До сега съществуват няколко версии за смъртта на Юри Гагарин. Според най-екзотичната от тях, космонавта не се е разбил със самолет, който е изпробвал на 27 март 1968г., а 18 дена по-рано по време на полет около Луната.
Усвояването на космоса е област, която остава скрита за половин век след пускането на първия спътник. Поради това са се появили и много истории, чиято достоверност е под съмнение. Една от тях е, че в орбита са пребивавали много повече хора, от колкото ни е известно. Имената на тези незнайни герои по различни причини били запазени в тайна.
В началото на 1990г., три месеца след падането на Берлинската стена, западните медии разпространяват сензационна новина. Пребиваващ в ГДР човек, които бил служител в Луфтвафе по време на войната твърдял, че още през 1943г. е изпратена ракета в космоса. След изявлението си той бил прибран в психиатрична болница.
Най-интересното е, че скоро след това се появили публикации за полет около Земята, с екипаж от най-добрите асове на Третия райх. Дори се споменавало за германци кацнали на луната в самия разгар на войната.
На 2 април 1990г. американски седмичник публикувал статия, в която се съобщава, че на Земята са се върнали трима немски космонавти, които отсъствали от Земята цели 40 години. Героите не били остарели видимо, защото прекарали пътуването си в продължителен сън. В екипажа са включени пилоти лично избрани от Хитлер. В навечерието на полета те получили телеграма от фюрера, в която той им благодарил за готовността да се пожертват в името на нацията. Тази телеграма те взели със себе си в орбита.
Подобни истории са се разказвали още през 1960г. Например, че до сполучливият опит на Юри Гагарин, са пожертвани в името на прогреса минимум 11 космонавти.
Сред „нулевите“ астронавти фигурират Алексей Ледовский, Терентий Шоборин и Андрей Митков. Спомената е и Мария Громова, чийто ракетен самолет е катастрофирал пред юни 1959г.
Източник на информацията бил член на ЦК на Комунистическата партия в Чехословакия. Той разказал на приятелите си за някой от несполучливите космически опити в Съветския съюз, когато бил в Италия.
Между „нулевите“ космонавти бил и знаменитият летец – изпитател Владимир Илюшин. Корабът му извършил много лошо приземяване в резултат, на което дълго време бил в болница. Други твърдят, че пребиваването му на легло е свързано не с космическа или авиационна катастрофа, а с пътно транспортно произшествие.
Ето и още слухове претендиращи за достоверност. В интервала 1961-1962г. са загинали космонавтите: Завадовский, Михайлов, Костин, Цветов, Нефедов и Кирюшин. Ако за първите двама нищо не се знае, то другите четирима са били изпитатели на ракетна космическа техника. През 1997г. те са удостоени със званието герой на Русия за приноса им в усвояването на космоса.
И от всички най-невероятно звучи историята за смъртта на Юри Гагарин. По това време наистина е изстрелян „Зонд-4“, които не е успял да изпълни задачата си. Но според изявленията на него не е имало човек. Според други е имало и един от тях е бил Гагарин. За да прикрият смъртта му са инсценирали катастрофата на първият космонавт със самолет, който е изпробвал заедно със свой колега.
Последните два скандала били свързани с това, че съветската совалка „Бурин“ била пилотирана и че в един от екипажите на станция „Мир“ имало не двама , а трима космонавти, един от които изпълнявал тайна мисия, за която не се съобщавало. За щастие тези герои са останали живи, но имената им никога няма да научим.
Дали това са митове и къде е точно истината, едва ли някога ще разберем. Ако всичко бе по-прозрачно по време на споменатите събития, днес нямаше да питаме:“Това истина ли е“?

