Това наистина е така. Разбира се, то лекува с образи, а не хапчета.
Навярно сте чували често да казват: „Всички болести са на нервна почва“.
Хапчетата лекуват физическото тяло, а рисуването може да излекува всяка дисхармония, която е възникнала у човека и му причинява някакво заболяване.
Не напразно преди сто години в психологията се е появил метода арт-терапия, лечение с изкуство.
Ето и няколко основания поради, което рисуването се използва, като терапия.
В рисуването ние изразяваме себе си и своите вътрешни усещания, дори и тези, които не осъзнаваме.
Ако можем да разчитаме всяка рисунка, то можем да диагностицираме състоянието на художника.
Чрез рисуването могат да се изявят чувства и емоции, които ни подтискат. Продължителното подтискане на емоциите води до определени заболявания.
Чрез рисуването чувството на гняв, омраза, страх, могат да се отхвърлят, В противен случай те потъват дълбоко в нас, а всичко това не остава безнаказано.
Рисуването развива дясното полукълбо на мозъка. В резултат на това растат нашите творчески способности и умения.
Рисуването и изкуството като цяло, носят радост.
Човек вкусил от удоволствието да рисува, открива за себе си още един мощен канал за наслаждение.

Този празник се чества в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември.
Интересен е фактът, че той е дошъл в САЩ от Ирландия през XIX век. В тази нощ се премахва границата между живите и мъртвите.
Според календарът на дроидите в този ден започва новата година. Те смятали, че за да не станат жертви на свръхестествени сили, трябвало да нахранят и напоят духовете.
За тази цел на улицата се давали различни угощения, а хората се обличали колкото се може по-страшно, като се надявали по този начин да изплашат злите духове.
Хората се страхували, че през отворената граница между мъртвите и живите, злите духове могат лесно да се промъкнат в домовете им и за това специално за тази нощ изготвяли необикновени фенери.
Често ги правели от тикви, но понякога и от дини или репи. Те изглеждали като черепи със запалена светлина от вътре.
Според легендата, ако не се нахранят духовете добре, те могат да поиска още нещо в добавка.
За това се изработвала тиквена глава, приличаща на чудовище, за да изгонва нечистите сили от жилищата.

Тази врата е построена през 1559г. за отбрана на мястото на старата порта разрушена от наводнение през 1526г. И двете врати са получили наименованието си от манастира „Св. Екатерина“, който се намирал наблизо.
Това е единствената градска врата в Брашов, която се е запазила от средновековието.
В по-стари документи вратата на Екатерина е спомената, като врата на власите. Тя е била единственият вход, от който можели да се възползват румънци живеещи в района Шкей. На тях не им било позволено да използват останалите четири входа.
По времето на саксонското управление 13-17 век, на румънците им било забранено да имат собственост вътре в крепостта, за това те се заселили зад градските стени.
Те могли да влизат в града само в определено време, при това трябвало да заплатят такса за правото си да търгуват вътре в крепостта.
Вратата има три етажа. Над входа е изобразен герба на Брашов. Четирите малки кули символизират юридическата независимост на града и правото да вземат решение за смъртно наказание.
Сега входната кула е музей.

Интересен инцидент се е случил скоро на една от скоростните автомагистрали в Унгария.
Шейсет и една годишният шофьор Жолт Наджи страдащ от лунатизъм, седнал зад волана на автомобила си, когато спял. Изминал около 50 километра по пътя и при това не предизвикал катастрофа. Просто, нощна разходка.
Смутителя на спокойствието се събудил едва, когато на прозореца на колата му почукал полицай.
По време на съня си, той успял да паркира колата на брега на езерото Балатон.
Автомобилисти вдигнали тревога и се обадили в полицията, когато видели в насрещното движение спящ шофьор по пижама зад волана. В същото време от роднините на лунатика било постъпило съобщение за изчезването му.
Дъщерята на Жолт е пояснила, че не може да се направи нищо със заболяването на баща й. Тя разказва, как са го затваряли в къщи, но той след като заспивал, намирал ключовете и излизал, при това така, както спял.