Скоро бях болна. Болестта толкова силно ме бе смачкала, че не бях в състояние да върша нищо, а тялото ми се гърчеше от непрестанната болка, Лечението вършеше своето и имаше резултати, но за това беше нужно време.
Като безкрайна река течаха минути, часове, дни, седмици, но монотонността на ежедневието бавно ме убиваше. Болката бе непоносима и единственото, което можеше да ме отвлече от физическото ми страдание беше четенето на книги,
Мислех си, коя е причината толкова много да обичам книгите? Нали те ни извеждат от реалността и ни потапят в някакъв измислен свят. Но именно тук ни е хубаво, защото по-добре разбираме хората, техните проблеми и желанието да общуваме с тях се засилва.
Книгите са станали наши приятели, защото излъчват мир, любов и доброта, Тук никой не те обижда, не те наранява. Днес, като никой друг път книгите са станали необходимост за нас. На кого те са нужни? На децата ни, на всеки, който търси истината и отговора на вечните въпроси.
Книгата те кара да размишляваш, съпоставяш, съизмерваш. От средата на многомилионния боклук изпълващ развлекателни и интелектуални издания, трябва да отделиш късчета, които да станат твоя духовна храна. Книгата като перлена огърлица украсява живота ти, тя е твоя мъдър съветник, добър събеседник и утешител на измъчената ти душа.
Книгите пронизани от любов към хората и техния Творец, за много ще станат опора в трудния път на живота. Те са пристанище на мир и доброта за всеки от нас.

Децата са обикновено агресивни и не вслушващи се в никакви съвети или прекалено изпълнителни и пасивни. От къде идва всичко това?
Ако детето прекарва повече време сред природата и му позволяваме самостоятелно да опознава света, то ще се развие нормално. Желанието да твори, да проявява инициатива и  мисълта, че трябва да съобразява собствените си желания с околните му помагат да се изгражда като личност.
Забелязваме как паметта, която не играе роля при играта на пясъка, при пързалката или люлката, остава да доминира при развитието на душата. Ако тя оседлае чувствата и здраво държи юздите им, познаването на околния свят, търсенето, експериментирането и самото творчество заглъхват.
Децата, чиито родители прекалено много ги контролират, като ги задължават да учат множество текстове и стихове наизуст, да ходят на уроци по езици, да се учат  майсторски да свирят на даден инструмент, да посещават различни уроци по танци, изостават в развитието на своята самостоятелност.
В последните години малчуганите прекарват десетки часове пред телевизора или телевизионната игра, стават пленници на компютъра. Тези съвременни вундеркинди имат свръх памет, която избягва всякакво развитие на инициатива и самостоятелност
Едно дете не се нуждае от програма, която да му казва какво да прави или какво да не прави. То се нуждае от осмисляне на това, което прави, защото в противен случай самото действие ще се превърне в ненужно бреме за него.
Подрастващият влиза в ролята на всезнаещ, само и само да бъде похвален, да се задоволи неговото щестлавие. Ако в цирка е „червенокос“,  в компанията чудак, то в обществото е компетентен по всички въпроси. Когато човек се развива нормално, тези проблеми отсъстват. Колко енергопотенциал изгаря напразно?
Подтискайки самонициативата и самостоятелността на децата си ги превръщаме в реалисти, педанти, играчи, но играчи без риск и без истински победител.

