Говорим за опазване на природата, а какво правим? Тровим я необмислено с нашите действия. Един от начините е чрез пестицидите. Те убиват не само вредителите, но влияят на земята и растенията, които се отглеждат в напръскания с химикали участък.
Много страни прибягват до естествени средства за контрол над вредителите. Така е и в Израел. Правителството на страната финансира програма за увеличаване на гнездата за сови около земеделските участъци. Защо точно за сови? Защото совите  ловят гризачите, които увреждат посевите.
Израелските учени са достигнали до извода, че този метод за контролиране на популацията на мишките е много по икономичен, отколкото екологично опасните пестициди.
Совите също не са пощадени от разпръскването на различните химикали. Хиляди птици от този род са загинали след, като са яли месо от мъртви мишки, отровени от пестициди.
Проекта за размножаване на гнезда за сови не е нов. Той е стартиран още през 1983г. в долината на Бейт-Шана. Сега в Израел има хиляди гнезда за сови.
Фермерите от палестинските територии и съседна Йордания също са възприели израелската тактика. Там сега има десетки хиляди гнезда, създадени от човешка ръка, за да бъдат опазвани селскостопанските райони от гризачи.
Време е да се замислим за естествени източници унищожаващи вредителите по културите. Много пъти са се поемали такива инициативи, но те като че ли остават единични случаи в практиката. Традиционните химикали, които използваме за борба с вредителите, унищожават не само враговете на земеделските култури, но се напластяват в отглежданите растения и водят до развитие на ракови заболявания при човека. Докога ще е така? Няма ли да спрем да тровим всичко около нас?
Ако продължаваме така, последствията ще са пагубни за здравето и живота ни.

Тя бе дребна женица. Времето не я бе пощадило и дълбоко бе врязало браздите си във високото й чело. Винаги бе приветлива и усмихната. Край нея човек се чувства спокойно и добре.
Днес тя разговаряше с мъж на средна възраст. Бели кичури коса издайнически надничаха зад ушите му. Познавах го отдавна. За мен той бе несигурен и неуравновесен човек. Дори, когато започнеше да говори, с мъка изтегляше думите от устата си. Речта му се насичаше от множество „ъ..ъъъ“.
Колко странно. В разговора му с тази жена думите му се лееха леко, самият той изглеждаше въодушевен от това, което споделяше. Някаква скрита енергия бликаше от него и заразяваше наоколо. Не можех да го позная. На какво се дължеше тази промяна?
Тази жена възприемаше този човек по определен начин, за нея той бе добър и начетен мъж. Да, нейното отношение бе причината за превръщането на несигурния и податлив на влияние човек, в уравновесен, знаещ и можещ индивид. Бях изненадана.
Когато започвах разговор с някой човек, който познавах, имах определена нагласа и очаквания от него. Ако бях свидетел на повече отрицателни моменти в живота му, го възприемах като неудачник, човек на когото не можех да разчитам. И това мое отношение, като гъста мъгла обвиваше събеседника ми и той се изявяваше така, както очаквах.
Ако можех да виждам с очите на тази жена, само положителното в човека, това би го променило. Първо биха се изменили очакванията ми, а след това и поведението на съответния човек.
Ето ви и един пример. Когато взимате книга, повест, разказ, статия, стихотворение вашите очаквания са свързани с името на автора. Ако той ви е заинтригувал преди и ви е доставил удоволствие, то с нетърпение четете нещо излязло изпод перото му. Дори понякога ако това, което е написал не ви хареса, просто си казвате, че той е добър, но виж това не му се е отдало добре. Оправдавате го, че не във всичко човек може да успява и причина затова е симпатията, която сте изградили към него. Готови сте да му простите и слабите редове и неритмичните стихове, нали е станал ваш любимец.
Но ако авторът ви е разочаровал с първото прочетено от него, срещнете ли нещо ново от него, бихте го подминали с пренебрежение. Нима човек не се променя? Всеки греши, но падайки и ставайки, той се изгражда и развива. А кои сме ние да му слагаме окови и да спираме подема му.
Променяйки отношението си към хората им влияем. Нека това отношение да е положително, с очакване той или тя да са най-добрите в дадена област и чудото ще стане пред очите ни. Невзрачните, неуравновесените, неудачниците……, списъка може да продължите и вие, се превръщат в силни хора, с ясна и точна мисъл, които отстояват интересите си, знаят какво искат и намират начин как да го постигнат.
Не случайно се казва, че една жена може да въздигне или да срине един мъж и всичко това с едно „обикновено“ отношение.
Ако искаме да видим хората променени около нас, разбира се в положителна посока, трябва да изменим отношението си спрямо тях и то към добро.
Не мечтайте, не искайте, а очаквайте доброто в отсрещния и непременно ще го видите.