„Гибелни“ езера съществуват на много места. Такива има и в Латвия. От тях най-известното е Черток. То е разположено на изключително красиво място сред борова гора. Но красотата и спокойствието край него са измамливи.
Езерото не напразно носи това име. На местния език това наименование означава „езеро на дявола“. Тук умират хора и се случват загадъчни неща.
Езерото е мъртво, в него не обитават никакви животни. През зимата само част от него се покрива с лед.
Местните жители не обичат да идват тук. Те твърдят, че ако човек дълго време стои на брега край езерото, го обхваща ужас. Туристи опитали да отпочинат край него, изведнъж захвърляли вещите си и панически побягвали. Тези, които известно време са били край езерото полудяват или умират.
Водата на загадъчния водоем от време на време променя цвета си. Коя е причината, никой не знае.
Съществуват множество поверия и легенди за този „воден ужас“. Една от тях разказва, че езерото няма дъно, затова смелчаците опитали се да се окъпят в него, изчезвали безследно, така че и телата им не могат да се открият. Друго поверие твърди, че който преплува езерото го очаква дълъг живот. Такъв случай до сега няма, но историите за потънали са безбройно много.
Едно от преданията  разказва, че в бездната на езерото живее мистично чудовище, което потапя и изяжда плувците.
Говори се, че по време на Съветската власт, било забранено да се ходи до езерото. Там военните правели секретни експерименти.
При любителите, които идвали да изучават аномалиите на загадъчния водоем се забелязвало рязко влошаваме на самочувствието.
Латвийските учени смятат, че всички тези необикновени явления се обуславят от релефните особености на местността.
Съществуват две версии за произхода на това езеро. Според първата, то е метеоритен кратер, а спрямо втората е възникнало благодарение на движението на земните пластове.
Някои учени твърдят, че езерото има дъно, но просто то е много дълбоко. В центъра неговата дълбочина достига 80 метра. На тази дълбочина се е събрал радиоактивният газ – радон, затова  в езерото няма живот.
При изследванията се установило, че от дълбините му идва мощен поток от енергия, който оказва силно психическо въздействие върху човека. Каква е тази енергия и до днес не е установено.
Носят се слухове, че езерото е свързано с друго такова посредством подземни канали, което е разположено на няколко километра от него. Дали в това не се крие тайната на изчезналите трупове на удавените хора? Не се знае.
Странното е, че езерото още пази своите тайни, а дали ще узнаем истината за случващите се край него инциденти е трудно да се отговори.

Могат ли растенията наистина да говорят? Не само говорят, но и предупреждават съседите си за потенциална заплаха, дават им сигнали за борба с вредителите. Не, това не е фантастика. То този извод са достигнали учените от университетите в Калифорния и Токио.
Изследванията са доказали, че уменията за общуване на растенията са развити много по-силно, отколкото се е предполагало преди.
Растителните организми не само отговарят на сигналите в средата, в която живеят, но предават информация на други такива.
В един от експериментите със пелин се наблюдавали интересни изменения. Листата им изглеждали като изядени от скакалци, а листната маса на растенията около тях се оказала по-еластична от тази на останалите участващи в експеримента. Какво говори това? Растенията възприемат сигнал за опасност. Учените са установили, че такъв сигнал най-добре се възприема от растения принадлежащи на едно семейство. Как става това?
Засегнатото растение отделя във въздуха летливи вещества, които се улавят от съседните. Те на свой ред изграждат ензими за защита.
Тези изследвания върху защитните механизми на растенията, могат да доведат до нови методи за защита на полезните култури от вредители.

Знаете ли кой е първият алпинист? Не, той не е от нашето време. Ще ви се стори странно, но първият „катерач“ е още от римско време. И това е бил император Адриан, живял между 76-187 година.
През 121г. той се изкачил на връх Етна по поетически причини. Желанието му било да види зората на слънцето. Една година след изкачването му Етна изригнал лава и пепел в следствие, на което загинали много хора.
Интересното е, че поетическата натура на Адриан се проявила дори на смъртния му одър, когато написал предсмъртно стихотворение за себе си. Макар и жесток, той много е направил за Рим като император. Неговата гробница, замъка на св. Ангел и до днес е в Рим.
Нека от историята да се прехвърлим към постиженията в алпинизмът. Днес са покорени едни от най-високите върхове, като Еверест, Лхотце и Чегори. Може странно да ви прозвучи, но и днес има височини, които не са достигнати. Нима са се свършили смелчаците или тези върхове са непостижими за хората? Коя е причината на тях да не е стъпвал човешки крак?
Най-високият от тях е Гандхар Пуенсума висок 7570 метра и се намира в Бутан. Причината поради, която този връх не е достигнат е просто смешна. В Бутан е забранено по закон да се изкачват върхове по-високи от 6000 метра. Въпреки, че през 1998г. японска експедиция е получила разрешение, местните власти в Бутан не са ги допуснали до върха.
Има и други върхове, на които човешки крак не е стъпвал и причината не е забрана. Такъв е Сасер Кангри II Изток висок 7518 метра.
Не мога да отмина с мълчание така наречения връх на смъртта Чогори. Разположен е в Кашмир и е 237 метра по-нисък от Еверест. Мнозина алпинисти са дръзвали да се изкачат на него, но всеки четвърти е загивал. Истински връх на мъртъвци.
Интересното е, че през 1902г. първи атакувал върха окултиста Алистър Кроули. Опитът му бил неуспешен. Чогори е покорен през 1954г, от италианците Лино Лачедели и Ахил Компаньони. Този най-труден маршрут е наречен от знаменития Рейнхолд Меснер „самоубийствен“.
През 1986г. към върха тръгнали двама поляци Ежи Кукучка и Тадеуш Петровски. Петровски загинал при слизането, а Кукучка след 3 години при покоряването на Лхотце. До сега нито един алпинист не е рискувал да тръгне по техния маршрут.
Колкото трудни и недостижими да са върховете на Земята, те имат своите покорители. Силата, мъжеството и упоритостта винаги побеждават.