Реши Павел Соколов да се ожени. Време му беше, неговите връстници имаха вече деца, които ходеха на училище.

Не, че нямаше приятелки, но искаше да срещне истинската си любов. Скоро се запознаха със Катя и той буквално хлътна по нея. Щом я видя си каза: „Тя е, жената на моя живот“. Катя също го хареса. И започнаха да излизат заедно.

Не се мина много и двамата решиха да се оженят. Те бяха много щастливи и сватбата им бе превъзходна. Гостите се възхищаваха на младата двойка:

– Колко са красиви и двамата.

– И децата им ще бъдат хубави.

– И как се разбират само.

– От тях ще излезе добро семейство.

Дойде края на тържеството, младоженците си взеха довиждане с гостите и тръгнаха за дома си. Очакваше ги първата им брачна нощ.

На следващия ден бяха планирали да се срещнат с приятели в близкото кафене, където да продължат празненството.

Хората бързо се събраха, но младоженците нещо се бавеха. След дълго чакане младата двойка се появи на вратата на заведението.

Под окото на новоизпеченият съпруг имаше голяма синина. Приятелите им бяха ужасени:

– Какво се е случило?

– Как успя да получиш тази синина?

Петър мълчеше навел глава. Катя не издържа и започна да разказва:

– Отидохме си в къщи. А този, – кимна тя към мъжа си, – на сватбата се бе напил. Два часа без да спира вдигаше невъобразим шум. Велосипед някакъв търсеше.

– Яко е препил нашия, – обади се някой от компанията.

Катя възмутено продължи разказа си:

– По едно време започна да готви супа.

– Е, хубаво, поне няма гладна да останеш, – пошегува се друг.

Катя гневно изгледа присмехулника и каза:

– Това не е всичко….. По едно време се умълча и ме погледна, а след това ми каза: „Момиче, а вие кога….. ще се приберете у дома“.

Компанията затаи дъх.

– Тогава го халосах с черпака – каза тъжно Катя – и той дойде на себе си!

Попитали една душа, която била достигнала зрялост и дълбочина в познаването на Господа.

– Каква е тайната на твоя успех?

Тя отговорила:

– Обръщайте внимание на предупрежденията.

Ние за това не разбираме Бога, защото не сме внимателни към Неговите нежни предупреждения, Неговата блага строгост, тактично Му принуждение и Неговия тих глас.

Духането на тихия вятър едва се чува, то трябва да се усети. Божият нежен натиск върху сърцето и мозъка е като докосване на утринния галещ бриз.

Тихият Му глас, почти срамежливо се обръща към сърцето ти и ако се вслуша в Него, ти ясно ще чуваш с ухото си какво ти говори.

Този глас е предназначен за любимият. Любовта винаги  внимателно слуша и най-малкият шепот. Но ако не вярвате на любовта и не отговаряте на нейния зов, тя си отива.

Бог е любов и ако искаш да Го познаваш, непрекъснато се вслушвай в нежните Му призиви.

В разговор, когато искате да изречете дума, вслушайте се в предупреждението на тихия глас и замълчете.

Животно от Калифорния, което се чувствало самотно, много искало да бъде с други коне. Тогава то решило да побегне през прозореца на конюшната.

Но до своите събратя, намиращи се в другите помещение, конят не достигнал, защото се заклещил в прозореца и успял да излезе само наполовина.

Собствениците на животното извикали пожарникарите, а на тях им е бил необходим цял час, за да освободят пленника

След това коня бил заведен при ветеринара за преглед. Особена тревога предизвикало състоянието на краката на неуспешния беглец.

За щастие този инцидент завърши за коня без последствия. Той се оказал напълни здрав.

Съседите имат красива бяла пухкава котка. Виждам я често да идва при нашия котарак, но странно от нея мяукане до сега не съм чула.

По-късно разбрах, че тя е глуха. Интересно, как ли я викат съседите, да се прибере у дома?

Имах възможност да видя и това как става.

Късно една вечер, когато беше доста тъмно, забелязах съседа с голям фенер до оградата. Той освети нашата градина.

След няколко минути от храстите изскочи бялата котка, прескочи оградата и изчезна след стопанина си.

И това се случваше всяка вечер.

Смята се, че дори най-красивите замъци не са много удобни за живеене.

Съществува мнение, че в техните вечно студени, мрачни помещения дневната светлина е изключително рядко и изключително дозирана.

Отчасти тези думи са верни, но в румънския замък Пелеш нещата са съвсем различни.

Кралят на Румъния Карол I замисля да построи замък в живописен ъгъл на Карпатите.

Преди да избере проект, по който да бъде построен замъка, кралят последователно отхвърлил няколко други и избрал този, който според него бил най-добрият.