Изобретателната  домакиня експериментира в какво ли не. Ето ви и една чудесна рецепта.

Лукът се нарязва на колелца. Приготвя се смес от брашно, мляко и яйца. Вместо мляко може да се използва майонеза. Бърка се , докато добие вид на сметана.

Лукът се потапя в образуваната смес и се пържи в растително масло.

Ако кръгчетата лук предварително са потопени в ситно натрошени сухари, ще получите по-хрупкава повърхност.

Полученият деликатес може да се консумира добре с бира, но ако не сте любители на бирата,  това не е фатално. Опитайте! И така е вкусно!

В Кавказ ботаниците открили растение, притежаващо специална коренова система, която извлича азота от снега.
Учените съвсем случайно открили необичайните корени, които растели и излизали от почвата на повърхността. Когато попадали на открито, те доста бързо изгнивали, поради което не са могли да ги забележат през лятото, когато се правели изследвания на растението.
Ботаниците се опитвали да разберат за какво служат тези необикновени корени. Известно е, че във високите части, където растат такива растения, елементи като азот и фосфор са в ограничени количества.
Изследователите по-рано забелязали, че върху тези растения живеят бактерии, които им помагат да усвоят фосфора от почвата. Затова  решили, че странните корени може би служат за добиване на друг елемент не достигащ на растението, например като азота.
Предположили, че източник на този елемент могат да бъдат снежинките, които съдържат азот от самото си появяване.
За да проверят своята хипотеза те покрили растението със специален сняг, който съдържал изотопи на азота. След известно време наличието на тези изотопи открили в самото растение.
За контролна група в експериментите използвали обикновени глухарчета корени, на които растат само в земята. Ботаниците открили, че при подаване на изотопен азот, в техните тъкани промяна не е установена. Това подсказва, че източник на азот за нашите „снегоежки“ се явява имено снега.
Учените продължават да търсят растения, които имат подобно устройство. До сега те са срещали в литературата понятието „снежни корени“, но потвърждение за такива не са били намерени, освен откритите растения в Кавказ.

Електронна музика преди 250 години, смешно ли ви изглежда това? Хора, които не познават добре историята на музиката, биха свързали появата на електронната с близките 100 години.
Създаването на първият „електронен инструмент“ е дело на чеха  Прокопий Дивиш.Той е бил монах, който в свободното си време се е занимавал с наука. Много преди Бенджамин Франклинк създава гръмоотвода, но е по-известен като създателя на „Златния Дионис“.
Както често се случва името на първия „електронен инструмент“ изобретен от Дивиш е станало съвсем случайно. Идеята за синтезатор е измислена не през 20 век, а много, много по-рано.

Желанието да се обединят  тембъра и особеностите на много музикални инструменти в едно, е подтиквало много музиканти и учени към нови открития.
Първото споменаване за подобие на синтезатор е още от 1440г., наречен „клавицимбала“. В случая не е нужно да се уточнява, какво са комбинирали в този инструмент, самото име го подсказва.
Идеята за създаване на подобен род музикални инструменти е владеела и монаха Прокопий Дивиш. През 1748г. той създава инструмент чудовище, чийто размери били 150 см дължина, 90 см ширина и 120 см височина.Всичко било събрано и монтирано в една кутия, която се управлявала с помощта на клавиатура и педали. В кутията имало 790 стоманени струни и 130 регистъра. Това позволявало да се имитират не само струните, но и голяма част от духовите инструменти. Нововъведението в този инструмент било, че се използвали стоманени струни с електрически ток, което придавало ново звучение на изпълняваната музика.
Едва ли самият Дивиш е осъзнавал, че е създател на първият електронен инструмент, като се има в предвид, че електрическия ток по това време е бил по-скоро за забавление, отколкото основа за сериозна научна дейност.
Десет години по-късно във Франция Жан – Батист де ла Борде създава „електронен клавесин“. Тук използването на електричество е по-добре осъзнато, защото се е използвал статичен ток, който карал да звънят звънчета. Този инструмент не е бил синтезатор, а по-скоро механичен инструмент. Тук тока не влияел на звука, както при инструмента на чеха.
Това е само началото на синтезаторите, на чието звучене и интерпретиране на различни инструменти  се радваме и днес. Съвременните електронни инструменти са много по-усъвършенствани и с по-добро звучение от създадените в миналото, но не е лошо от време на време да си припомняме от къде е тръгнало всичко това.

Границите, в които ограничаваме всяка наша дейност сме нарекли време. Кой е измислил да го измерваме в секунди, минути, часове, дни, седмици, години, векове не съм напълно сигурна, че зная.
Историята за най-използваните календари през вековете ме заинтригува. Един от тях е Юлианския. Съгласно него годината се състои от 365,250 дни. Наречен е така поради това, че е въведен по времето на Юлий Цезар.
Малко преди това е властвал римския календар, който се разминавал със слънчевия само с 70 дни. Освен това му прибавили още 10 дни, за да стане годината „нормално“ дълга. Добавяйки, според тогавашните разбирания, не достигащите дни получили най-дългата година в историята на Рим състояща се от 445 дни. Нарекли я  „година на голямото объркване“.
Юлианския календар отстранил някои от грешките на Римския, но и той имал своите недостатъци. В новият календар за високосна година се считала всяка година, чийто номер се делял на четири. Поради тази причина се натрупвала грешка от 3 дена за интервал от 400 години.
Църквата приела Юлианския календар, но забелязала, че пролетното равноденствие не ставало точно на 21 март и на всеки 128 години идвало с един ден по-рано.
Календарът трябвало да се нормализира. Кой ли не идвал в Рим, за да поправи грешката? Най-добрите астрономи и математици влагали своята лепта, но уви това се отдало на лекар, професор в местния университет – Алоизий Лильо.
Той предложил да се изхвърлят натрупващите се от времето на Юлий Цезар излишни дни, а за високосни да се считат тези, които се делят на 4, но не на 100.
Така създадената система давала по-голяма сигурност за измерване на времето в годината. Можело да се преживеят още 3280 години, преди отново да се натрупа голяма грешка.
Папа Григорий 13-ти утвърдил плана на Лильо и 5 октомври 1582г.  станал 15 октомври. „Грегорианския стил“ бил приет в Италия, Испания, Португалия, Франция, Нидерландия, а по късно се наложил и в другите страни.
Мнозина смятат Грегорианския календар за най-точен, но и той не е съвършен. Всяка година при него се натрупва грешка от 0,0003 дни в годината, т. е. 3 дена на 10 000 години. При този календар не се отчита забавеното движение на земята, което допълва  с 0,6 секунди за всеки 100 години.
По добра система е измислил Омар Хайям, който предложил високосните години да са 8 пъти за 33 години, от които 7 пъти да бъдат през 4-ри години и един път през 5 години. Този календар не бил приет, защото имал допирни точки с религията. Използван е предимно в Афганистан и се нарича „слънчева хиджра“.
Не зная дали някога ще се създаде съвършена система за отчитане на времето, но поне за часовете е въведена уеднаквена система съобразена с зоните, на които е разделена земята. Но това има ли голямо значение?
Помислете, кое е по-важно, колко време точно си живял или как си го изживял?