След него скъпа чуждестранна кола. Петър забеляза, че тя се появява ту от ляво, ту от дясно, иска да го изпревари. На задната ѝ страна се вижда солидна вдлъбнатина, като получена от удар на телеграфен стълб.
„Вдлъбнатината е на около седемдесет сантиметра, – помисли си Петър и си спомни за счупената си броня, – много лесно ще стане, с двайсетачка ще мина“.
На сутринта на третия ден полицай спира кола. Преглеждайки документите на шофьора и казва:
– Така, вашият автомобил се издирва, елате с мен.
След половин час смутеният шофьор седи пред инспектора.
– Петър Маслев, – инспекторът извади от папката заявлението, – твърди, че преди три дни на 23 километър на С…. шосе сте блъснали автомобилът му, а след това сте избягали. Отнесли сте лявата му страна…Така ли е?
– Не. Аз никого не съм блъскал.
– Вие така казвате. Да погледнем колата ви.
Докато полицая разглеждаше бронята на колата, Петър потърпевшия, като че ли изникна от земята.
– Същият е. – бързо каза „пострадалия“, – удари ме от ляво.
Ударените коли бяха поставени една до друга. Обвиненият шофьор се зарадва, вдлъбнатините не съвпадаха на височина.
– Това не е толкова важно, –  каза инспекторът. – Може багажникът да е бил препълнен така, че колата се е свлякла….
Материалите за пътно транспортното произшествие бяха оформени веднага. Набързо беше скалъпено дело за бягство от местопроизшествието.
Обвиненият шофьор написа със замах под доклада: „Не съм участвал в пътно транспортно произшествие“. На това инспекторът се усмихна злорадо и каза:
– В съда ще обясните.
Така и не можа да обясни в съда, че е жертва на мошеничество скалъпено от Петър. Заседанието свърши, едва започвайки.
Всъщност заседание изобщо нямаше. Имаше само „наказание“, половин година лишаване от шофьорски права….

Често при поход или риболов липсва чиста питейна вода. Какво да правим тогава?
Разбира се, най-добре за дезинфекция на водата е да се нагрее до кипене. Въпреки това, съществуват условия, когато е невъзможно да се направи огън, а вода в реката е със съмнителна чистота.
При поход не е излишно да се вземе пантоцид. Една две таблетки са достатъчни да очистят половин литър вода за около 30 минути. Мътната и кална вода трудно се дезинфекцира с този препарат.
По изключение, водата може да се обеззарази с три процента разтвор на водороден прекис. За един литър вода са нужни 3 капки. При кална вода на литър вода е достатъчно да се капнат 10 капки водороден прекис, а за силно замърсена вода – 15 капки.
Далеч от селища и ферми може да се направи филтрационен кладенец.
На 3 – 15 метра от реката, това зависи от плътността на почвата, се копае дупка. Дъното ѝ трябва да бъде няколко десетки сантиметра по-ниско от нивото на водата в реката.
Филтрирана чрез земята, водата се очиства и става годна за пиене.

Главната атракция на Лондонският аквариум е станала кибер риба. Тя е истински робот.
За създаването и разработката ѝ са отишли 3 години. 59-сантиметровата риба, покрита с ярки плочки плава напълно самостоятелно, без дистанционно управление. Тя умее да избягва препятствията.
Плува със максимална скорост 0,5 м/сек. Ако се намали скоростта ѝ, батерията ѝ държи цели 5 часа.
Учените планират да „научат“ рибата сама да търси своя собствен източник на енергия и да се презарежда.

В тази къща създадена от екип архитекти, не може да се живее. Съоръжението се върти бавно. Прави един оборот около оста си за час. Пода и тавана редовно си сменят местата.
От една страна е добре, че може да се използва всяка една повърхност от стаята. Те са така разработени, че могат да изпълняват различни функции.
От друга страна в тази къща не може да се постави нищо стабилно за повече от 15 минути.
Вътре трябва да бъдем постоянно на щрек. Но затова пък всеки посетител може да усети как се живее в безтегловност, където понятия като под и таван не съществуват.

Един богат парижанин, живеещ в безделие и лукс, разочарован от живота, решил един ден да се разходи по брега на Сена.
По време на разходката си, той бръкнал в джоба си и напипал портмоне. Изведнъж го осенила идея, да даде тези пари на някое бедно семейство.
Скоро погледът му бил привлечен от едно бедно жилище. Той влязъл в него и видял болна вдовица да лежи на мръсна постеля. Майка на шест деца, гладни, объркани, не знаещи какво да правят.
Богатият мъж им подал портмонето си. Сълзите на скръб се заменили със сълзи на радост. Майката и децата така трогателно му благодарили, че изпълнили сърцето му с радост, обич и щастие. Изведнъж той възкликнал:
– Аз не знаех, че благодеянието носи толкова много щастие! Сега аз намерих смисъл в живота си. Ще служа на болните, бедните и вдовиците.
В сърцето му се появили  любов и милосърдие към бедните, нуждаещите се, сакатите и инвалидите.
Името му дълго време се споменавало с любов в най-бедните кътчета на Франция.