Всеки от нас има по три имена собствено, бащино и фамилно. В Чехия например хората имат само по две имена, но съм срещала и човек с много дълго име, не само като брой букви, но състоящо се от множество допълнителни имена. За евреите даването на име е много важно нещо, защото бъдещето на новороденото е свързано с неговото име.
На остров Папуа-Нова Гвинея има доста интересен обичай свързан с даването на име. На новородено момче не се давало име, докато баща му не убиел човек с име, което искал да даде на сина си. Не си мислете, че всеки знаел истинското име на човека. Как така?
Именно поради този кървав обичай хората имали по две имена. Едното било истинското, а другото за пред хората. Истинското име се знаело само от най-близките и то се пазело в тайна. Ако кажеш истинското си име на някого това означавало да попаднеш в смъртна опасност.
След като бащата убиел набелязания човек и му отрязвал главата, синът му получавал името на убития. Отсечената глава се балсамирала и запазвала в дома на убиеца.
Странен обичай и тежки последствия, водещи до смърт, ако някой научи истинското ти име. Може би с това се е целяло, новородения наследник единствен да притежава това име, без да бъде застрашен от конкуренцията на друг.
Холандската администрация, както можела се борела с този обичай, но премахването му станало чак през 20 век.
Какво голямо значение се отдава на едно име. Но нали човек сам издига името си, а не то него?

Познато ли ви е това чувство? Ако още не сте разбрали за какво става въпрос, ще ви приведа няколко примера.
Ако човек държи ръката си над огъня, той чувства болка. Болката е едно от проявленията на дискомфорта. Защо човек трябва да усеща болката? За да махне ръката си от огъня и да я спаси от по-тежки изгаряния.
Какво правите, когато седнете на остър предмет? Скачате. А, значи отстранявате причината, която ви причинява дискомфорт.
Какъв е изводът? Дискомфортът трябва да се премахва. Това чувство сигнализира, че нещо не е наред и то трябва да се отстрани. Всички чувства са предназначени да ни сигнализират нещо.
Умората е също проява на дискомфорт. За какво сигнализира тя? Това е сигнал, че организма ни трябва да почива. Той е на предела и за да може да продължи да действа правилно, му е необходима отмора.
Ако човек не обърне внимание на сигнала за умора, може да припадне, а понякога това води и до болестно състояние.
Ето ви пример за това. Човек работи на компютър. Седи през цялото време и рядко се движи. В резултат на това мускулите на гърба започват да се уморяват и ако човек не обърне внимание, започва да усеща болки в гръбначния стълб. Ако човек се опита да премахне болката с хапчета, но не промени начина си на действие, прешлените на гръбнака започват да срастват и да се деформират. Болката става постоянна, а да се поправи положението е вече късно. Човека става зъл и раздразнителен. Работособността му намалява. Енергията му се губи. А дори и да поиска да промени начина си на живот, вече не са му останали сили за това. Точно така изглежда нещата, когато вместо да премахне дискомфорта, човек се опитва да притъпи това чувство. И колкото повече притъпяваш болката и се мъчиш да не я усещаш, толкова по-трудно светва червената лампичка за предупреждение, че нещо не е наред. Към какво води това? Живота става непоносим.
Много хора са привикнали да търпят дискомфорта, но това не ги прави нито по-здрави, нито по-спокойни, нито по-работоспособни. Затова разберете причината премахнете я и живейте по-дълго и по-добре.

Да виждаш в тъмното без източник на светлина е невъзможно. Не говорим за конкретно виждане на обектите, а по-скоро за усещането им като форма, обем и плътност. Такова осезание притежават само прилепите.
Техен първи изследовател бил италианския учен Лазаро Спаланцани. Той поставил в тъмна стая прилеп и сова. Забелязал, че прилепа се ориентира в обстановката много добре, дори и без светлина, а совата не. Ученият предположил, че причината за добрата „навигация“ се дължи на „шестото чувство“ на животното. Но дали е бил прав в това?
Малко по-късно от неговите изследвания се заинтересувал швейцарецът Шарл Журин. Дори направил свой собствен опит. Запушил ушите на прилепа и животното загубило ориентация. Журин предположил, че „шестото чувство“ на прилепа е свързано със слуха. За съжаление от неговите изследвания никой не се заинтересувал.
Учените продължавали с експериментите. Избождали очите на прилепите, но те въпреки всичко преодолявали препятствията. Всички твърдели едно и също: „Това поведение е в резултат на „шестото чувство“ на животните“.
Може би нещата щяха да продължават така и до днес, ако във всичко това не се бе намесил американският биолог Доналд Грифин, който започнал изследванията си върху прилепите през 1930г. Четиринадесет години по-късно, той публикувал резултатите от работата си, които неоспоримо доказвали, че прилепите използват ултразвуков ехолатор.
И тази тайна на загадъчните животни била разкрита, но затова колко много прилепи били осакатени и унищожени в името на науката.