От няколко дни само валеше, но днес слънцето радостно се усмихна. И Гео реши да посети приятелят си Пламен.
Когато влезе в двора на Пламен, Гео завари приятелят си да се труди в градината.
– Какви хубави цветя са израснали в градината ти, – каза Гео.
– Красиви са, но са плевели, – махна с ръка Пламен. – Изсмукват хранителните сокове, които са необходими за подправките ми, които отглеждам.
– Човек би се подмамил по красотата им, – каза Гео, все още загледан в красивите цветя.
– Да, но нарушават баланса в градината ми, – вдигна рамене Пламен.
Двамата приятели се замислиха за малко. Настъпи неловко мълчание.
– Грехът понякога идва в живота ни в „луксозна опаковка“ и привидно изглежда безопасен, – засмя се Гео.
– С времето той изсмуква духовните и жизнените ни сокове, – добави Пламен.
– Питал ли си се понякога? – каза Гео. – По какъв начин съм навредил в живота си, като съм допуснал грехът да пусне корени в мен? И как съм го допуснал изобщо до себе си?
– Установих, – каза Пламен, – че всичко започва, когато се почувствам достатъчен и удовлетворен от постигнатото. И тогава не търся Божието водителство. Не ми се чете от Библията. Нямам желание да се моля.
– Хубавото е, – каза Гео, – че Божията прошка и щедрост се подновяват всяка сутрин.
– Също както и аз изкоренявам тези красиви цветя, за да осигуря пълноценен живот на останалите растения в градината си.
– Ние можем с Божия помощ да се поправим и да не допускаме греха да пуска корени в нас, – възкликна Гео.
– Аз се грижа за полезните растения в градината си, – каза съвсем сериозно Пламен, – но трябва да се погрижа и за себе си. Да изкореня греха от ума и сърцето си и да бъда добър свидетелства с думи и дела за Господа.
Двамата приятели, всеки сам за себе си, бе взел важно решение, което по-нататък щеше да определи духовния им растеж.
