Модата на закръглените жени остана в далечното минало. В последните няколко века манията жената да е слаба и стройна е обхванала повечето представителки на женския пол. Ето ви и един пример от близкото минало, красноречиво говорещ за влиянието на рекламата върху умовете на хората. Това може да се наблюдава и днес в различни нюанси и аспекти.
В края на 19 век в Ню Йорк мексиканец започнал да предлага „чудно средство за отслабване“. То представлявало бутилка пълна със живи сегменти на глисти. Начина на употреба бил много прост. Бутилката трябвало да се изпие на веднъж и веднага започвало чудодейното отслабване.
Мексиканецът твърдял, че този вид лентов червей, не носи никаква вреда на здрав човек, но затова пък го прави по-строен.
Странно, но и тогава са се намерили хора, които са повярвали на невероятната реклама и са си купували от бутилчиците.
Този метод за отслабване бил усъвършенстван. От 1920г. до 1930г. се продавали капсули със сегменти на лентов червей. Дори се правели експерименти с хапчета за отслабване, които съдържало яйца на различни видове червеи.
През 1930г. „чудното средство за отслабване“ било забранено, но нелегално се продавало до 1970г.
Какво ли не прави човек от глупост и суетност? Желанието да изглеждаме като….няма ли да ни коства здравето, а понякога дори и живота?

Съществуват хора, които не ядат месо, но не бях чувала за животно да се отказва от такъв деликатес, особено ако вида му изисква това, но такъв случай вече съществува.
Една млада англичанка намерила на улицата бездомно, малко котенце. Тя го приютила в дома си и му предложила в паничка късчета месо от кокошка. Котенцето даже не погледнало към храната. Рибата също не възбудила желанието му за ядене, но когато видяло кошчето с обелки от плодове и зеленчуци се хвърлило към него с голямо настървение.
Дори и днес двегодишният котарак, в който се е превърнало малкото, безпомощно котенце, продължава да отказва предложените му котешки консерви.Вместо месо той с удоволствие си похапва брюкселско зеле, аспержи и банани.
Такова поведение би предизвикало у всеки недоумение. Знаем, че котките са месоядни животни и не ни е ясно, може ли такова животно доброволно да се откаже от храна с месо, която му осигури жизнено важни съставки и вещества необходими за организма му, като таурина и аминокиселините, които са необходими за котешкото зрение.
Когато момичето, намерило котенцето, между зеленчуците и плодовете тайно подпъхвала късчета месо, нашия „вегетарианец“ ги забелязвал и оставал в паничката недокоснати.
Странен котарак и странно поведение, но щом може да живее и съществува така, какво можем да кажем? Сблъсквайки се с невъзможното в живота, трябва да имаме нагласа да го приемем спокойно. Между хората има чудаци, но както разбрахте и животинския свят не е лишен от това.