За Scirocco се разказват легенди. Неговото начало е поставено през 1977 г. Няколко пъти неговото производство се е прекратявало, но с нова сила се налага на пазара днес. Сегашното поколение автомобили е едва трето подред за изминалите 35 години.
Новия Volkswagen прилича на митично животно, чийто аналог няма да откриеш в дебрите на още не изучената фауна. Земния Scirocco явно не е за отхвърляне.Визуалния център на тежестта му е разположен някъде доста ниско. Бизнеса си знае работата. Щом е създал такава кола, то пред нея е поставена определена цел. Дизайнерите на Volkswagen още от самото начало подчертават, че Scirocco е спортна кола приспособена за градски условия.
Като цяло колата изглежда доста ограничена. Всички детайли се допълват взаимно. Те са като части от пъзел, които сами по себе си могат да не са нищо особено, но заедно създават една абсолютно уникална картина.
„Лицето“ на Volkswagen e много сериозно. За това е виновно „тенекиеното“ покривало на колата. Линията образувала се над фаровете прилича на намръщени вежди. Оригинално изглеждат мигачите и фаровете за мъгла.
Спортните амбиции на Scirocco особено ясно се подчертават от нейния профил, напомнящ хищник готвещ се за скок. Огромните 17- инчови колелета са несъразмерни със скромните размери на автомобила.
Емблемата е разположена не на радиатора, а на капака на колата, което може да покаже уникалността на модела.
Колата е тествана върху нестандартно замръзнало езеро и пробег от 300 км по замръзналите пътища на Севера.
Колата е много хубава от вътре въпреки, че не се забелязва нещо особено в сравнение със стила на останалите модели Volkswagen. Седалките са отлични, но максималното им ниско положение е недостатъчно.
За тези, които обичат да натъпкват 6-7 човека в колата си, Scirocco няма да се окаже добра придобивка. Задната седалка е разделена на две така, че в колата се побират само четирима .
За практичните автомобилисти е интересно да знаят, че ако се махне гърба на задната седалка, обема на багажа в автомобила се увеличава от 292 до 755 литра. Може би практичността е последното, което биха оценили потенциалните купувачи, но дали е удобна и приложима във вашия живот, решете сами. И ако това е така станете неин собственик.

Това е най-престижната награда в САЩ в областта на литературата, журналистиката, музиката и театъра.
Ето и историята на нейното учредяване.
През октомври 1911 г. умира унгарския магнат Джозеф Пулицър. Съгласно завещанието му е основан фонд на негово име. Магнатът е оставил 2 милиона долара за учредяването на награда в областта на литературата, журналистиката, музиката и театъра. Размера на наградата бил 10 хиляди долара и трябвало да се присъжда всяка година.
Комисията, която е определяла на кого да се връчи наградата, често е търпяла критика, за неправилно оценяване на талантите  в изброените по горе области. Конфликтите са възниквали между комисията за преброяване на гласовете и самите съдии.
В категорията за журналистика най-често награждавани са изданията на „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Пост“, „The Wall Street Journal“. Случвало се е комисията да посочи и по-малко известни вестници.
Тази година вече се знаят имената на наградените. „Ню Йорк Таймс“ бе отличен с 5 номинации.

В нашия свят все по-трудно се намира кътче от природата, до което се е докоснала човешка ръка, но не е унищожено. Все пак ако опитаме можем и да намерим такова.
Какво ще кажете за остров Сарк, който се намира по средата на Ла-Манша. Там всяка година през пролетта се провежда своеобразен фестивал „Седмица на дивите цветя“.
Тогава на острова цъфтят множество жълти, бели, розови, сини и виолетови цветя.
За любителите на природата и това „многоцветие“ се организират екскурзии и изложби. А за тези, които желаят да изучават флората на острова самостоятелно, се предлагат специални брошури, в които се описва растителността на Сарк и се предлагат живописни маршрути.
Какво знаем за остров Сарк? Той е най-малкия от четирите Нормандски острова, разположен на около 80 мили разстояние от южния бряг на Англия. Острова се намира под юрисдикцията на Обединеното кралство и може да се разглежда, като най-консервативното място в него.
До скоро на острова е съществувал феодален строй, с други думи, цялата земя на острова е принадлежала на „сеньора“, който я е управлявал с помощта на „съвета на старейшините“. Едва през 2008 г. жителите на острова решават да си изберат парламент.
Ако административната система на острова е претърпяла изменение, то природата на Сарк е запазила своя чар. Там няма автомобили и хората се предвижват със велосипеди или конски впрягове. Затова пък имат живописен залив, горски пътеки, пещери, скали и множество възможности за общение с природата.
Макар и населено това кътче от планетата ни още е запазило девствената си красота. Не е ли чудно, че можем да се докоснем до тази красота и да й се наслаждаваме? Но нека помним, че ще я имаме дотогава, докато се грижим за нея и я опазваме!