Модата в музикалните изпълнения съществува не само в човешкото общество, но и при пернатите.
Орнитолог от Швейцарския университет в Лозана изучавал птичите песни по западното крайбрежие на САЩ и достигнал до интересни резултати.
През последните 40 години птиците в Калифорния са започнали да пеят по-бавно и по-провлачено. Било забелязано, че те забавят ритъма на своите песни. Правели 1-2 извивки по- малко в секунда от преди.
Според орнитолога това е свързано със средата, в която живеят птиците. Поради големия шум в градовете, те са започнали да пеят по-бавно, за да бъдат чути от събратята си.
Шумът унищожава слуха ни, разстройва нервната ни система, но той не е пощадил и животните,  попречил е на тяхното общуване.
Дали сегашният им начин на пеене ще спаси пернатите певци от опасността  на шума, времето ще покаже.

Това не ви ли навежда на мисълта, че вместо да откриваме начини как да го преодоляваме е по-добре да го намалим? Птиците не могат да го контролират, но ние трябва да го направим.

Хората в топлите страни край домовете си садят палми. Това са доста издържливи и вековни дървета. Силните зимни валежи не ги охлаждат, а горещото слънце не ги суши. Те остават красиви във всяко време на годината, запазвайки си листната маса. Постоянно зелени те вечно са окичени с растящи плодове.
По стар обичай, хората връзват към върховете на палмите камъни и корените им неимоверно бързо нарастват. Това, според обясненията на местните, ставало, защото така „натовареното“ дърво пускало корените си по-дълбоко в земята и укрепвало по-добре ствола си.
Погледнете, нима в живота ни не се случва така? Какво става, когато дойдат до нас скърби и страдания? В страданията се изгражда сила, която твори изумруд от глина и елмаз от въглища. Промяната не е само в нас, тя действа и на околните. Всяка болка и мъка ни подготвят към встъпването на голямата арена на живота.
Трудно се понасят ударите от хората, без да се обидиш. Трудно е да страдаш незаслужено и да не изпитваш огорчение. Почти невъзможно е да съхраниш любовта в сърцето си, когато от всички страни те нападат злоба, неблагодарност, неразбиране, презрение, мъка и оскърбление.
Тези несправедливости могат да дойдат върху теб, не за друго, а да те изградят и утвърдят в живота, не със злоба и желание за мъст, а с растяща любов към хората и желание да им помагаш.
Така както слънцето не е достатъчно за развитието на плода, така радостта и щастието не са достатъчни, за да се изгради човешкия характер.
Тук на земята в школата на страданието израства нашата любов, милосърдие, съпричастност. Този, който не е изпитал болка и мъка завинаги си остава дете.
Таланта зрее в тишина, а характера се закалява в бурите на живота.

Смог замърсяващ всичко наоколо. Престъпност. Множество автомобили бълващи отровни газове…….Да, това е картината на големия град. А знаете ли, че половината от населението на земята живее в градовете, а те заемат само 2% от сушата, освен това те консумират 3/4 от ресурсите на земята. И ако искаме да живеем добре, трябва да направим нещо за обновяване на градовете и селищата, в които живеем.
Идеята за „зелени градове“ или така наречените градове на бъдещето, не е нова. Създадени са различни проекти, но колко от тях са реализирани?
Искам да ви разкажа за измененията станали на едно изкуствено създадено парче земя  в Америка.
Изкуственият остров Treasure Island бил построен през 1939г. Първоначално там искали да построят летище, но плановете за неговото изграждане останали само на книга.
През Втората световна война острова преминал под управлението на Военноморските сили на САЩ. Военната база на острова се разформировала през 1996г. и сега острова се преобразява.
Всъщност Treasure Island става площадка за експерименти и проверка за изграждане на „зелени градове“.
Сградите, които се строят тук имат сертификат за екологично чисто постройки. Транспортната система обхваща превозни средства работещи без вредни емисии.
Биологичната ферма разположена върху 20 дка, ще обезпечи свежа храна за 13 500 жители. Тока в града ще се произвежда от слънчева и вятърна енергия. До 2020г. се планира 70% от покривите да бъдат покрити със слънчеви батерии, които ще предоставят 30 000 000 киловат часа електроенергия за година.
Каква чудна трансформация. От военен обект острова се превръща в приказна градина за живеене.
Ако сме разумни и съобразителни да превръщаме това, което ни трови и отнема здравето ни в приятни места за живеене, ще живеем по-добре и по-дълго.

Нови устройства, които за броени минути зареждат мобилен телефон и други портативни електронни устройства, не са новост на пазара. Но това, за което искам да ви разкажа, ще надмине представите ви за внедряване на нови технологии в живота ни.
Това е мощна микро-батерия. Тя се явява акумулатор с дебелина само 0,2 милиметра и площ 12 квадратни милиметра, което може да бъде сравнено с размерите на обикновена пощенска марка.
Деветдесет процента от батерията се зарежда само за 8 минути и може да издържи до 100 000 цикъла на зареждане/разреждане.
За разлика от предишните зарядни устройства, това може да държи заряд за няколко години без проблем.
Друго преимущество на новата батерия е, че тока за зареждане няма никакво значение, единствено напрежението трябва да бъде 4В.
Надява се, че подобни решения, ще продължават да се появяват на пазара, тъй като за приложението им няма граници.

Разбушувалата се река разруши мостта, от който уцеля само средната част. На тази неразрушена част се намираше малка къщичка, от където обитателите й протягаха ръце и молеха за помощ. Всички гледаха безпомощно как реката продължава да подкопава основите….
Един младеж скочи в лодка и смело се впусна в бушуващия поток. Той достигна къщата, качи всички застрашени и благополучно ги докара до брега.
Предложиха му пари и награда, за това че е спасил хората, но той се отказа от тях. Усмихна се и каза: „Живота си не продавам за пари. Дайте тези средства на пострадалите те имат нужда от тях“.
Добрите и благородните постъпки не се правят за пари, а от любов и загриженост към потърпевшите.
Любовта е майката на живота. Нашият живот се осмисля от нея. Нито една добродетел не допринася толкова много, колкото искрената любов към хората.
Човек изпълнен с любов към околните е като плодно дърво, което доставя вкусни плодове, но не за себе си, а за всеки, който протегне ръка и пожелае да си откъсне плод от него.
Да обичаш всеки, означава да му правиш добро, дори тогава, когато не го заслужава. Любовта не е само думи, но и дела, които вършим спрямо другите.
Ако човек смята, че може да се въздържи от изискванията, макар и за малко любов сега, в името на бъдеща много по-голяма любов, лъже себе си и другите. Истината е, че той не обича никой друг освен „собствената си персона“. Истинската любов е сега, не в бъдеще.
Ако човек не прави добри неща в настоящето, ръководен от любов към другите, то той няма никаква любов.
Няма нищо велико в нещо направено без любов и нищо не е прекалено малко, когато е изпълнено с любов.