Смея да твърдя, че първоначалното натрупване на капитал в целия свят във всички времена винаги е свързано с нарушаване на закона. Работата е там, че законът, който изисква огромно уважение и призовава гражданите да му се подчиняват е спирачка за прогреса.
В по-бурните времена, когато животът бързо се променя, законите също се приемат бързо, за да не спира животът. Новите закони неизбежно влизат в противоречие със старите. Това ужасно затруднява юристите. Всеки нов закон противоречи на някой друг или пък е лошо формулиран и не можеше да се тълкува еднозначно.
При тези условия каквото и да прави един предприемач, особено истинския, които е смел, с нови идеи, с размах и фантазия, неизбежно нарушава едни или други закони.

Две мухи решили да забягнат в чужбина. Срещнали по пътя една пчела и й казали:
– Ела със нас в чужбина, за да живееш по-спокойно. Папагалите твърдят, че там е само лято и денят е безкраен. Всеки живее охолно. Няма глад и страх. Там осъждат всеки, който убива мухите. Тук не живеем, а едва съществуваме. Нито сме живи, нито умрели. Паяците плетат тънки мрежи, за да ни ловят. Днес алчни паразити ни изтребват с разни отрови и мухоловки. От всякъде ни дебнат само беди.
– Е на добър път мухички, – казала пчелата. – Аз оставам тук да споделя със всички радости и болки. Нашенци ме уважават, ценят питите ми. През лятото и зимата се грижат за мен. Вие вървете, но запомнете, че ако не допринасяте нещо за другите и там добро няма да видите.

Спомняте ли си анекдота за палача, който толкова изкусно резнал шията на осъдения, че главата останала на мястото си? И осъденият попитал:
– Е, и какво?
– Ами завърти си главата, – отговорил му палачът.
Завъртете си главите и вие.
Опитайте се да обедините всички, които искат да са свободни.
Опитайте се да излезете изпод контрола на държавата.
Опитайте се да отнемете от чиновниците корупционния им хляб.
Опитай те се да възпитате децата свободни, поне своите.
Опитайте се да имате за всичко това достатъчно пари и кураж.
Тогава ще се разбере кой е пленникът у нас.

В една гора след загубата на едно сражение, всички животни се събрали на съвещание. Всички говорили едновременно без да се изслушват. Оплаквали се един от друг и хвърляли вината на съседа. Викали, спорили… Само порът оставал спокоен.
До сега той не бил избиран в правителството, не е участвал в боеве, в партизанлък не се е месил. Гордеел се, че има неопетнено минало. За това смело започнал:
– Разрешете ми сега, когато сме поразени, да определя, кой е виновен! До сега не сме имали достоен водач. Свикнали сме да сме в окови. Робуваме на предразсъдъци. Не даваме короната на тези, които ще я носят заслужено. От избраниците си искаме да са хищни по рождение, да са накачулени с рога, гледаме какво е социалното им положение…. Вижте кой ни предвожда до сега! Министър председател е лъвът, самата ярост. Съветник му е зубърът, оглупял от старост. А останалите… Мечката едва фъфли думите. Леопарда е глупав и има празна глава. А вълкът като военен, кого преследва? Безобидните агнета. За кума Лиса да си премълча, че колкото кокошарници е обиколила, толкова…. Какво да се прави пада си по рушвета. Глиганът само мечтае да трупа жълъди и да копае за другите ями. Ами магарето, то е шута на групата.
Изведнъж всички разбрали, че се е намерил спасител. Сложили му корона и викнали:
– Да живее порът!
Но той се уплашил от тези викове и се мушнал в дупката си, застига ли го присмехи и обиди.
Да, от него бил станал добър вожд, ако не беше пор.

Някои снимки са създали сериозен обществен отзвук. Без съмнение, това включва и моментната снимка на Кевин Картър, която показва сгънато от глад суданско момиче и голям кондор, който изчаква смъртта му.
След като направил снимката, фотографът е прогонил птицата, а малко след това детето е събрало сили и си е тръгнало.
Публикувайки своята фотография Кевин получил не само Пулитцеровска награда, но и упреци. Хората смятат, че фотографът е трябвало да помогне на момиченцето, да го вземе със себе си, да разбере от къде е…
Но никой не приел думите на фотографа, че там, където е правена снимката всички деца умират от глад.
Тези критики нанесли психологическа травма на Кевин Картър, който видял всичко това в Судан. Той не издържал и два месеца след получаване на наградата, той се е самоубил.