Някои смятат, че свободата, която желаят ще дойде наготово отвън. Убедени са, че ако можеха да плащат по-малки данъци, имат само един съсед, който да не ги безпокои или ги управлява човек, на когото биха се доверили, света ще се промени и те ще бъдат щастливи. Но те жестоко се заблуждават.
Истинското освобождение винаги идва от вътре. Външната промяна е второстепенна, защото е лишена от главното.
Човек мечтае за това, което не притежава, гневи се, когато го победят и се въвличат в спорове, които понякога опират до ножа.
Все повече се убеждавам, че няма щастие без вътрешна свобода. Без вътрешно освобождение, външното се свежда до думи, които водят до измамни надежди и огромно желание да притежаваме….., което никога няма да бъде задоволено.
И така преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, присъстваме бавно в живота си, докато той свърши и накрая се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.

Преди много години в Балшой театър се представяла операта „Дон Карлос“. Арията на Филип пеел Шаляпин, а на великия инквизитор Василий Петров.
Трябва да кажа, че Петров се възхищавал от гения на Шаляпин, а Шаляпин, от своя страна, високо ценени гласа и талант на Петров.
Преди началото на третото действие Петров казал на Шаляпин:
– Федя, днес ще те надпея!
– Не, Вася, няма да успееш! – засмял се Шаляпин.
– Ще видиш!
– Няма да можеш!
Започнало действието.
Петров, притежаващ силен глас, завършил арията си доста гръмко, като заглушил оркестъра и изпълнил целия театър, от партера до галериите.
За част от секундата Шаляпин осъзнал, че не може да го надмине. За това на великия инквизитор крал Филип неочаквано отговорил шепнешком. В залата буквално, повял зловещ хлад.
Успехът бил пълен и овациите продължили няколко минути.
Когато паднала завесата, Шаляпин шеговито подметнал на Петров:
– Това е! А ти само викаш!

През август 1943 г., американски и канадски войски провели операцията „Котедж“. Тя била свързана с освобождение на окупирания  от японците остров Киска в Тихия океан.
Разузнавачите докладвали, че в японския гарнизон на острова има 10 хиляди човека. Но те не знаели, че целият гарнизон е бил евакуиран, две седмици преди операцията, под прикритието на мъглата.
При кацането на острова участвали повече от 8000 морски пехотинци. За девет дни те обходили острова и се убедили, че той е пуст.
Въпреки отсъствието на съпротива, загубата на американски и канадски войници надвишавала 300 души. Повечето от жертвите са в резултат от приятелски огън или на стъпване върху мина.

В болницата „Джон Хопкинс“ са направили първия успешен тест на мозъчни импланти за дълбока мозъчна стимулация при пациенти с болестта на Алцхаймер. Подобни устройства вече се използват за лечение и на някои други болести, но не и болестта на Алцхаймер.
Болестта е придружена от загуба на паметта, раздразнителност и агресия, промени в настроението. Пациентите имат нарушена способност  да говорят и разбират казаното.
Експерти за първи път са получи доказателства, че дълбоката мозъчна стимулация стимулира дейността на мозъчните зони, отговарящи за паметта и обучението, повишава метаболизма и усвояването на глюкозата в тези области. В резултат на това, се подобрява памет и когнитивната способност при болестта на Алцхаймер.
Дълбоката мозъчна стимулация се извършва чрез потапяне на електродите в различни региони на мозъка. При използване на този метод за лечение при други заболявания, електродите засягат секторите, които изискват определен метод на терапия. Сега лекарите въздействат върху участъци, които отговарят за обучението и паметта.
Ако по-нататъшни експерименти са успешни, то могат да се появят първите ефективни методи за лечение на болестта на Алцхаймер, която по-рано е смятана за нелечима.
На пациентите ще бъдат имплантирани електроди в мозъка, които периодично ще се включат в стандартен режим.
Едва ли ще се прилагат имплантанти за подобряване на паметта и познавателните способности при здрави хора. Най-напред предстой пълно изучаване на дълговремените последствия от намесата в мозъка.
Въпреки, че в някои нелегални клиники ще предлагат „прикачване на памет и интелект“ преди изпит за малко пари.

През лятото на 1944 г. американските войски завзели един от Марианските острови, наречен Сайпан, който е бил окупиран от японците.
От 30-хилядния контингент, 24 000 японци са били убити, 5000 се самоубиват през последните дни на сраженията и само малко по-малко от хиляда човека се предават в плен.
Почти всички пленници са се предали благодарение на резултатаната работа на 18-годишният морски пехотинец Гай Габалдон.
Като дете е прекарал няколко години в японо-американско семейство. При пленяването на войниците от противниковата армия е използвал познанията си за традициите и психологическите особености на японците.
Габалдон действал сам през нощта. Той убивалл или обездвижвал часовите край пещерата, след което убедил намиращите се вътре врагове да се предадат. При успешната си операция успял да закара 800 японци във базата си. Неговите колеги го нарекли Сайпански мишелов по аналогия на Гамелнския мишелов от средновековните легенди.