Архив на: admin

Празник в Бриле

Всяка година в холандския град Бриле, точно на 1 април се отбелязва въстанието, което е избухнало против испанското владичество през 1572 г. В този ден гражданите се обличат в носии носени през 16 век и възстановяват картината на въстанието в центъра на града. Това шоу привлича много туристи.
През 1572 г. Бриле е бил освободен от испанско владичество с помощта на армия състояща се от английски пирати, които основно нападали испански кораби.Тези пирати се били присъединили към Вилхем Орански в борбата за освобождение на Холандия от испанците.
Възстановяването на въстанието представлява спектакъл от пет части, като действието се развива на площада и улиците на Бриле. В първата част капитана на пиратите Копелщок идва в града с послание от адмирал Люми, във втората Копелщок съобщава на кмета на града за намерението си да завладее града и го приканва да капитулира, последва отказ. В третата част се намесва и самият адмирал Люми, който също предлага на кмета да се предаде, но той отново отказва, вследствие на което в Бриле започва първия бой. В четвъртата част вече са разрушени северните укрепления на града. Между двете армии става грандиозна битка. В петата част управата на града напълно капитулира и пиратите тържествено обесват командния състав на испанската армия.
Между четвъртото и петото действие завоевателите преминават през града в карнавално шествие. След тържеството празникът продължава в градските кръчми.
Всяка година холандците си спомнят историята на робството и освобождението на страната си от испанците, но това не им пречи да се веселят и празнуват.

На практика е реализирана идеята за левитация

Канадски инженери са създали летящ микро-робот. За преместването си от едно място на друго той използва магнитното поле на земята. С други думи казано на практика е реализирана идеята за левитация.
Микро-роботът тежи само 0,83 грама, но въпреки това той може самостоятелно да се придвижва в триизмерното пространство. Снабден е с няколко електромагнита, които създават около него триизмерно, параболично, магнитно поле. Като че ли робота се е намагнетизирал сам и „сядайки“ на магнитната парабола успява да се задържи , като на подпора, за сметка на постоянното магнитно поле на земята.
От това, че микро-системата на робота е способна да променя динамичното напрежение на един или друг магнит, около робота се появи разлика в полетата, която се явява причина за придвижването му в една или друга посока. Фактически създателите на този мини-робот са успели да разработят система на координация за магнитно поле в пространството, която буквално казано води робота. При промяна на положението на координационния център,  микро-роботът плавно се премества.
Миниатюрният робот е снабден със специални клещи, които се отварят при нагряване с лазер и се затварят при изстиване. С помощта на лазер се определя точното местоположение на роботът в конкретен момент.
Какво е предназначението на този робот? Къде може да бъде използван? Мястото му е предимно в химическата промишленост. Ако дадено помещение е замърсено с химикали, той може да го очисти.

Що е това Монополи?

Монополи е английска дума и означава монопол. Днес тя е настолна игра. В нея играчите се стремят да добият печалба чрез икономическа дейност, включително купуване, наемане и отдаване на имоти.
Хвърлят се зарове и се предлагат „пари“, след което играчите се придвижват по игралното поле. Целта е добиване на пълен контрол над пазара от един, единствен продавач.
В играта участват осем души. Търговете за закупуване на имоти започват, когато има три не закупени такива. След като всички имоти се разпродадат, играчите търгуват по между си, за да могат да застрояват след това. Целта на застрояването е да се вземе „наем“ от останалите играчи.
Играта е много красива. На всяка страна на дъската са нарисувани гари, булеварди, улици. Всяка улица е разделена на части. Интересното е, че за да може да строи, играча трябва да е събрал   всичките й части.
Един играч плаща наем на друг, ако е попаднал на негов участък. Победителят обира парите на всички останали.
Играта е изобретена от Чарлз Дароу по време на Великата Депресия през 1934г. Проектът на играта бил представен на компания Паркър Бразес, която не я приема под предлог, че има 52 грешки в дизайна.
Тогава Дароу осъществява  проекта си със свои сили. Той продал 5000 копия на играта, които били саморъчно направени. По-късно той отново се обърнал към представители от същата компания и през 1935г. „Монополи“ станала най-продаваната игра в Америка. От нея са продадени над 250 милиона копия до днес. Тя е намерила широк отклик и в нашата страна.

