Денят беше петък. Около обяд валеше силно. Тъкмо се готвеше да седна на масата, когато вратата на стаята се отвари шумно и насреща си той видя една дама.
Тя бе висока и руса. Много красива, макар и малко изкаляна. Тази неочаквана посетителка беше три четвърти англичанка. Тя пътуваше на кон по тези места, за да ги опознае. В този дома беше потърсила подслон от дъжда.
След като поизсуши дрехите си край печката, тя заяви със смях:
– Знаете ли, не съм обядвала.
Домакинът се смути, беше петък и на  трапеза имаше само цвекло и таратор.
От първото тя не пожела да яде, като каза:
– У нас дават цвеклото само на свинете!
Но тараторът й се хареса много. Тя го изяде и поиска още, като възкликваше от време на време:
– Какво вкусно ястие! Жалко, че смърди толкова! Не можете ли да правите таратор без чесън?

Един от персийските царе, не помня точно кой от тях, обещавал голяма награда на онзи, който му измисли някакъв нов вид удоволствие.
Що се отнася до мен, достатъчни са ми и тези, които съществуват от падението на Адам насам, но лошото е, че и те не траят дълго.
Пълната със сладост чаша или се изплъзва от ръката ни, преди да утолим жаждата си, или божественият нектар, който се намира в нея, се превръща на оцет и тогава ние сами отдръпваме с погнуса устните си.
Обичаш ли, благородното вино на вярата, както наричаше религията мъдрият? Ако действително го обичаш, мразиш онези безсъвестни кръчмари, които подправят това дивно питие, като го смесват с вода, бои и разни отрови. И вместо божествен нектар, поднасят на зажаднелите уста някаква блудкава течност или някакво питие, от което ти се гади.
Само на тези кръчмари обяви война, следвайки завета на блажени Августин — „Наес tu irride, ut eis ridenda ас fugienda moendes.“ т. е. – „Така осмивай тези неща, че да поправиш това, което е смешно и отблъскващо в тях“.

Тъгата размеква душата, а безделието и хубавото ядене  са като маслото за огъна за страстите.
Знаейки  това, древните египтяни отмервали скъпернически на царете си хляба, месото и часовете за сън, за да бъдат годни да царуват. На приблизително същата диета англичаните подлагат състезателните си коне.
Представи си как почиваш върху лебедов пух, ядеш пирамиди от яребици и елени, а в постните дни множество риби, гъски и патки, хайвер, стриди, гъби и други хубави лакомстава, заместващи едемските ябълки, които според равините вместо костилки имали кантариди – твърдокрили насекоми. Най-известната от кантаридите е испанската муха, чието тяло, изсушено и стрито, притежава възбудителни свойства.
Всичко това  ви превръща в образец за царе, които като боговете на Епикур хъркат на високия си трон, предоставят се на ножицата на министрите си, както и на творецът според манихейците, които се опитвали да съчетае  християнството с източното езичество, предоставили света на разположение на дявола.

Аполон разпоредил сред поклонниците си така:
Епиците получиха гръмките тръби, химнописците — божественото вдъхновение, трагиците — сълзите, на ораторите — софизмите и историците — целия човешки род като плячка.
За сатириците не останало нищо на дъното на кошницата, но им било дадено правото да се утешават, като се подиграват с всичко.
Нима искате да отнемете това право от тези клетници, лишени от наследство? Не ви ли е жал за горките хора?

Повечето, за да не кажа всички, християнски обреди са били възприети по признанията на самите свети отци от езичеството. И много от тях дори са влезли в християнството независимо от волята на отците.
Така например Тертулиан и Лактанций говорят с отвращение за езическия обичай да се кади с тамян и забраняват на търговците-християни да продават тамян. Минуций Феликс се обявява срещу употребата на свещи. Споменатият по-горе Лактанций пита тези, които поддържат този обичай в църквата: „Как бихте дръзнали някога да поднесете някаква свещ на създателя на слънцето и звездите, както езичниците на своите богове, които, бидейки богове на мрака, са имали нужда от свещи, за да виждат?“
А правенето на водосвет по домовете е според Тертулиан подражание на езически обичай, самите шествия не са нищо друго освен зрелищата на древните. Хлябът на предложението е възприет според Юстин от египтяните, а пък поклоненията са индийски обичай. И дори самото кръщение е според Тертулиан подражание на идолопоклонниците, които посвещавали чрез него новите си последователи в тайнствата на Изида. На същото мнение са свети Юстин и Ламене.
Самите тайнства на християнската религия —  изповядването, светите дарове и др., са съществували и преди появата на християнството, както признават светите отци. Те са постигнали съгласие помежду си само в следното, едните се мъчели да докажат чрез тази тъждественост древността на християнските истини и възприемането им от всички народи по света, а другите, напротив, смятали, че дяволът, знаейки предварително догмите и обредите на бъдещата религия, ги разкрил на езичниците, за да ги направи още от самото начало смешни.
„Дяволът, тази маймуна на бога — казва Тертулиан, — подтикна езичниците към подражание на християнските обреди и затова виждаме как и те се кръщават, извършват поклонения, правят приношения пред олтарите“ и т.н. Съвременните критици и археолози потвърждават напълно мнението на светите отци, като доказват научно чрез сравняване на паметниците от древността, че догмите и обичаите на християнската религия са съществували много преди това.