Една жена би искала да бъде обичана, особено от човека до себе си, а за това е необходимо правилно да оценява съпруга си. Какво имам в предвид ли?
Да ценим някого означава да уважаваме неговото достойнство, да бъдем благодарни за това което е и не на последно място да отчитаме това, което прави за нас.
Ето и няколко предложения за развиване чувството на признателност.
Първо трябва да сме наясно какво трябва да ценим в мъжа до себе си. Може би едно от тях е характера. Например честност, надеждност, доброта, любов…Когато цените тези му достойнства, вие му помагате да стане по-добър и по този начин спомагате за укрепване на вашите взаимоотношения.
А интелекта? Какво можете да цените в мъжа си, като негови интелектуални качества?
Навярно смятате, че е необходимо да се обърнете сериозно внимание на неговото образование, знанията му като цяло, разсъжденията му или творческите навици. Възможно е той да е особено талантлив в математиката, науката, търговията или изкуствата. Но за мъжа не е нужно обезателно да бъде много образован, за да има интелектуален талант. По-висок интелект се наблюдава при обикновените хора в човешкия род и често той е сред най-скромните между тях.
Ако една жена е достатъчно внимателна, за да забележи интелектуалните способности на съпруга си и вярва в тях, то няма да й коства никакво усилие, за да се възхищава от тях.
Вижте какво прави той за вас! Забелязвайте, ценете и най-малкото, което прави в случая. Например, когато носи тежките чанти, които сте напълнили в магазина, отваря вратата пред вас, за да минете, спомня си вашия рожден ден или ви звъни по телефона, за да разбере как сте, това красноречиво говори, че сте много скъпоценна за него. Ценете това, че поправя, ремонтира уредите в дома ви, отменя ви в гледането на детето, мие съдовете или отива в магазина вместо вас.
Не забравяйте да му благодарите за това, което върши. Например грижата му всички неща да са си на мястото в дома ви, според предназначението им или умението му градинката пред дома ви да изглежда привлекателна.
Ценете нещата, които купува за вас: мебели, парфюми, дрехи, накити…. не забравяйте и за парите, които ви дава, за да купите необходимите продукти.
Помислете добре, ще бъдете ли щастлива, ако той общува по-дълго с децата ви? Много жени смятат това за задължение и не разбират, че тези усилия се нуждаят от възхищение. За тях това е очевидно, просто нещата, които трябва да направи съпругът им.
Погледнете как е било в миналото. Мъжът е бил длъжен да се грижи за прехраната на семейството и да построи дом за всички. Негова грижа е била защитата на всеки член от семейството. Това е всичко, което са очаквали от него. С други думи ценили са неговото съществуване. А така ли трябва да бъде?
Един от най-големите недостатъци на всеки човек е неблагодарността. Да, имено неблагодарната жена е причина за възникване на сериозни проблеми в съпружеските взаимоотношения.
Вижте, не страдат ли от тези недостатъци и децата ви? Поведението им оскърбява ли околните? Най-лесния начин да възпиташ детето си в лошо, е да му даваш повече, отколкото може да оцени. Това се отнася при взаимоотношенията и с по-възрастните. Ние се проваляме не от богатството и разкоша, а от неумението си да ги оценим.
За да бъдеш ценен, трябва правилно да оцениш партньора си, това ще заздрави самочувствието и на двама ви и заедно по-лесно ще преодолявате трудностите.

Днес много често се говори за опазване на околната среда, намаляване на вредните емисии. Ето ви един фрапиращ пример, всеки човек в България притежава кола, но замислял ли се е някой, че с тях замърсяваме въздуха, а от там тровим и собствените си организми. Тогава какво, да не караме коли ли? Кой ще се откаже от такова удобство?
Днес много инженери търсят алтернативни методи, чрез които създават екологично чисти и не замърсяващи въздуха превозни средства. Именно за такъв вид кола искам да ви разкажа.
Група британски инженери са създали състезателна кола от зеленчуци, която се задвижва с гориво от растително масло и отпадъци от производството на шоколад. Максималната скорост на тази кола е 220 км/ч.
Всички части на болида са направени от хранителни продукти. Волана на колата е от материал, който се произвежда от моркови и други кореноплодни растения. С други думи казано, нано влакна съдържащи се в морковите се смесват със високо технологична смола в определени пропорции.
Частите на тялото са изработени от полимери в основата, на които стои картофеното нишесте. Тапицерията на седалките е направена от ленено влакно, а пълнежа им е от пяна съдържаща соево масло и рециклиран полиестер.
Смазочните материали са направени не от нефт, а от растителни материали.
Наистина, това е една екологично чиста кола направена от зеленчуци и хранителни отпадъци. Интересно, кога ли ще можем да изпробваме и ние такова в возило?

В Нова Зеландия птиците са били в огромно количество, днес те наброяват над 250 вида. Един от най-интересните представители е птицата киви, наречена аптерикс (apteriks). Името вероятно не е случайно избрано. Добре но нали това е птица и тя има криле защо тогава е наречена безкрила?
Кивито е малка кафеникава птичка с размери на малко пиленце. В добавка има дълъг и  тънък клюн. Въпреки названието си тази малка птичка има криле, скрити в перата. Но тя не лети с тях, защото не може,  с тях тя бяга по-бързо. Ето защо местните хора са я нарекли безкрила.
Тази птица притежава доста интересен орган. Накрая на клюна си има ноздри, които и служат така, както бастуна на слепия човек. Когато се движи, опипва с клюна си  наоколо, за да си намери червейчета.
Невероятни по размери са яйцата й. Изглеждат прекалено големи за тази малка птичка. Те са 13 сантиметра дълги и 7 сантиметра широки.
Невероятна птичка нали?