Ние живеем във времето на бързо развиващите се високи технологии. Резултатите, на които са пред нас във вид на частично реализирани идеи.
Развива се и транспорта на бъдещето. Разработват се модели, както за сухопътен, така и за въздушен транспорт.
Интересна е идеята за летящ мотопед, разработена от японския дизайнер Norio Fujikawa. Той е с реактивен двигател и с него ще могат да се избегнат множество задръствания.
Възможно е, когато се появи този мотор да няма вече задръствания, но този вид транспорт си има своите предимства. Малогабаритен е и лети.
Идеята е плод на въображението по време на ежедневно каране на мотоциклет. Само мисълта колко добре би могло да се избегнат задръстванията и бързо да се достигне до работата или друго място може да те вдъхнови, за да направиш такъв мотопед.
Кой знае в бъдеще подобно транспортно средство може да бъде у всеки.

Възможно е, именно епифизата да е отговорна за така срещаното неприятно усещане като зимна депресия.
Факт е, че през нощта количеството на мелатонина се увеличава, а  серотонин – „хормона на щастието“ се намалява.
В края на есента и зимата, когато продължителността на дните намаляват, намалява и времето за отделяне на серотонин. Така в организма настъпва дефицит от това вещество. Именно недостига на серотонин води до влошаване на настроението.
Не случайно един от методите за лечение на депресията е лекуването със светлина. Така че, ако чувствате зимна депресия, постарайте се колкото можете повече да осветите помещението, в което се намирате, а през деня не пропускайте нито един слънчев лъч.

Такъв ден рядко се случва в тихия градец. Всичко тече монотонно и еднообразно. Хората се движат по навик и отиват на работа, а и полицаите нямат много работа. Тук рядко се случва някакъв инцидент, а за престъпление и дума не може да става.
Изведнъж дива патица кацна точно по средата на улицата. Неспокойно започна да върти глава и да кряка.
Близо до нея изникна полицейска кола. По неволя, колата спря. В нея имаше двама мъже.  Единият недоволно слезе от колата с намерение да разкара объркалото се животно.
Птицата се движеше по много странен начин. Крякаше и крадешком наблюдаваше мъжа. Щом я наближеше, тя мълниеносно се отдалечаваше на безопасно място без да напуска очертанията на пътя.
Вторият мъж също слезе за да помогне на приятеля си. Тази птица не може да ги разиграва така.
С желанието си да я приближат, двамата се оказаха около една канализационна решетка. Те като, че оглушаха за крясъците на птицата.
Широка усмивка заля лицата на двамата мъже. Там под решетката се мъдреха малки патенца. Не беше трудно. Дръпнаха решетката и извадеха девет малки пухкави кълбенца. Патицата продължаваше да кряка, но този път по-радостно.
Насъбралата се тълпа с умиление наблюдаваше шетнята на патицата около малките.
Така една дива патица стана героиня на деня в града.
Не е лесно да си майка. Не ли странно, че и при животните майките намират изход от всяка ситуация!

Един човек искал да бъде щастлив. Видял един търговец, който бил богат и щастлив. Търсача на щастие си помислил, че този човек е щастлив за това, че върти търговия и трупа богатство. И той решил да стане търговец.
Друг стремящ се към щастие срещнал щастлив семеен човек. Той си помислил, че жената и децата го правят щастлив. За това решил да се задоми и да има жена и деца.
Друг търсещ щастие видял един щастлив свещеник, който служил в храма. Той веднага решил, че причината за щастието на свещеника е мястото, което заема, за това станал поп.
Минало време, но никой от тримата не станал щастлив. Те имитирали това, което са видели, а са забравили за най-важното – любовта и предаността, а също и служенето на невидимите неща, които придавали вкус на щастие при тези хора.

Живяла една жена, чиито очи я болели.
Една нейна позната я попитала:
– Да не те болят очите?
– Да. И то много, – казала жената
Другата жена продължила:
– Ще имаш болки в очите ако имаш очи. За сега не те не ме болят, но ако ме заболят ще ги махна.
Околните казали:
– Щом има очи, те ще болят. Но ако се лишиш от тях, то цял живот ще те боли.
Всички глупаци мислят така. Чувайки, че знатността и богатството са началото на упадъка, страданията, те се страхуват да раздават милостиня, за да не платят по-късно за нея. В страха си те мислят, че колкото по-голямо състояние имат, толкова повече тревоги и сътресения ще преживеят.
Някой се обадил:
– Вие ще се радвате или ще страдате, когато раздавате милостиня. Но ако не я раздавате, ще бъдете бедни и ще страдате.
Това същото се е случило и с тази жена. Тя не може да понесе мисълта за една единствена болка и затова иска да остане без очи, но с това тя се обрича на вечна болка.