Прекестулен е висока скала с височина 604 метра, Тя има квадратен почти плосък връх с размери 25 на 25 метра. Заради формата си го наричат „трибуна“. От скалата се открива невероятна гледка към фиорда Люс и платото Кераг.
Прекестулен е не само природна забележителност и живописно място, но е и изключителна туристическа атракция. Ако сте били тук спокойно можете да кажете, че сте били „на ръба“.
Тук идват повече от 100 хиляди туристи и всеки преследва някаква своя цел. Едни почиват от ежедневните си грижи и се наслаждават на живописната гледка, други жадуват за нови преживявания, а трети искат да се отърсят от страховете си.
На върха няма никакви ограждения и най-смелите могат да отпуснат краката си над пропастта. Но не всички се решават да надникнат от края на скалата.
Това не е изненадващо, защото когато стоиш там имаш усещането, че върхът ще се пане всеки момент. В средата на платото има голяма пукнатина широка 25 см.
Ако се вярва на легендата, няма от какво да се страхуваме. Според нея върхът ще рухне, когато седем сестри се оженят за седем братя от един район в Норвегия. Друга легенда разказва, че на древния Прекестулен са извършвани екзекуции и жертвоприношения.
Пътят към върха е труден, пътеките към него на места са много стръмни. Той започва от «Preikestolhytta Youth Hostel» на височина 270 м и се издига до 604 м.
Обикновено изкачването отнема 2 часа. Разстоянието от 3,8 км е осеяно със слизания и  изкачвания.

Космическата агенция NASA публикува футуристични  прогнози, в който се посочва, че през  този век човечеството може да създаде междупланетен космически апарат с  ядрено гориво, който генерира антиматерия и се движи за сметка на нейното изхвърляне. В НАСА вярва, че тези двигатели ще бъдат в ултра-бързи междупланетни кораби, които ще летят до Юпитер за по-малко от 4 месеца, и в допълнение, те ще отвори пътя за нови хоризонти, по усвояване на Слънчевата система.
Човечеството все още трябва да преодолее някои съществени технически проблеми, свързани с производството и съхранението на антиматерия. В противен случай, новата технология няма лесно да се постигне. Първите резултати в тази област ще бъде на разположение след около 40 години, а истинските двигатели на ядрено гориво и антиматерия моат да се появи едва след 60-80 години.
Като суровина за новия тип двигатели може да се вземат  тежки изотопи на водорода – деутерий и тритий, не с един, но две или три неутрона в ядрото. За ядрените реакции е необходим уран, който ще се създава при процесите извършвани от частиците на антиматерия – позитрони, които представляват аналог на реактивно освобождаване. Такъв двигател може да има изключително високо КПД.
Подобен коефициент ще бъде достигнат за сметка на анихилацията между материята и антиматерията. При взаимното унищожаване на частиците се отделя голямо количество енергия. В тези двигатели ще се синтезират нови химични елементи, например хелий. Сега нещо подобно се случва в ядрата на звездите при голямо налягане и висока температура, но без участието на антиматерията.
Друг изненадващ факт свързан с горивото на основа изотопи и антиматерия се явява икономията на това гориво и неговото отделяне. За достигане на Юпитер са необходими 1,16 грама антипротони. Съвременната наука е в състояние да произвежда и до една милиардна част от един грам антиматерия.

По-правилното ориентиране на слънчевия панел дава повече енергия, но допълнителното оборудване увеличава разходите. Болшинство от тези панели са застопорени така, че губят част от потенциала си.
Новото решение е роботизирана система, която е много по-евтина от досегашните ротационни системи и има по-голяма надеждност.
Идеята се състои в заменята на отделните двигатели за регулиране на интегрираните системи с мобилен робот.
Панелите са поставени на стандартен купол оборудван са механика за едноосова или двуосова ориентация. Всички елементи са в близост до монорелсов път, по който се премества робота. Той подред преминава през всеки слънчев елемент и регулира положението в зависимост от това, къде се намира слънцето. Когато свърши работата с този панел, той преминава към следващия в системата и така ги обикаля по време на целия работен цикъл.
Голяма част от разходите за слънчеви електрически ротационни системи отива за стомана. При мобилни роботи се намали употребата й с около 1/2.
Използването на роботи увеличава цената на ват електричество от слънчева енергия с няколко цента, но значително намалява първоначалните разходи за изграждане на системата. Освен това се произвежда почти 40% повече енергия.
За продажба се предлага система с мощност от 300 кВт, включващ резервно копие на робот, монорелси и прикрепящи елементи. Роботите се захранват от литиево-йонни батерии, положението им се проследяват с GPS и обмена на данни става в една безжична мрежа.

Най-често човек изхвърля боклук и замърсява природата.
Много рядко, но понякога изхвърленият боклук се превръща в нещо необичайно красиво.
Има едно такова интересно място. През 20-те години на ХХ век плажната ивица във Форт Браг, щата Калифорния се е превърнала в бунище.
С времето водата превърнала масата от битово стъкло в разноцветни, полупрозрачни камъчета.
Така се образувал Стъкления плаж.

Когато долепяме морска раковина към ухото си, ние чуваме характерен шум.
Той възниква вследствие на резонанса и усилването на външните звуци вътре в раковината.
Подобен звук може да се чуе ако си доближите ухото до чаша или наведена длан.
Човешкото ухо е много чувствително, така че можем да чуем резонанса на звука в морската раковина.