Голяма част от водопада, който е един от най-големите туристически атракции в Бразилия, пресъхна заради продължителното засушаване в южния бразилския щат Парана.
Разположен на границата между Бразилия и Аржентина с ширина 2,7 км включва в себе си 270 отделни водопада. Височината, от която пада водата достига 82 метра, но при повечето водопади е малко над 60 метра.
Според данни от Националния парк Игуасу, има спад на водата в водопадите и то три пъти. В резултат на това голяма част от тях са пресъхнали и са се
оголили отвесни скали.
Наред с водопада Виктория в Африка, и Ниагара Фолс на границата на Канада и Съединените щати, Игуасу се смята за един от най-живописните в света.

Древно руското име на април е „снегогон“.  През пролетта, природата се освобождава от снега.
Само едно нежно докосване на по-топлия въздух до хладната земя и….топене на снега излива изобилна влагата.
Затова април е тъжен месец, месец на мъгли и дъждове.
В големият град през април понякога е мрачно и подтискащо. Но скоро слънцето ще надникне и там.
В природата всичко става ново.
Мъгливия април е вратата към  обновление, надежда, мечта….. Това е едно от най-поетичните времена на годината.

Апаратът се нарича „Дракон“. Той ще направи тридневен космически полет и тестове за скачване със станция. Този полет се разглежда като важна стъпка в развитието на частната космонавтика. Очаква се в близките години подобни кораби да изпращат хора в орбита.
Ако тази мисия премине успешно, то „Дракон“ ще започне да извършва редовни доставки за космически станции. А в бъдеще ще  може да взема на борда си и космически туристи.

Дълъг, безкрайно дълъг път. Слънцето немилостиво поглъща всяка капка, появяваща се на уморените им чела. Жажда измъчва телата им. Пръснатите по пясъка човешки и животински кости свидетелстват, че не един е погребан в това ужасно гробище.
Навсякъде се чува:
– Вода, вода! Дайте малко вода.
Болезнено мъчително е да гледаш, как с широко отворени очи умиращите от жажда са вперили поглед в небето, от което ги гледа медно-червеното изгарящо слънце.
Изведнъж някой каза:
– Да развържем и да пуснем елените. Те ще намерят вода.
Освободените животни се хвърлиха напред във всички посоки, като издаваха жални викове. Един от тях с вроден инстинкт намери вода. Бяха спасени.
Така е и днес. Много хора са недоволни, други са на предела на силите си, трети се терзаят в съмнения и ги измъчва желание да намерят истината,  четвърти искат да забравят и да започнат нов живот.
Където и да погледнеш жажда и стремеж към по-добро. Без съмнение тази жажда в хората предизвиква Исус Христос и само Той може да я утоли.

Живял на небето един ангел. Това била много красив юноша със златна, къдрава коса и големи, бели крила. Всеки ден го изпращали на земята да помага на хората, за да се осъществят най-важните им желания. За съжаление при него абсолютно нищо не се получавало.
Долетял той до един човек със сиво палто, а той му казал:
– Искам голяма къща и много пари.
Уви… – кършел ръце ангела… – Аз не мога да направя това!
– Що за ангел си тогава? – Възмутено крещял човекът и разтваряйки своя чадър се изгубвал в пелената на дъжда.
Долетял ангелът до една жена, а тя му казала:
– Мечтая за истински принц, който живее в дворец и има много слуги.
– Не мога да изпълня вашето желание… – тъжно казал ангела.
– Никакъв ангел не си ти! Върви си! – отблъснала го жената и продължила да нарежда стоките по рафтовете.
Тъжно станало на ангела. Отлетял далече от града и решил да си почине накрая на една гора. Седнал на пожълтялата есенна трева и заплакал:
– Какъв ангел съм аз? Хората искат да им изпълня мечтите, а аз нищо не мога да направя….
Изведнъж чул тъжен глас:
– Извинете, можете ли да ми помогнете?
Огледал се и видял на едно дърво върху клона малък пашкул.
– Вие нали сте ангел? Не можете ли да ми помогнете? – Повторил молбата си гласът.
– Никакъв ангел не съм аз….не мога да ти помогна.
-Но нали ангелите изпълняват най важните желания? – Не се предавал гласът от пашкула.
– Да изпълняват, но при мен все не се получава….
След тези думи по бузите на ангела потекли сълзи. А гласът продължил:
– Не мога да се измъкна от пашкула, ако можете да ми помогнете…
– Да излезеш от пашкула? Ти сигурно се шегуваш? – Махнал с ръка ангела. – Хората искаха от мен големи домове, знатни женихи, изгодна работа. Техните големи желания не можах да изпълня, та какво остава за твоето малко желание.
– Моля ви, опитайте! –  гласът умоляващо изстенал.
– Ами, добре…. Ще опитам. – Съгласил се ангела.
Той протегнал ръка към пашкула и….
В същия миг от там изхвръкнала невероятно красива пеперуда. Тя започнала радостно да кръжи около ангела и като му благодарила отлетяла надалеч.
В този момент ангела разбрал, че най-малките желания са най-важни.