Желаейки на сина си добро и страхувайки се, че ще израсне слабохарактерен и плачлив, някои родители от ранно детство започват да внушават на момчето:

– Не реви! Плачат само момичетата!

– Ти трябва да търпиш болка! Бъди мъж!

През следващите години с него се случва това, от което родителите са се бояли. Техният син става емоционално неустойчив. В стресови ситуации губи самообладание и изпада в паника.

Нещо повече, на момче, което в детството са му забранявали да плаче, не може да осигури емоционална подкрепа на жената и децата си. До него постоянно трябва да има човек.

Това често води до неврози, депресия, семейни конфликти, а понякога даже и до развод.

Съгласно традициите за избор на еврейско име на новороденото отговарят родителите. В някои общини е прието, бащата да дава име на първородното, майката на второто дете, а по нататък един след друг.

В други общини бащата решава как да се казват момчетата, а майките момичетата. Така не възникват конфликти по този повод.

Що се отнася до времето, на момчето се дава име на осмия ден от живота му, по време на церемонията на обрязването. А момичето получава име в близките дни след раждането, когато в синагогата четат Тора – понеделник, четвъртък и събота.

Ако детето се е родило със влошено здравословно състояние, родителите можели да му дадат името Хаим – „живот“, Хая – „жива“ или Рафаел – Бог е изцелил“.

Смята се, че името силно влияе на съдбата и болестите могат да бъдат излекувани чрез него, даже ако трябва да се промени и в зряла възраст.

Я Египет случайно е открит манускрипт с рецепти на великия Хипократ, който се смята за баща на медицината.

Значимостта на ръкописа е потвърден от експерти  в тази област. Находката е датирана към 6 век от нашата ера.

На откритият манускрипт е имало рецепта, чийто автор е Хипократ. Написан е на кожа, която по-рано са използвали за други записи. Явно материала, от който е направен манускрипта е бил много добър, щом са могли да изтрият предишните записи върху него.

Освен тази находка са открити и други документи, но тяхното авторство още не е изяснено. На един от тях били изобразени лекарствени растения, по-всяка вероятност присъстващи в документа.

Необичайната находка е направена по време на реставрацията на територията на библиотеката в древния храм св. Екатерина, който е основан през 4 век.

Учреждението приема посетители и сега. Там се съдържат най-различни исторически ценности на много езици.

Веднъж млада двойка донесла на отец Серафим хиляда лева. Това били много пари за тогава.

Серафим не ги взел, а благословил младата двойка и казал:

– Парите дайте на първият срещнат, докато отивате към гарата.

По пътя двамата млади срещнали един пиян човек.

Младата жена била объркана и казала на съпруга си:

– Какво да правим?

Младият мъж съвсем невъзмутимо отговорил:

– Ще постъпим така, както ни посъветва свещеника.

Когато дали парите на непознатия, той изведнъж изтрезнял:

– Милички, как мога да ви се отблагодаря! Вие ме спасихте от смърт!

Оказало се, че този нещастен човек е работил в търговията и при него се е появил недостиг точно от хиляда лева.

Той нямал пари в къщи, за да ги върне, очаквал го затвор.

Изпаднал в отчаяние и решил да сложи край на живота си.

За кураж, се напил …

Тази улица не беше главна, а само една пресечка от площада, но по нея минаваха много хора. Като доказателство за това по тревата  край нея бяха разхвърляни какви ли не опаковки. По тях можеш да разбереш какво се продава в магазина на площада. Същински потоп от заместители, рожби на индустриалната химия, напаст на техническия прогрес.

Дядо Кольо в синя фланелка и дочени панталони работеше усърдно с метлата и на тази незабележима улица събираше внимателно и съсредоточено боклука.

Край него мина млада жена. И в место поздрав му подхвърли:

– Бай Кольо, пак ли чистиш?

Старецът въздъхна:

– Неразбран народ, Станке, няма поправия! Кой каквото си купи от магазина на Калчо, опаковката му все тук я хвърля. Отзарана щях да бия едно циганче. Изяде си вафлата и хоп, опаковката на земята. Днес ще почистя и ще видиш колко време чисто ще остане. Пък като дадат помощите ела гледай какво става!

– Цигани, българи, всички правят боклук, – в същия дух му отвърна Станка. – И на нашата улица е същото. Когато имахме още добитък ринехме лайна, а сега найлони.

– Е, аз реших да почистя, че гостенка чакаме. Жената готви, а аз чистя.

– Коя е гостенката ви? – попита Станка.

– Дъщерята с децата. Нали сега са в София. Отпуска била, че решила преди да тръгнат за морето да се отбият и у нас.

– Е, то хубаво, – зарадва се искрено Станка, – Викаш и внуците ще дойдат ….

– Да, с тях ще бъде. Отдавна не сме ги виждали с бабата.

– Е, по тоя случай заслужава да е чисто, – засмя е Станка, – иначе какво ще си помислят софиянците за нас?

И жената отмина нагоре, а бай Кольо продължи да размахва още по-юнашки метлата.