Скритата лъжа

Човек винаги иска да заработи нещо за сметка на друг, колкото може повече, използвайки ситуацията, обстоятелствата, случая, необходимостта. Хитростта и лъжата са в един отбор и печели този, който успее да всее по-голяма заблуда в околните.
Ето какво имам в предвид. Имаме кутия с шоколадови бонбони. Изглежда внушително и съблазнително. На обратната страна с малък шрифт, залутан между многословната информация за състава и продуктите вложени в бонбоните, неразбрано е обозначено теглото на опаковката.
Отварям кутията и какво виждам? Тридесет бонбона и още 10 свободни места за тях, които са заглушени с красиви орнаменти. Място за бонбони има, но тях ги няма там.
Във фабриката са решили, че така може би е по-добре. Странно нали? Днес производителите икономисват не само количеството в предлаганата стока, но и продуктите, които влагат в тях. Какво ли не се прави, за да се издържи на конкуренцията!
Въпросът е: Така ли трябва да бъде? Ако това е допуснато да се случва, нима ще си затваряме очите и ще мълчим? Можем ли да живеем без да се лъжем един друг? Нима правилото „изгодата за един е в ущърб на друг“ ще продължава вечно?

Открита е Световна цифрова библиотека

Всеки от нас е посещавал поне един път градската библиотека. Съвременните библиотеки са снабдени с компютри и техника за съхраняване на книгите. Картонените каталози, макар и стари все още се налагат над информацията заложена в компютрите за наличните книги в библиотеката.
Четем и теглим книги от Интернет библиотеките на собствените си компютри. Днес има още една придобивка в Интернет пространството. Открита е Световна цифрова библиотека.
За да се реализира проекта са дигитализирали множество редки книги, ръкописи, картини, музикални партитури, записи, филми, снимки, чертежи, за което е било необходимо срок от четири години. На помощ са се притекли представители на ЮНЕСКО, сътрудници от библиотеката на конгреса в САЩ, а също и редица  частни финансови фондове. Над съдържанието на веб-сайта на библиотеката са се трудили сътрудници от библиотеки и културни учреждения на различни страни като: Русия, Бразилия, Великобритания, Китай, Египет, Франция, Япония, Саудитска Арабия и САЩ.
Автора на идеята за създаване на Световна цифрова библиотека е Джеймс Билинктон, ръководител на библиотеката на конгреса в САЩ.
Сайта е достъпен на седем езика: арабски, китайски, английски, френски, португалски, испански и руски. Материалите в библиотеката са на много повече езици, говорими днес и преди.
Световната цифрова библиотека спомага за намирането и изучаването на материали необходими на всеки желаещ готов да се потопи в съкровищницата на световното културно наследство. Документите са разпределени по хронологичен и географски признак. Освен това търсените материали могат да се намерят по тема  и по типа на търсения обект.
Целта на проекта е да се създават международни и между-културни връзки всред педагози, учени….и всички заинтересовани от това лица.
Адреса на Световната цифрова библиотека е: www.wdl.org.
В края на 2008 г. заработи подобен проект. Бе открита Европейска библиотека (Europeana.eu). В проекта са участвали всички страни от ЕС. Съдържанието на библиотеката включва 2 милиона източници на 23 езика и обхваща две хилядната европейска история. Заинтересования европеец може да избира между епоса на Омир и френските рецепти с шунка.
Библиотеката не преследва никакви комерсиални цели. Планира се през 2010 г. колекцията на библиотеката да стигне до 10 милиона източници, което е само 1% от Европейското културно наследство.
Библиотеките са центрове, към които се стремят жадни за знания хора. Въпроса днес е: Искаме ли наистина да четем?