краката. Някои могат даже да летят под дъжда без да се намокрят. Осите и пчелите обитаващи тропическите райони, развиват скорост до 70 км/ч. Една от северноамерикнските пеперуди по време на миграция прелита 3010 километра. Syrphidae може да направи хиляди махания с крилете си само за една секунда.
Ако сте се опитвали да убиете муха, навярно сте забелязали колко са бдителни. Тяхната реакция е десет пъти по-бърза от нашата. Очите на мухите са сложно устроени. Всяко от тях се състои от хиляди шестоъгълни лещи, които действат независимо една от друга. Вероятно, изображението, което вижда мухата е разбито на малки сектори.
Някои насекоми възприемат ултравиолетовата светлина, която е невидима за човешкото око. При такава светлина се забелязва, че пеперудата е украсена с привлекателни орнаменти. С тях тя привлича партньора си.
Очите на много насекоми служат за компаси. Пчелите и осите могат да отчитат поляризирана светлина, което им помага да определят положението на слънцето, даже и да е скрито зад облаците. Благодарение на тези си способности могат да отлетят далеко от гнездата си, за да търсят храна и безпогрешно да намерят обратния път към дома.
Малките акули могат да светят и да стават невидими
При детайлно изучаване на акулите, обитаващи предимно Източно Китайското море, край бреговете на Тайван и Япония, се установило, че те могат да светят в тъмнината, а също и да стават невидими.
Тези изменения се дължат на естествени биологични процеси, протичащи в специализирани органи.
Голям брой животински видове светят с помощта на биолуминесценцията. Но при черните акули имаме нещо специално, те стават и невидими.
Ефектът на „мантията-невидимка“ се дължи на способността на тези специализирани органи да излъчват светлина, заменяща проникналата вода и погълнатата от тялото на акулата слънчева енергия. В резултата на това гледана отдолу акулата напълно изчезва. Това ѝ помага да се скрие от хищниците живеещи в дълбините на океана.
При проучването на поведението на три екземпляра забелязали, че на повърхността на телата има девет светещи зони с различна степен на яркост. Най-ярките зони са разположени на половите органи, от страни, на опашката и на гръдните плавници. Вероятно тези зони акулите използват при съзряване и чифтосване.
Специализираните органи контролират нервите и хормоните и така спомагат за движението на пигментите в съответните клетки.
Учените планират да изучат и останалите 33 вида на тези удивителни същества.